Оригинал: https://www.youtube.com/watch?v=iRYjj2HgxC4
За още инструментали тук: https://soundcloud.com/dub-k-beatz

Тук са описани разсъжденията на човек с инженерно образование, който не знае как по друг начин да изрази чувствата си и го прави по този начин, а именно с уравнение.
Първо трябва да се напрегнеш и да преброиш колко са всички звезди, виждащи се на нощното небе, после трябва да измериш интензитета на ...

четката
в платното
своя дом
намира
затова ...

Апостолите – неродени начала
във сляпо време,
искрите сътворили факли
във безкраен мрак,
светове в света готови да поемат ...

Защо шепнеш? Вземи ме тишина.
Тялото на гаргите оставям.
Мълчиш като другите, но ме обичаш.
Думите ти на червеите завещавам.
Искаш ме, но коя сте, Вие Госпожо? ...

Боли ме, толкова много ме боли...
от тишината, която е обгърнала душата ми!
Страхувам се! Страхувам се от това,
че изтъкан от отхвърляне е моят свят.
Ако се разкрия, ако маската сваля, ...

След поредната сляпа надежда,
която тихо на пода разби,
след тежката черна одежда,
с която облече ме ти,
нещо в мен се пречупи, ...

Извиках клошар, да почисти тавана.
Да изхвърли всички боклуци от там.
Дойде. И за главата се хвана.
А аз потънах в земята от срам.
Какво е туй тука бе, бате? ...

Младата жена вървеше през големия град. Беше оставила автомобилa си на платен паркинг и крачеше към непознато място. Беше лято! Прохладно Варненско лято. Спря се пред един павилион и си купи билет от играта „Мега милиони”. Вярваше в късмета си. Та нали само вярата, надеждата и любовта нямат граници, ...

Генка Богданова
ОТВЛЕЧЕН
Една мразовита ранна утрин, уличното коте Мър се събуди от ужасен шум. Нещо грубо разтърси кашона с вестници, в който се беше свило на завет през нощта, повдигна го и го захвърли сред купища боклуци в едно огромно, ръмжащо чудовище, което го понесе, незнайно накъде. Замаян и ...

"Уж съм вещ във българското слово,
а не мога да усетя сам,
как се ражда този странен говор
на човек, от щастие люлян."
Павел Матев ...

Времето днес безвъзвратно отмина
в пъстрия свят на човешки манеж,
спомени ваят лета и години,
със полети, рани, победи, копнеж.
От лентата спускат се скъпи минути, ...

Познавам вече тази извървяна тишина
с пътеки от прегракнали възможности.
Светът отново се пропука и над мен валя
пресипнал дъжд от спомени тревожни...
Препускат закъснели ветрове, ...

Открехната врата
и непознати стаи –
влизаш и оставаш там.
Сред тишината
навсякъде запетаи, ...

Петнадесет хиляди ослепени войници
вече десет столетия път през мрака намират
към сърцата ни. Българи, тези кухи зеници
в съвестта ни, в дългът ни синовен се взират.
И ни питат дали тази съвест е будна, ...

И в зимата на моето недоволство,
очаквах лято – ласкаво и живо,
врата залостих пред покорство,
зарекох се да бъда аз щастлива!
Поръчах на съдбата добродетел ...

Градчето бе притихнало, повечето магазини бяха затворени, по–улиците нямаше жива душа. Почти цялото население се бе стекло на малкото кокетно стадионче, където се провеждаше важната футболна среща. Бойкот на събитието правеха само неколцина немощни старци, групичка феминистично настроени жени и двам ...

РАЗКАЖИ МИ
Разкажи ми за своята черна тъга.
Разкажи ми за своята болка.
Разкажи ми за моята долна лъжа.
Разкажи ми – и аз ще те чуя. ...

Аз ли криво се молех,
ти ли криво ме съди?
Боже, който си горе,
помогни да се сбъднат
не живени мечтите, ...

Случайна птица
описа плавно кръг.
Изящен, сбъднат, съвършен.
Присъствах на небесното изкуство
от две крила - ...

Някога, когато имах име
Един човек веднъж ме заговори.
Миг чудих се дали да го подмина
Е... с любопитството не може да се спори.
Минутка (казах му) и после ще си тръгна! ...

П Р О Щ А В Н Е С М Л А Д О С Т Т А
Топъл лъх на море със вълни и със дюни
ме посреща с любов във ранния юни...
Аз вървя, а под мене земята трепери.
Колко младост блести и със хубост се мери! ...

И мен ще ме захвърлите на клада,
но аз и тъй ще дишам и пламтя,
щом роден съм да отида в Рая
и там със Ангелите да летя.
И няма никога да страдам, ...

Река бъди ми
пълноводна
под звездно-иглен
небосвод,
в мойте вечери ...

На върха на иглата
Разказ
Брат ми, сори че ти пиша след толкова време. Не можах по-рано. Как е малката? Тръгна ли на училище? А Нели как е? Спомням си ви двамцата още от детската градина. Обичам ви. Не съм ви забравил, ей!
Скоро си идвам. Първо трябва да свърша нещо. Пиша ти, защото сигурно няма да ...

( Превод от босненски )
Мълча, защото мисля, че е по-добре,
но това не означава, че съм прав,
и ето аз приемам вината.
Признавам под Слънцето и Луната – виновен съм, ...

Наченки на ...
Грехопадението на нощта
изхвърли блудници навън,
дяволи подклаждаха пещта
за техния разгулен сън. ...

МЪРШЛЯК И АДВОКАТ
Утрото – навъсено нещо, спеше ли му се, махмурлия ли беше, но не бе във форма. Стана осем, а навън едно такова мрачно и тъжно, муси се, а не реве. Имаше чадър, не го беше използвал отдавна, но знаеше, че е тук, в гардероба някъде. Още е рано, децата спят, не бива да шумоли много, о ...

ПОИСКАХ
Поисках те във ранна, цветна пролет
но ти дойде със летния порой,
когато падах и уплашена се молех
и спирах се пред всеки нов завой! ...

Лястовица бяла
Превърнала се бях в кристал,
студен, недосегаем.
Изковала бях си щит,
железен и непробиваем. ...

МЕЧТА
Да спра до ясен...
Облак свъсен,
открила птиците гнездили,
да литна с вятър - ...

Не ме е страх! – Как? Не, не може!
Не ме е страх! Аз вярвам във Христа!
Отне ми страховете Ти, о, Боже,
и нов живот ми даде да градя!
Чудесни обещания ми даваш, ...

Годината бе 2002, нагорещеният асфалт изгаряше босите ми крака.
Играех навън и нямаше нещо що не мога,
по лицето ми нямаше и заченка на брада.
Ден след ден изследвах света, създаден от Бога,
борех се с дракони и въображаема змия. ...

Различен съм
Но искам да живея
Факлоносци

В отчаянието ярка светлина
дава ни надежда топлина.
Да свърши мрачната ни нощ,
да възродим българската мощ!
Имаме шанс да живеем добре, ...

И аз към бъдното прехвълих мост.
И аз оставих диря подир мен.
Не бях случаен във живота гост -
живях със здравия работен ден.
Живях така - по общия канон. ...

Жарко слънце
Да те обичам, знам, е малко
и някакво вълшебство в мене пак гори.
На сън не ме докосвай, че в зори
слънцето в пазвата е жарко. ...

По-топла от слънцето
Порталът се отвори. Тя замръзна на място, сърцето й биеше лудо...хвърли цигарата и впери поглед към излизащите. Нейният любим мъж, мъжът който уби, за да я защити - ето го! Тя чувстваше морален дълг да го изчака и когато излежи присъдата си да бъде с него. Тя още пушеше "Карелия ...