ЗА ПТИЦИТЕ, ГОРИТЕ И ГРЕХА
Искам да ходя бос по тревата.
Искам да ходя гол под дъжда.
Искам с усмивка да срещам зората.
Да се загубя в Тилилейска гора... ...

В изгрева на чудна сребърна луна,
сещам се за теб - красивата жена,
която светлина в живота ми донесе
и музика приятна от нежна песен.
В сърце е ангелската ти усмивка, ...

Ти си липса отляво в сърцето.
Как така и не я преживях?
Болезнен е синият цвят на небето,
където съвсем неотдавна летях.
Където във дните откривах си щастие ...

аз съм питър скреж
от тялото ми няма помен
и тихата вълна на отчаянието
е втората природа в списъка
ми със случайности ...

Изкачвах ли се, слизайки,
падайки смирено, силно ли шептях?
В стон преплетох ли зов,
дъждът за теб ли бе, любов?
Търсих ли сред маски, мамещи слова? ...

Очите ми угасват - звезди,
небето все по-тъмно е в мене,
започва дъждът да вали
все по-силно без време.
Hе виждам във теб светлинки, ...

Писалката се счупи.
Напълно непознато и неестествено усещане за невъзможността да обясниш.
Писалката дори се счупи. В ден на равносметка, в който нИкой не разбира... В който нЯкой не разбира. Една история за празни приказки, за празни листи. Една история за многоточия. Една история за знаци препинат ...

Като змия денят се сви,
наместо опашка
след себе си повлече
и можене,
и искане, ...

Хитрият котак
Втурна се към паничката
малкият черен котарачо.
Мисли, че ще яде гаспачо,
ала стопанката му наготвила бе ...

Очите си затварям и заключвам,
и да почукате, аз няма да отворя.
Дори ще прекратя, за всеки случай,
да чувам, да усещам и говоря.
Не идвайте. Добре съм си отвътре. ...

Малката църквица, родното село,
наведох глава, но пак не посмях
да вляза, а хора се бутаха смело,
донесли парица, свещичка и грях .
На пейката в двора приседнах, ...

Мирис на сандалово дърво... Беше навсякъде около мен, докато пристъпвах прага на уютния апартамент с въздишка на задоволство. Последните слънчеви лъчи на залязващото слънце се прокрадваха измежду белите копринени завеси и вятърът нежно полюшваше платовете. Чувствах се изтощена от дългия работен ден ...

Под сянката на Стария бряст
(репортаж от мястото на събитието)
Една, че две, че три, че даже четири весели години, пълни с радост и дружен смях, с поезия, песни и приятелски прегръдки, ний пак се тук събрахме, на поредната Национална среща на „откровенци“.
В подножието на „Сините камъни“, под сянкат ...

Дали защото дълго с теб вървяхме
напред-назад по стръмните пътеки,
вода от девет кладенци наляхме
във бурето, та дни да има леки,
как времето ни смутно го разклати, ...

Вятъра разнасяше частици луна...
Тя нямаше нищо напротив.
На свой ред разлистваше акорд тишина
сякаш да бяха гръмовни салюти.
Леко потрепна във мрака нощта, ...

Все със нещо сме заети.
Във душата не надникваме.
От амбиции обзети
с грозотата бързо свикваме.
Злоба и вина приемаме ...

Картини сменят се пред мен,
картини - на любов и самота...
Картини гледам, всеки ден,
картини, о, тъжен е света!
Вървя по улицата сива, ...

Детенце малко днес
на градския пазар
затрупа с въпроси
мъдрецът мно-о-ого стар:
- Защо лимонът кисел е, ...

Затварям очите си вечер
с надежда насън да те видя.
Отварям очите си сутрин,
а тебе отново те няма...
Само сърцето ми бие - ...

Българи днешни, ний хора ли сме?
Ний, дето сме горди със снопа от пръчки.
Каква прокоба обърка душите ни,
коя зла сила ги сплете в омраза?
Днес света видя нашата мъка ...

На центъра, под липата цветна,
тя бързаше нанякъде, закъсняла,
с поглед остър и походка кокетна,
за миг раздвижи улицата застояла.
Къде е тръгнала с такава грация, ...

Свети, звездичке, свети, сестричке,
на самотния пътник пътя осветявай.
Надежда на болното дете през прозореца,
надежда за живот отгоре му давай.
Свети на жената която хляб проси, ...

Не бих могла да търся свое ново аз,
със нови грешки и проблеми.
Нима сега аз пак не изпитвам глад,
за стари мигове неопетнени?
И път пред мене като няма, ...

Малка басня върху една снимка
Сив заек като малък паметник
до каменния котарак се вижда,
дотичал от безумно отчаяние
и спрял във чуждата градина. ...

Господи, и защо все на тая земя...
Иго страшно, лъжа петолъчна.
Беше глад и позор, политики, война.
Малко кръв ли ни даде на кръста?
Господи, няма изход от тази тъма. ...

Болката в сърцето ставаше все по - силна. Колко е реална! - учуди се с частица от ума си той. Не беше се сещал, че "сърдечна болка" не е само израз. Напротив, с всяко вдишване болката растеше и се разливаше по цялото тяло.
А не се бе случило нищо особено, нищо специално. Той само бе видял как си вър ...

В този ден слънцето трябваше да грее.
Нямаше го.
В този ден Господ трябваше да бди над нас.
Не беше над нас.
Беше някъде на изток и на запад, на север и на юг. ...

Съдбата, по неведома причина,
в незнайно как нарочен час,
положи в нощвата си равни половини,
попя им с ритуален глас,
щедро сипна младо вино ...

Съзнание наше най-после изгрей!
С изкоренени тръни, драки
и шубраци от изродени мисли,
през векове пълзящи като плесен
от хифите на прабългари и траки. ...

Научи се да вярваш, когато
извръщат всички от теб
очите си, с клетви нелепи,
забравили, че си също човек!
Научи се да тръгваш когато, ...

Златната пантофка ми убива,
във каляската е тъмно и студено,
принцът търси бяла самодива
със коланче алено червено,
да ù стане пръстен на кутрето, ...

Кръговрат
В живота, както е известно, всичко се мени.
Ражда се човекът да живее и твори.
После колелото на живота го завърта
и го грабва, къде нежно, къде с нокти. ...

Продъни се небето,
изля се върху покрива.
Подхлъзна се надолу
по сипея къщурката...
Дърветата самотни ...

Каква любов
Каква любов - безумие и сила,
Която те съгражда и руши!
Която те разпаря и пришила
Крила за полет с тебе все кръжи... ...