В окото на бурята
Ветрен порив ме повдигна в танц -
помислих “вятъра полира с гланц”
Но завихри, и запокити ме високо,
и надзърнах на бурята в окото... ...

Отпивам глътка ароматно кафе,
прозорецът широко отворен е,
мисли ме преследват за
предстоящият ден, с много
захар или горчив ще е? ...

О, само спомени са детството и младините.
И също като летен ден отмина зрелостта.
Неусетно побелях от времето и от борбите...
Неумолима, като Времето е Старостта!
Останах само сянката на дънера в гората ...

Последни облаци се трупат
над мойта сребърна глава.
Студените ми стъпки хрупат
по сняг, посипан над трева.
Студено и мъгливо време. ...

МОДЕРНА ДЕТСКА ПЕСНИЧКА
Когато бях чатЪрче,
от сайт на сайт сновях,
безброй задачи вършех
и лайк след лайк редях. ...

Б А Щ И Н А Т А К Ъ Щ А
Под стряхата на бащината къща
препускат сухи, зимни ветрове.
Ни въгленче в изстиналата пепел.
Разстилат черга глухи светове. ...

Надеждата винаги последна остава...
Нов път открива, нещата поправя.
При болния спира - опора му става...
утеха намира... и сили му дава...
Отпраща тъгата, приютява си вяра, ...

Кога пристигна есента,
кога мечтите оредяха?
Дори не вярвам, че сама
- си станах сякаш непозната.
Залоствам пътната врата, ...

Любовта е опасна игра, като покера. Не ти ли се паднат хубави карти и не си ли изиграеш правилно ходовете, може да изгубиш всичко, включително и себе си.
Тя умееше да играе и то колко добре. Беше една от малкото, които винаги успяваха да играят с правилните карти на любовта, да определят точните зал ...

Извинявай, татко, че се провалих там където ти най-много искаше да успея.
Извинявай, татко, че ти дадох фалшиви надежди, а не успях с себе си да се преборя!
Извинявай, татко, че не намерих сили в себе си и не знаех как да реагирам.
Извинявай, татко, че съм слабото момче което ти никога не си искал!
...

Глава 2
Вече всичко ме болеше от неудобството да се излежаваш на правата твърда земя в килията в полицейския участък. Пияницата се беше събудил и усещах как ме наблюдава подозрително. Два пъти срещнах погледа му, но той не се впечатли особено и не отмести очи от мен. Чувствах се на рентген. Изправих ...

Не е зима.
Агне "пее".
Дърво расте.
Село.
Река. ...

Посвещавам на Нели Павлова
Каква жена, омайна е и силна.
Уверена, усмихната и мила.
Какъв е този силен дух?
И поглед вперен устремила? ...

Спри.
Не искам нищо да ми обещаваш.
Знам, ново е за теб.
Обичаш.
Можеш от сърце да даваш. ...

Утринта дойде поръсена с кървава роса
възвестяваща настъпването на хаоса.
На небето яркочервена звезда
остави своята тайнствена следа.
Пред теб времето се извива ...

Сега съм тъжен, уморен и саркастичен...
Дори на себе си ще се присмея аз.
Дали е редно да прощавам или хуля!?
И кой ми дава право на това?
Нима съм по добър от всички? ...

Представа за живот
Представата ми е, че живея в затвор.
Сам, сред хиляди осъдени.
Затвора е построен от мен в отговор
на отвратеноста от диалози. ...

Удавих се във синьото на дните,
преди да се науча да ги плувам...
Сега събирам черното в очите.
И като стих към Вечността пътувам.
Когато точно в полунощ се будя - ...

По тялото ти скитам аз – бездомник
и грея се с дъха на любовта…
Опивам се от нежната ти дрога
и някъде в студа ти спя.
В сърцето ти съм може би за малко - ...

Планетариум
От небето на нослето
кацна мъничка звезда.
После прелетя комета
и планета засия. ...

Де да бях вятър
та косите ти да разпилея,
де да бях цвете
та сред нозете ти да вирея,
де да бях земя ...

Гордост е да си тракиец,
не е срам и жал,
то е само радост и заръка,
от нашите деди премъдри.
Тяхната любов голяма, ...

На:
Йова Рашева
Антоанета Георгиева;
Гергана Иванова
Какво ми трябва друго – нощ, небе, ...

ИСТИНАТА
"Пустошта на обществото
е препълнена от глухи
и иронията за дето чуват,
е че никога не бива чути. ...

Имаш ли шанс сред десетките миди
да попаднеш на някоя бисерна;
също сред всички врабчета да видиш
орел как с мощта си ефира разсича;
сред акри от троскот - крем нежнолистен ...

Аз и Ти
Когато мечтите и реалността
в едно се преплитат,
е момента, в който нашите сърца
лудо ще се заобичат. ...

БЕЗ ОТГОВОР
Къде отидоха децата ти, Българийо?
Защо им позволи да те напуснат?
По всичките посоки пръснати
заминаха и няма да се върнат... ...

Животът е белот на четири ръце.
Залагам на спортменския си дух,
докато Бог раздава в крачка картите.
С Успех наужким и гаранция пършива,
играта е игра-не е сериозна, ...

За пръв път
когато ме погледна
разбрах, че си ти,
тази, с която да се срещна
съм чакал от дете почти ... ...

на стола
с отпуснатите длани
мъжът се изпарява в облак
завалява
по студено-синьото му тяло ...

Дума с отговорност голяма,
особено щом за жена се употребява.
"Любима", ще продума той,
искайки онова, което не се
нрави на вашата нежна душа... ...

На детска люлка
лекичко приседнах.
Притъмняваше след залез.
С риск да се разбия
се люшнах за последно. ...

ЧЕЛЕН ОПИТ
Едно време му викаха „прилагане на челен опит”, а сега е „проучване и усвояване на добри практики”. То, че е все едно, все е, ама не всеки го може. Поне до този извод стигнах аз, а пък ако вий мислите различно, сигурно по инакви ви са практиките. Ама по-напред, чуйте ми ги сега аргументит ...

Еволюция
Любовта ми не е вече малко момиченце
със възторжено блеснали, сини очи!
С доверчива усмивка приемащо всичко –
от безкрайни фантазии до безкрайни лъжи. ...

Стига с тая мафия в държавата!
Искаме политиците не само на думи
да гарантират ред,
но и на дело, като Крума,
да са твърди като лед! ...

Вълнуващо
приключение на сърцето-
като слънчев лъч.
Прониква през тъгата,
гони самотата. ...

Разменям шепа истини за чаша вино. Затваря залезът последната врата.
И да мълчиш, и да говориш, не е имало сълзи от клончета на плачеща върба.
Това са просто капчици за жадни птици. Разменям свободата си за стръкче обич.
Прикриват се под снежно-бяла риза най-вечните ми татуси на некролози.
Разменям ...