НОВО СУЕВЕРИЕ
Лошо тръгна моето обучение по английски език и това си е. Куца работа. Първо аз се разболях – нищо особено, кихах, потях се и излъчвах топлина, но иначе можех да говоря. На български. Но не – учителката ми заръча да се лекувам, не можело така. Тъкмо се излекувах и бях готов да подновя ...

На Коледа не стават чудеса
и мама няма да се върне
Притихвам в снежна самота
в очакване да ме прегърне.
Да ме погали нежно по главата ...

Няма да заплачем. Няма да тъжим.
И ще тръгнем в здрача, бавно ще вървим.
Няма да забравим допира, страстта.
Беше луда обич, миг от вечността.
Не, недей да плачеш. Я се усмихни. ...

Разминахме се на целувка
и всеки си върви по вятъра...
Лъкът на времето – цигулков,
разкъсва стоново душата...
Разминахме се на съмнение... ...

Обидите натрупани по светло
изгряват с пълната луна,
а вятърът натрупва ги тъй лесно,
на куп във наранената душа.
Сърцето трепетно се пита ...

СРЕЩИ…
В коридора палтата ни
тихичко разговарят,
чашите с вино мълчат
всяка потънала в мисли, ...

Притворени страници...
(на К.К.)
Беше вирус от тези, които
дълго те държат буден.
Вирус без обичайните симптоми. ...

Как плаче пролетта
Едно такова... полузимно и схлупено...
Затиснат от облаците, въздухът плесенясва в дробовете.
Недей да молиш! Скоро всичко ще замръзне...
От толкова време раздавам парчета от себе си. Вече съм някой друг, всеки друг – но не аз! ...

Привилегированият хули
всички привилегии! Богатият
няма нищо – той е кръгла нула!
Моралистът духом е с Рогатия,
ала е на думи – строг и хрисим! ...

Велко - 1948-ма.
Присъда – петнайсет години!
Съдебен процес - колективен с Данчо Грудев и Железан Райков…
Обвинение: участник в емигрантски канал за Гърция…
Питам се: ...

Дъждът отвън приятелски ме чака
да хукна под дърветата изстинали.
И в сивкавия пеньоар на мрака
да се опитам да тълкувам миналото.
Дъждът отвън изглежда ме познава. ...

Това така със мен се случи:
писмо от нея се получи.
Узнах от него аз тогаз,
че тя ще дойде във Бургас.
Посочен беше влака точно, ...

Реших - ще те оставя да си идеш.
Така поиска - нека е така.
От топла жар, поддържана с години,
останах само аз. И пепелта.
Отивай си. И дявол да те вземе! ...

ТИ НЕ ЩЕ СИ ОТИДЕШ
Ти не ще си отидеш със времето.
Ти ще останеш във мен,
защото е преходно семето,
а траен е вечният ден. ...

15-ти октомври, 2014
Ти влезна тихо без да кажеш нищо.
Влезна и стаята огря.
Коси руси, очи зелени.
Стоях с гръб към теб, ...

Унасям се
в музика на
шумолящо одеало.
Танцувам семпло
със клепачи. ...

Компаньонка
Между силуетите
на сгради стари,
надвесили снага
над разбити тротоари, ...

Сладко
и
Нежно –
небрежно;
Китара ...

Автобусът, какво да се прави, дрънчи.
Уморен, в него се люшка народа.
Кондуктор, какво да го правиш, крещи.
Те всички, от една май са порода.
Дъждът, сезон му е, все тъй вали. ...

Пак се събличат дървесата.
Остват голи, ала живи.
И есенен, измамен вятър
ги милва с пръсти похотливи.
Стоят, треперейки пред него, ...

За закуска - чай от сън приятен...
Страстни питки, сладко от надежда...
И кафе с целувки ароматни...
Кашкавалки от любов гореща...
За обяд - усмихната салата... ...

Думите ми са излишни!
Стиховете се роят,
те ще си останат
даже и след нас!
Колко те Обичам: ...

Когато денят си отива
и слънцето заспива с вечерта,
тогава луната красива,
озарява ни пътя в нощта.
Изгряват и ясни звездици, ...

Любов ли е
Любов ли е, когато през деня
мисля само за твоите очи прекрасни
или за твоите устни – сочни и червени.
Усмивката ти нежна, щом те видя, ...

Да се запознаеш с нея
Да й пишеш
Да й се обадиш
Да я видиш
Да я черпиш ...

Скрих се във себе си,
малко студено е,
навява някъде в мен -
спомени рехави,
хладни, повехнали - ...

Ти няма да бъдеш от слабите, сине.
И никога няма да плачеш.
Дори да е тъмно. Дори да изстине
искрата под мойте клепачи.
Ти няма да бъдеш злочест и самотен. ...

Като цикъл
от домино
си е живота
не ти пука
и всичко си стои ...

Слагам спомените в торба.
Изхвърлям тъжните си дни
в нощ студена.
Не искам повече да ме боли,
за щастие съм аз родена. ...

Каквото и да кажеш, е било.
Каквото и да скриеш, е причина.
Дъхът ми топли потното стъкло.
Сърцето е под ключ и карантина.
Очите ти са празни като храм. ...

Защо всичко е толкова сиво?
Защо трябва да знам ,че всичко направено ,пак няма смисъл?
Защо нищо не ме интересува ,а вечерите дълги са толкова трудни за преживяване без алкохол?
В погледите на хората ,виждам само безразличие.
Вече дори страхът ме забрави ,явно и той не вижда смисъл...най-силната ,дв ...

Коледен звън
отеква в тишината
на святата нощ.
Коледна песен.
Носи се, пълни душата. ...

Още преди много години - от време оно
у човека винаги са се борили добро и зло,
ту лошотията при едни надделява,
ту пък добротата при други изгрява.
Ето, завчера, докато простирам, ...

Мило мое бъдещо аз,
В ръцете си държиш писмото, което ти написах в един далечен за теб юнски ден на лято 2014-о. Искрено се надявам, че намирам теб и цялото ни семейство в отлично здраве. Чудесно би било, ако огледалото е все още твой добър приятел и въпреки търкулналото се десетилетие ти дава повод ...

Днес, пожела си ме - гола
И ето, гола пред тебе стоя
Къде да застана,
За да ме снимаш с очи
Спомен незабравим да оставя ...

В плетене на мрежи
цял живот е посветен...
Всяка дума чута - потъмнена!
Любов не смеем да понесем,
да не би от самотата по погрешка да се отречем.

Не знам какво точно описва това. Знам само, че него и записаните вокали (които ги няма тук) ги очаква микс при професионалист.

Със хиляда и сто катинара
ме заключи, Сърце.
Пред вратата ти Ангел стои.
Отвори му да влезе!
Какво? ...