Погледни ме.
Нищо ли не виждаш?
Погледни ме по-добре.
Ще откриеш ли каквото искаш,
ако вгледаш се въобще. ...

когато видяха
какво разделя човека
от пещерата
остъклиха балконите

Мисля, че те намерих, открих..
Принца, на моята приказка
Но по приказките не е така,
Принца намира принцесата!
Ти беше влюбен в нея. ...

Не ми показа щастието,
но беше много мила с мен....
за да се науча ми показа отчаянието
и съм и благодарен и до днес!
Не и се сърдя, че не ме оцени, ...

Искам да се губя пак в косите ù, черни
кат леките пера на гарвана,
грачещ на счупените улични лампи.
Те не озаряват нощта от години,
кат залинелите и очи, кафеви ...

И черно си, но си и бяло.
И топло си, и си студено.
И край си ти, и си начало...
Със мен си и не си със мене.
И горчиво си, и сладко. ...

Вземи очите ми във шепи,
ръцете ти да прогледнат;
и нека маяци от шепот
да водят истините слепи.
Вземи очите ми във шепи, ...

НЕ МОЖЕ БЕЗ ТЕБ ДА БОЛИ...
Открих те, за мен някак си стана вълшебна,
а в хората виждах само тъга и умора
и ми беше омръзнало просто да шепна,
със съдбата не исках вече да споря. ...

А защо не?
Тя цяла се тресеше. Той също. Тя от болестта. Той от мъка. Тя умираше. Той с нея. Нейното тяло се разпадаше. Душата му заедно с него. Материално и духовно. Просякът/кралят умираха един до друг.
Тя беше млада. Красива. Той беше идеалист. Дете в сърцето си. Очите й бяха сини. Едното – море. ...

Градът (София)
Градът ни е шумен, градът ни е прашен,
понякога нощем дори е и страшен.
Зимата в бяло, през пролетта цветен,
харесвам те топъл, харесвам те летен. ...

Пеперуди
Обърка се и стана пеперуда душата на едно момиче.
Обърна се и кацна, май учудено, в очите ти усмивка от кокичета.
Снегът привърши, както и играта, разцъфна пролет бездиханно-стружена.
Закапаха сълзи и дъжд и грабнаха напъпилите аромати незаслужени. ...

Завръщане
Страстта изпи с очите си мига,
а той-наясно с нейните кроежи,
посрещна слънчевата светлина
за да я пита как си и къде си. ...

Уморих се да гоня мечтите -
дойде моят ноември с мъгла.
Тъмновъглени сенки в очите
са последните антикрила.
Този свят е безцелно устроен - ...

Потомка... на тракийски корен,
запазила навеки паметта
за онзи род, тъй древен, непокорен,
кодирал в мойте гени любовта.
Духът бунтовен в раклите заключвам, ...

Небето раздира копринени пазви,
заплаква без глас с уморени сълзи,
промива земята отворени язви,
проблясва светкавица, с огън гори.
Дъждовните капки насичат листата, ...

Всичко просмуква се в корените на дърветата
и стои си там - натаявана тайна с години.
Не могат да говорят за това, но прости им,
от самото си начало особено не са се променили.
Историята разказва за сътворението, ...

Убий ме или ме съживи.
Не ме оставяй такава.
Накарай сърцето от любов да кърви...
Накарай ме да обичам до забрава.
Мръсен постлаха над мене покров. ...

БЕЗДОМЕН
Внезапно заваля пороен дъжд,
а някой бе останал сам в тъмата!
Долавяше се силует на мъж,
забравил радост, доверил се на тъгата! ...

Няма значение
Няма значение дали вали,
дали ярко слънце грее или гърми,
дали в студ обвит е света,
или жега изпепелява нашите тела. ...

Самоанализ
На спомена по кривия сокак
се спущам в дълбините на Психея,
проглеждам бавно в тайнствения мрак,
опипвам минало - да проумея ...

Тъмната нощ е глуха и празна,
придаваща значимост важна,
за тия с разбитите сърца
и разкъсана на две душа.
Надига пак чашата бавно ...

Какво стана с българския народ?
Вечно ли ще бъдеме заспали?
Нека защитиме своя род.
Стига вече сме търпяли!
Какво стана с българския народ? ...

Разговаряш сама със себе си
вглъбена във душата си
и като насън унесена,
безтегловна, търсиш същността си ...
А прелита тихо времето, ...

Пожълтяла топлина
Как тихо капе в тишина
навън дъждовната вода,
сълзите на октомври скрила
и неговата тъжна сила. ...

Има хора добри,
топли,
светли
и меки.
Мекотата им ...

Заспиваме допрели потни длани
и сърцата с пулса ни се сливат,
от днешното, пред есенно послание,
листопади в душите ни угниват.
Утре …може би ще си тръгнем, ...

В душата ми бе мрачно,
мрачно и студено преди да те срещна.
Ти се появи ненадейно и сякаш нещо блесна
и озари моя поглед, като падаща звезда,
оставяйки лъч надежда след себе си! ...

В безкрая на утрото
Младост в сълзи.
Ранена и окъпана в страдание.
Изживяна във времето на студена утринна роса.
Живяна като цвете без мирис и без цвят. ...

Ах, как при мене искам да те върна
и силно пак да те прегърна.
По улицата бродя бавно в мрака,
а целувката ми тебе чака.
Вървя, вървя, но пак не те откривам, ...

СКУЛПТОРЪТ
Отдавна ми се набива едно име по седмичните афиши на родния ми град и нейсе, наканих се и отидох да му видя поредната изложба. За метална пластика ставаше дума, ама авторът беше известен със спечелените няколко престижни международни награди по авангардна скулптура, а и в традиционната си ...

ЗЛОБНИТЕ ХОРА
,, Никой не може да ме нарани
без моето позволение,,
Махатма Ганди
Злобните хора дори като спят, ...

За приятеля, който прегръщам,
когато в милия спомен се връщам,
за старите близки, преминали в ехото,
които и днес са на пейката в селото,
за любовта към любимия мъж ...