Самотник
Като самотен принц под дъжда на улицата седя.
Вторачил поглед към прозореца на твоята стая,
в очакване да се появиш, принцесо на моите мечти.
Да се появиш на прозореца, а после да се спуснеш ...

Знаеш, че не мога да спя,
дори да легна, когато съм тъжна
и че мойта среднощна тъга
е така безсмислена и ненужна.
Знаеш, че съм лесно ранима. ...

Престиж
(Болесттa нa едно поколение)
Във оновa кaфе модерно, тaм нa центърa
със лъскaвите кожени дивaни
се рaзигрaвa пaк и пaк спектaкълът ...

Луд съм бил за девет села
и в десетото живея!
Лудницата тук била,
а пък аз съм бил във нея!
Вечер до жена ми лягам ...

Добър вечер, Тайнство.
Как си? И тази вечер лицето ти светло от грижи е помрачено? Нима светлия лъч не минава през твоите очи? А те виждам така истински и чист в своите мъки и терзания потънал. Като поет с перо пропито от сълзите на скрити усещания. Тайнство, искам да ти призная, че вечер когато при ...

КЪМ СЕБЕ СИ
На живота в големия пир
аз не участвах.
Само сбирах трохите от масата,
за да нахраня Гълъбът долетял свише, ...

Кално време
Сега е кално времето. Но ще се одъжди...
Блажени ще са калните, нахалните, крадящите...
Ще има положителни валежи... от лъжи. -
За черно близко минало. И вечно настояще... ...

Сълза една за теб пролях,
мъжка, тежка като смъртта,
в нея миналото ни съзрях
как се спусна в пропастта.
Потече и след нея втора. ...

Тихо почуках
леко открехна се
тайната малка врата...
Нейде дочуха се глухи брътвежи
показа се слаба снага. ...

Напълних аз ситото
със сълзи...!?
Кафеза си напълних
с мечти ,лъжи и друго...
Душата си изплаках ...

Сърцето ми от лъжи е ранено,
От много болка и предателства,
Но като камък издръжливо е
На всички обстоятелства.
То понася загуби, падения, ...

Зелен килим,
покрит с окапали,
умиращи листа,
земята стеле.
Стене голото дърво в самота. ...

Червено вино. Шоколад.
Ръце на мъж. Хотелска стая.
Мъжът е безобразно млад,
ала на по-голям се прави.
А тя е стара, Боже мой! ...

Представих си,
че БОГ
е жена...
...Коленича
пред ...

От моята любов изплетох мост,
по-здрав от най-калената стомана.
Ако поискаш да ми бъдеш гост,
ела в съня, любов неизживяна.
Изваях го невидим за очите, ...

Срещнах те в онзи хубав миг
и сърцето свое аз ти подарих.
Ако нараниш го знай - ще ме боли
и няма да може да ти прости.
Позволи ми душата твоя да обикна ...

Повикаш ли ме ставам на река,
(Изрових всички пътища до теб...)
пристигам със очукани крака...
(Желанието ти трае миг, не ден.)
Когато си отивам бягам пак, ...

да бъда между устните ти
недопушена
като скъпа цигара
ударна доза никотин
вредна и дългоочаквана ...

ПЕТОЛИННО
По косите на топлата вечер
звезден сок петолинно се стича.
Във тревите стогласи щурчета
нови стихове песенно сричат. ...

Току–що разбирам, че не знам кой ден е!
За месеците винаги се колебая , помня ги като двата след септември ,
единия с „о" другия с „н“ така или иначе изреждам всичките 12 за да
си спомня тяхната последователност.
Часът ми е като на баба. ...

Ноемврийски ден. Ни да му се сърдиш, ни да му се радваш на мъглите и студените дъждове. Така се впиват в теб и така те обгръщат, че докато се усетиш си посивял повече от пейзажа вън.
Дори слънчевите позитивки, по дуварчето ти във Фейса, не могат да прогонят влачещите се огромни, сиви облаци на мисли ...

Ще ме откриеш?
Ще ме откриеш в повея на вятъра,
във песента на славей призори,
във ромона на капките дъждовни,
във шепота на гъстите гори, ...

Стоя будна и отброявам часовете откакто те няма.
А те са цели двадесет и три.
Не съм те виждала,
не съм помирисвала косата ти,
не съм ти казвала здравей. ...

То е нещо което не може да бъде различно
не тъгува по вятърни мелници влюбени в залеза
още пази спомени някъде в шепите
то е нещо което обгръща ме цялата...
... то е тихият шепот на няколко кестена ...

На всичките жени, които ме обичаха
На всичките жени, които ме обичаха –
едно огромно благодаря,
на тях единствено разчитах
себе си да оценя. ...

Все още се губя по пътища.
Въздишам по огнени залези.
Оставам без дъх от прегръщане.
Изпушвам от дълги анализи.
Извайвам си кули от пясък ...

Обесих сърцето си, Господи!
На тази обич, от която
очите кървят,
и крилете ù уморено въздишат
под всичките камъни, хвърлени ...

Моят път
Притаена в неродено бледо утро, в гъстите мъгли,
с оголена душа пълзяща в изгрев, живота ме боли,
с безцветна съвест на смрачаване, глъч в необятие,
в зов надежда, всяка нощ смирена съм в причастие. ...

Сълзичка самотна тихо потече.
Потръпнах от болката силна,
която сграбчи отново душата
предадена с подла лъжа.
Защо захвърли тъй жестоко ...

Прегръдка от приятел е подкрепа.
Това е най-силната утеха.
Да влее сили в теб
и да почувстваш, че всичко е наред.
Топлина и сила за душата ...

Детството ми тихо, по терлици,
дебне зад един дувар.
Чух чирикане на птици
в ореха ни стар.
Къщите - като старици, ...

Когато твоята музика
ми свириш на пианото,
Душите ни общуват -
докосват се и се милват.
галят се и се радват!... ...

По изгрев се събудих от студа,
Ръцете ми трепереха от болка,
Едно съмнение в душата ми се свря
Самотно... и потъна на дълбоко. От
Тишината в стаята ми се доплака, ...

Шедьовърът...
на Жените...
И всяка самотна Жена във леглото
е като зазидан в мрачно подземие
Шедьовър, ...

Натюрморт
Вали. Чадърите
прихлупват човешките съзнания.
Пълзят по склоновете на живота
все още сънените им терзания. ...