Корени –
притеглят
и издигат
едновременно,
устои са, ...

Няма стил,но е живо.

Бавна и успокояваща (поне според мен) песен, която нахвърлих набързо с дигитално пиано и записах... Не е от най - добрите ми, но все пак реших да я кача...

Понякога се случва и поетът
без думи да остане, и без рима.
Светулки във душата му да светят,
щурче да свири мелодия любима.
Но да е трудно в стих да ги опише, ...

Нощ е и градчето е осветено от луната,
а от някъде звучи лунната соната.
Сърцето ми тупти изпълнено с мечти,
дори когато в съня си затворил съм очи.
Аз всяка нощ само теб сънувам, ...

Ти спри сега
Камбанен звън за празник днес се носи...
До мен се спри без никакви въпроси!
Пак в мен си ти и аз във теб се вливам,
и търся те, и все те преоткривам. ...

Транспортният кораб „Рейвън” се рееше на пет километра височина с включени на минимално мощност двигатели. Беше стар и доста грозен, с черен титаниев корпус, по-който ясно личаха следи от ремонти. Хората долу обаче го гледаха с копнеж в очите, защото той превозваше помощи, които можеха да спасят мно ...

Котва, а тризъбец…
И седнала съм аз
На една студена котва
Подобна на тризъбец,
С който дяволи в казани готвят ...

Люта ракия е, люта е, мамка му,
тази женичка проклета,
няма държàне изтънчено, бляскаво,
псува за десет атлета.
Луда е, казвам ви, хем за петима, ...

Прилив.
Вълната разбива рапани.
В скалите.
Издига се.
Мощ насъбрана. ...

– Обичам Ви, прекрасна сеньорита!
– За други аз копнея, дон Роналдо!
– Щом видя Ви, о, гълъбице, литвам!
– Но... женен сте за доня Есмералда...
и тя постила брачното Ви ложе, ...

Глътка поезия, вместо кафе.
Сърцето, слединфарктно, влиза в ритъм.
Танцува лудо в семпло кабаре.
С кого? Дори не смея да го питам…
Върти се, свирука и си пее. ...

Бърканица с буламач ,
туй е нашият илач...!
Всеки бърканица пие!
Душата своя да измие.
А със буламача той..., ...

Може би мина достатъчно време
и може би не ме помниш вече,
и даже не мислиш за мене,
и си твърде далече.
Може би отдавна ме няма, ...

Денят на твоето рождение е днес, нали?
Бъди щастлива, и обичана бъди!
В току помръкналия блясък на очите
узнах за другите ти дни преди -
изстинали тиренца неугледни, ...

В памет на моя баща - Винченцо Мисана
Заглавието на това кратко есе, посветено на причинността (каузалността), представя една известна мисъл на Барух (Бенедикт) Спиноза. Тя идва да ни подскаже, че вероятно зад всяка причинност стои нечий разум, а като обобщение и в крайна сметка - разумът на Твореца ...

Този ден е ден на сбъднати мечти,
възкръснала от петвековен гроб,
България отново към слънцето лети,
отхвърлила бремето на смирения роб.
Но смъртта на Левски, Ботев, Караджата ...

Аз толкова неща написах,
край всичко, гдето бях минал!
И щом видях, от туй се слисах,
като във чуждо бях се спрял!
Аз просто не намерих тема, ...

Моят път, от раждането начертан,
лъкатуши в облачни и светли дни.
В него аз пътувам скрито замечтан
в оня връх, където винаги хладни.
В този път изтича и животът ми, ...

"Не оставяй днешната работа за утре"
(Еклесиаст, или де да знам)
　
Ако някой ви рече, че болонките и въобще манечките кученца са безопасни, не му вярвайте. Да знаете. Не вярвайте на подобен гений. От мен да знаете, опасни са и то смъртоносно. Въобще зад всяко безобидно наглед нещо, като една нищо и ...

Много поздрави предай на косите ù,
които по лицето ти блестят разпилени,
сянка на нейната сянка - отивам си
без сълзи, без словесни размени.
Плесенясала нежност за мен си запазил, ...

Кой не знае Тиквун войвода,
кой не е слушал за него?
Властва той в нашата родина,
рита мачове на петдесет години
и страшен беше мафиотин ...

Този свят е сълза.
И ние, щастливо разплакани -
отиват си,
отплават всичките ни
страхове ...

Тишина ми е нужна...
Единствено...
Само...
За да мога за миг
да затворя очи ...

Когато те срещнах и те попитах:
- Кой застреля крилете?! От какво те боли?!
Ти ми рече: - Мечтата не скита...
Мечтата ми - Скитница, с теб я смених...
Аз те обикнах заради големите бели криле. ...

Непорочна била библейската Ева
и как няма да бъде целомъдрена дева,
когато били единствени двама
в целия Рай - тя и Адама!
Само те били човеците божи ...

Класика в седем осми
RemaTe
"Седем пъти молих се на Бога
седем пъти в дявола се вричах",
а на осмия си стъпих на краката ...

На шега и на майтап,
май се влюбих аз.
Пеперудите и те
без покана настаниха се.
И сега какво да правя? ...

Целувах ли твоите устни?!
Далеч ме отнесе, Съдба...
Кога ще се върна -
да тръгнем?
Да тръгнем по нощна дъга. ...

Вали, вали... Не спира да вали.
Във мен любов и скръб се изваля.
И питам се замислено дали
остана малко... Да я разделя
със някой, дето праведен е, чист, ...

Ти си тръгваш!
Какво ми остана?
Щом трябва - върви.
Нека времето твоята рана
излекува с целебни треви. ...

Имало две мишлета, които толкова се обичали, че решили да заживеят заедно. Намерили си една хубава топла хралупа под едно голямо повалено дърво и започнали да си събират мъхчета и тревички да обзаведат къщичката си. Ходели заедно да търсят храна, пазили се едно друго от хищния свят, който ги заобика ...

Топли лъчи нежно надничат през моя прозорец,
песен на птица долита от нейде сега,
слънчеви зайчета подскачат тихо по двора,
утро дошло е и бързо прогонва нощта.
Добро утро с усмивка желая на всички, ...

Не ме забравяй!... Винаги ще съм
от тебе на въздишка разстояние.
Неканена ще идвам в твоя сън...
Не ме приемай като наказание!...
Усмихвай се, когато мисълта ...

Така ми радваш ти душата,
щом чуя аз гласа ти басов,
а вятър облаци размята
по небосвода – син от страсти.
Пленена, звъннах да ти кажа, ...

Пистолета зареди ми
тя самата – любовта
на двадесет и няколко години
със зелените очи и
дългата коса ...

* * *
Когато животът е гаден
и надежда отнийде не иде,
изживей мига досаден,
или го пусни да отмине. ...