Поемам си въздух дълбоко, дълбоко...
И спускам се долу, на тъмно.
В небето под черните грапави острови.
Дано там е по-малко плътно.
Дано в паметта си открия причините ...

Блян
Събуди се оная чаровност и блян,
мелодия докосва ме тихо, но тъжно.
Обичам те и не чувствам свян,
отново искам да те галя нежно. ...

ПРЕДВЕЧЕР
(Стоя си аз, в междинно време,
в почти в един "хермафродит"...
Нощта очаквам да го вземе!
Така че не съм й сърдит!) ...

Сърце
Понякога притихвам уморена
на рамото ти – като на скала.
Вълните бурни крият бряг в зелено,
но твоите ръце са ми крила. ...

Как черешите цъфтят,
как птиците летят.
От Бога ти си дар -
в лято нежен минзухар.
Вън слънцето сияе - ...

Вярвам само на сърцето си.
Благодарение на него аз живея.
Ще повярвам и на любовта,
когато срещна нея,
сродната душа. ...

Х В А Н А Л И Р Ъ Ц Е Т Е М И
Хвана ли ръцете ми тогава
в дланите си да ги задържиш?
Вместо обич – още хлад повява.
Със какво до днеска се тешиш? ...

Тате ме наỳчи
да играя „шах“
и ядè от мèне
всеки ден пердàх!
„Шах!“ и „Шех!“ му давам! ...

Искри
Искри от изгубена любов:
тъжни усмивки,
далечни очи...
Тъмното подсъзнание какво ли мисли, ...

На този ден свещен.
Бог дари ме с тебе, дъще.
Първа моя ражбо,
жива, здрава ти бъди.
Най-красиво и добро дете, ...

Четиридесет стотинки дрънкат
в моя джоб
и въпреки това летя свободен,
а не като нагушения роб,
глух за виещия глас народен. ...

Истинска ни беше любовта,
истински ни бяха думите в очите,
истински докосвам те сега,
а думите оставям на душите.
Искам да съм все до теб ...

От мозъкa до пръстите ми скитaхa.
Нa тръгвaне си взехa късче себе си.
Безкрaйност с годност нa едно издишвaне,
студени длaни ръкостискaт клетвено.
Дохождaт и излизaт през врaтите ми. ...

ЗАЛЪК ХЛЯБ
Недовтасали,
рошави мисли,
ме разпъват...
В съня ми безумстват! ...

Рядко ти се отдава възможността за ново начало.
Говоря за тия начала, които са изцяло нови.
Още неразопаковани като току-що пристигнал колет от неизвестна далечна страна.
Миришещи още на производител.
Това не е като началото на нов ден или нова година. ...

Ден се ражда и смрачава
дъжд заръси, слънце грей –
стих за теб, любов-жарава,
спрягам в ямб или хорей.
Нощ се кротва и звездите ...

Далмация
Една Жена излиза от морето
по тялото й капчици блестят
и Слънцето се вглежда там, където
не е достигнал бронзовия цвят... ...

Видях във свитите ти длани на
Роза нежна смачканите листи, от
Аления аромат във моите рани
Тихичко се вляха капки чисти.
Аз в тази роза себе си намерих в ...

Дойде бясна и блъсна на масата сметката:
Затваряме!Плащай или излизай навън!
А навън хората по-безчувствени от роботите,
но нейна бе кръчмата и електрическият стол.
Дойде пак, забърса от масата щурците. ...

Махалото на Времето възседнал,
прелиташ в транс
над тихата му бездна.
Летиш в мистичен полумах
и сочиш ...

Въпреки късното лягане, организмът не изневери на навика и се събудих рано. Чувствах се отпочинал и бодър. Навлякох долнището на анцуга, един суитчър с качулка, обух маратонките и тихо се измъкнах от станцията. Едва просветляваше и ръмеше ситен дъжд. Не познавах околността, затова избрах една от път ...

Ергенска неделя
Мразя неделите. Нищо не работи, а хората отпочиват от петъка и съботата и се готвят за поредния скапан понеделник, когато трябва да станат рано и да се замъкнат на скапаната си работа. Нечовешко е, че трябва да станеш и в рамките на двадесет-тридесет минути да пиеш кафе, да се изсере ...

Шумът, който вдигаха фучащите по магистралата автомобили, бе оглушителен. Усещаха се пикове и спадове, разбира се, като причината за това бе в неравномерния трафик. Но движението като цяло бе натоварено и средната дистанция между превозните средства като че ли бе около петдесет метра.
Ерика Фостър с ...

Нощта притихнала е в лунна светлина,
а две сълзи в очите парят,
душата е изпълнена с мъртва тишина,
а думи впиват се като камшичен плясък.
Дали така боли от любовта? ...

Обичам просто да лежа.
И да мълча...
Но сгушена в тебе.
Да обличам мисли в тишина,
които никой не умее да ми вземе. ...

ЛИРИЧНО
Сърцето само ми нашепваше: „Ти си влюбена“,
а разумът отрезвяваше: „Той носи халка!“
и в мен сърце и разум, съградиха стена -
от вина, от разкъсване и пареща болка. ...

Светлината на духовното слънце
По пътя - тръни... тръни също и в сърцето...
Макар привидно светлина е, а е мрак...
Опит съм от горчилката на битието.
Надявам се от нея да поникне злак... ...

В неговото тяло
тя приютява
своето сърце.
Той - целият
роса и пламък, ...

***
Ъглите на стаята,
мълчаливо пазеха
спомени за нас.
*** ...

Течала шестата година от 100-годишното управление на Генералисимусът - Вождът на България. От другата страна на световният океан, неговият чернокож брат- цар на бледоликите кравари бил на важна среща. Среща на която щяла се реши съдбата на земята, марс, юпитер и изобщо на вселената. При него, на кра ...