П О К А Н А
Всичко е иносказателно,
всичко е алегория.
Много е труден езикът
на тази метафория. ...

На Д.П.
Някои хора
влизат в живота ни
тихо
и ...

Матрица съм на Вечното поле,
създадена Вселена от Вселена,
бушуващ пламък сред земя, небе,
в алюзията на декор и сцена.
Омесена от преизподня и от рай, ...

Изгледах поредната холивудска продукция на добре познатата ни изтъркана вече тема любовта. Няма да посочвам име на филма - а и не е нужно. Достатъчно е да кажа жанра - романтична драма. Мисля, че всички вече получихме представа за сюжета и края на филма. Мислих си как това е вид сладко-горчиво мъчен ...

Антифриз
Минус десет по Целзий е –
топлина от котле.
Вятър свири по релсите,
скреж дантели преде. ...

В тихото звездно небе
тъй ярко звездите блестят,
луната щастливо изгрява
и озарява света със любов!
Ръцете се нежно преплитат, ...

Художник
Когато рисува, забравя и мен, че ме има.
(Не спи, не яде, от любов няма нужда дори.)
Потъва в света, в който влиза се само незримо.
(Там тленната кал фанатично на клада гори.) ...

По пътечката към село,
Ежко ходи смело, смело.
Тръгнал е. Решил е сам,
градинар да става там.
Да отглежда зеленчуци, ...

Отдалеч ти казах:
"Лека нощ!"
Пожелах си
с мен да си щастлива!
Подарих ти ...

Грубо, с тежък диалект
(инак нещо като манифест)
Да разтурим сайто убав -
всеки тука си е малко улав...
Сака да се меша със поети - ...

Чупя молива!
Чупя молива от яд,
че те нямам,
че не знам как
да ти обясня ...

ЗАЧЕВАЙКИ ВЕЧНИЯ СВЯТ
Въздиша морето на плажа...
Вълната догонва вълна
и сякаш успя да ми каже:
- Здравей, ей, и аз съм жена! ...

Пристанища, клетки, лъжи, суета
и тръпнеща тревога, неприета.
А някъде отвъд е копиран светът,
който вечно в мечтите ще свети.
Разливат се невидими пространства ...

See me
Be mine now
I will show you how
sparks are falling
raining down ...

Дебатите за и против модернистичната поезия избухват периодично, особено след като е приключил конкурс с по-тлъстичка парична награда. В последно време се толерират стихотворения, които поетите традиционалисти определят като вертикална проза или просто като недоразумение. Те забравят, че днес поезия ...

Беше ленив юнски ден. От онези, приятно горещите, които не искаш да свършват, особено ако си на почивка. Неуморното слънце обаче следваше своя път по безоблачното небе. Не след дълго щеше да потъне зад гъстата дъбова гора, приютила хотел „Райски кът”, a дотогава щеше да радва верните си почитатели - ...

Беше голяма. Всякак. Можеше да изпълни цялото помещение със същността си и част от нея пак оставаше отвън да пази. Притежаваше неизброим брой форми на грижа. Беше майката.
Беше неуловима и непредвидима. Беше там и отсъстваше едновременно. Правеше така, че децата и да нямат никакви дефицити и да няма ...

Престорен не обичам да живея,
очи в очи говоря в пряка реч.
Понякога повярвай, че немея,
приятели намирам трудно веч.
Човек не знае с кой да тръгне днес, ...

тяло
тѝ
тъмнице на човешката душа
направѝ така
че още докато човек е жив ...

Зад билото заляха ме псетата -
за тях съм чужд, хайдутин някой днешен,
а на оградите им криви гърбовете…
и пътят станал от трева по-тесен…
Припаднали от слънцето са къщите… ...

Стихва стихията стихийно,
бурно бурените буренясват,
в едно въздънно воднотление
снова с невеста съновидяна.
В огън агнето огни се ...

Във този свят долен, озлобен
всеки гледа как да те прекара!
Опитват се да прецакат и мен,
но ми писна вече, мама му стара!
Чудя се на себе си само, ...

Йордан вървеше по прашния път и сърцето му щеше да изхвръкне от вълнение. Вече виждаше покривите на къщите и камбанарията на малката църква. Прибираше се в родното си село и въпреки че вървеше без да спре от много време, не усещаше умора. Преди две години, притиснат от немотията, крачеше по същия пр ...

УЧИТЕЛ ПО НЕВОЛЯ
ПЪРВИЯТ РАБОТЕН ДЕН
Бях решил да се опитам да издам тази книга, но започнах да изпитвам силни физически болки в сърцето, така че издаването може и да не се осъществи. Затова реших да публикувам книгата тук. Тя е съставена от разкази, които могат да се четат поотделно. Не са силно св ...

Да се моля или да обичам,
времето за размисъл е малко,
да живея, рими ли да спичам,
приказки ли да разказвам?!
Мислех си, отдавна съм живяла, ...

Глава 10: Цитаделата
Джейд беше идвала във Весан и никога поводите не бяха приятни. Първият път в който посети столицата беше за да получи лични наставления в ша'кти от член на Съвета на единайсетте. Тя бе открила способността си едва осем годишна, още преди силата на Дереа да се беше отприщила. И с ...

Поглед встрани
А колко е лесно да бъдем добри.
И колко е лесно да забравим злините.
Нима стихове се теглят с везни?
Картините нима ценим по боите? ...

Не съм за прегръщане,
не съм за обичане,
за пристан не ставам
нито за вричане.
Отрова изпускам ...

Есенни чувства
Есента нахвърля безразборно своята премяна,
шумят листата под стъпките на минувачите.
Вятърът отвява пъстрия килим от пожълтелте листа.
Пред погледа ми на моята стряха едно листо ...

Не изричай
тъй душевното "Обичам",
ако си окован с верига,
ти не си човешка личност,
ти си кон с букаи... ...

В кехлибарена дреха
залез се стича,
припламва в морето
последната жар.
Луната свенливо ...

Нека и на нашите ширини
да има светли бъднини!
Теменуга да цъфти -
Българийо, това си ти!
И за теб да иде пролет ...

Със Господа аз не споря
През зимата ми е студено.
През лятото във жар горя.
От "Горе" тъй е наредено...
Със Господа аз не споря! ...