Казват, че всичко се случвало с причина. Че няма нищо случайно, че всяко нещо и всеки човек, който пресече прага ни, носи някакъв смисъл. Нещо малко или голямо, нещо уж незначително, но ако погледнем отвъд видимото и фасадата, ще открием неподозирани истини. Поглеждам се с критичното око на наблюдат ...

Онзи ден – по ракиено време –
в нашто село пристигнал човек
със торбичка на гръб, пълна с... бреме
и с проблеми от предния век.
Неподвластен на никакво его, ...

ПОЛЕТ
Жена му отиде до пазара да купи коприва. Хубаво готвеше копривената чорба, той все я питаше какво й слага, че така приятно мирише, но тя пазеше тайната. Ще се забави – тръгна към кооперативния пазар, там винаги има коприва, по-евтина е. Този пазар е далече, но билетите за трамвая са безплатни ...

В зеницата на Истината се оглеждам,
а тя е многолика вещица, но едноока.
Случайната и перспектива ме повежда
към собствен хоризонт, но без посока.
По раменете ми останал мириса ...

Сърцата ни жалят,
че младост отмина.
Тела се смаляват,
очи потъмняват.
Надеждата, Боже, ...

С огромно извинение за огромното закъснение!! Не стига, че учене, пък и да взема да се разболея... но вече съм по-добре и да се надяваме, че ще мога да качвам редовно по-нататък от историята! Благодаря на всички за търпението!
Глава 14
Намирах се в студена и мрачна килия до едно момче, което ме прег ...

Душата ми самотница
търси теб - вълшебна бродница.
От теб е тя пленена -
от душата ти засмена.
Ти омагьоса ме отведнъж ...

Аз като юноша мечтая,
ти някой ден при мен да спреш!
Не зная как да се прославя,
че любовта да разбереш?!
Обвързан съм като с магия! ...

Знам какво видях. И съм сигурен, че всичко стана точно така, както съм сигурен, че виждам и теб в момента. Но ако кажеш на някой, ако ми довлечеш полиция или от ония нахални журналя, ще отрека всичко, даже и това, че изобщо съм те виждал, разбираш ли ме?
Познавам мъжа ти, откак се помня – къщите ни ...

Аз и Златната рибка...
(опит за приказка)
Ако в рибарската ми мрежа
се хване златна рибка
и със човешки глас ми каже ...

За рая уж тръгнахме, а стигнахме в ада,
в ъгъла приведено днес слънцето ридае,
на мода е сега прожекторната канонада,
а за изконната светлина всеки нехае.
Душите ни искрят прожекторно-стъклено, ...

/чете се в диалог - тихо, приглушено в шепот и леко напевно и с провлачване/
Болеро?!
- Равеел? Къде..., къде си ме повел?
- Слушай... просто болерото на Равел…
Заслушай нежен прилив на флигорна! ...

Тук, де простосмъртни обитават
не изглежда толкова реално.
Като богове се изявяват,
други пък твърдят, че е банално.
И те обаче грим нанасят ...

На пръсти влизаш в сърцето, по тъмно
и самодивски изгнания в мен провокираш.
Любиш ума ми... докато се съмне,
а после сам врата вместо покрив избираш.
В мрака криеш целувки токсични, ...

***
Душата ми – вятър подгонен
по острия ръб на вълната.
Ту волно нагоре се носи,
ту плахо докосва водата. ...

Пепелници и вази
RemaTe
Днес за медалите
всеки се бори,
горчив е плодът ...

По стъпките си пролетни се връщам
назад към не-изминатото време,
препънало се някак си престъпно.
Обрулено от всякакви промени.
И сигурно не смея да допусна, ...

Децата са радост,
превръщат животът в сладост,
ако умееш да ги полееш
с благост.
Децата са плодовете ...

Имало едно време една баба,
която била болна и слаба...
И не ù стигали парите за хляба...
Веднъж нейната Червена шапчица
отишла при своята бабчица, ...

15.03.2015
Марийка Събева
Снежният капан и ние
Мъка ми е като гледам по телевизията наводнените къщи и дворове, затрупаните с дълбок сняг къщи, страдащите от студ и глад хора. Съчувствам на хилядите хора, попаднали в снежния капан. Сърцето ме боли за тях. Как живеят в тези непоносими условия? Как оц ...

Възвишение
Въздъхнах. В дробовете – синева.
Заплувах сред памуковите облаци.
Под мен са къщите, пасящите стада,
безименните, скитащи се просяци. ...

Кафяви, зелени и сини. Смеят се, обичат, презират, понякога блестят от любов, друг път от тъга. Бързат, пропускат, изследват, отвращават се, срамуват се, дебнат, очакват... И са красиви, особено, когато се радват.
Показват ни света какъвто е, друг път какъвто искаме да го видим.
Вървят по стъпките н ...

Тòчката ( . ) обѝча запетàята ( , )
зарад спỳснатата ѝ косѝца !
Запетàята ( , ) обѝча тòчката ( . )
и ѝ кàзва : „ Тѝ си ми сестрѝца ! “ .
Тòчката ( . ) обѝча и чертѝчката ( I ) ! ...

Аз съм твоето неизживяно детство.
Улицата, на която
вечер си играеше с децата.
Аз съм викането за вечеря,
и сервираната охладена диня, ...

Реших да си открадна миг
от вечност... с него да живея.
И чуден смях... по детски чист
в очите ми да се засмее...
Реших да си открадна облак, ...

Този свят се руши
като стара, паянтова сграда,
подкопан от лъжи
и съмнения.
Този свят страда! ...

Последна отпуска
- Всичко правиш днеска без душа. Чувствам напоследък често да отсъства тя.
- А! Забравих ли да те уведомя? В отпуск пуснах я и отлетя
- И как я караш ти сега - ей така живееш си и без душа?
- Някак си се чувствам по-добре, тя самата не поиска да ме разбере: ...

Вървя напред, а все назад се връщам,
ден след ден сред непрогледна тъмнина.
И моля се да ми покаже някой пътя,
да сподели мойта самота.
И опит нов, поредна нова стъпка, ...

Опиянена трезвост
в океан от вихри се рее -
медуза -
лекота в старанието
изгаря доброволно - ...

Очите му с цвят на кафе,
действаха ми добре.
Като кафето сутрин, което те събужда,
погледът му умееше да ме възбужда.
Очите му с цвят на кафе, ...

На Руми Николова
Мълчи ми се. Така страшно ми се мълчи, че искам да съм се родил ням. За какво ми е тази уста, като никой не ме чува? Затова от два месеца дума не съм обелил – само клатя глава, а пък другите, ако щат, да ме разбират.
Тук съм вече от година и нещо. Казват му Дом за изоставени деца, а ...