Отдавна куфарът ми зяпа -
като уста на диплодок.
А в него - само два чорапа
и тото със изтекъл срок.
Ще дойде вятър и тогава - ...

Абстракция
в нечий
заговор срещу съня
притежаващ
натежала от безвремие минута ...

Път
Да можех пак да чуя глас,
да видя нежното лице,
да сгрея ледени ръце.
Ти грешна и коварна бе, ...

Есен е...
Пеперудени криле разперва
душата ми да полети
и плаха, нежна, устремена
търси свои висини... ...

Не зная сам какво да ти разкажа,
но няма нищичко сега да скрия -
цигарите не мога да откажа
и не замръквам вкъщи без ракия.
Понякога подреждам думи прости, ...

Огнедишащата сила ме изпрати,
да те поглъна в своя храм.
Не бях проклятие, не бях разпятие,
но бях щастлива да ти дам
две слова на кръст положени, ...

Настъпва вечер, есенно-тиха,
навън се промъква хладен ветрец,
листата повехнали в тъмното зъзнат,
часовникът бие пак полунощ.
С тихички стъпки тъмнина в стаята влиза, ...

Гарванът грачи грозно, зловещо,
политиците май са намислили нещо.
Баби се молят богу горещо
пустото нещо да е успешно.
Вихрове клатят тръни в полето ...

Като суха река е самотно
разстоянието между теб и мен...
Няма ги, няма ги вече
красивите, заспали риби,
сънуващи, че някой ги събужда... ...

Тръгваш към мен и изчезваш.
Опитвайки се да те хвана, се губя в дима от цигарата ти.
Иска ми се времето да беше спряло и да те целуна за довиждане.
Просто не искам да се сбогувам с някой, току-що появил се в живота ми.
И вярвам в нищото, защото то ще ме избави. ...

Световен автор
Провинциалният град Х., макар и със затихващи функции, все още се гънеше в напъни да блесне с нещо по-така. Като се почне от неоспоримият факт, че все пак из него щъкаха десетки хиляди жители и се стигне до още по-неоспоримия факт, че като връх – титаничен и блестящ като изумруд върху ...

И преди
Когато можеш разбери
как идват слънчеви лъчи,
по които никак не личи,
че преди ...

Имало едно време момче и момиче. Те се запознали случайно, започнали да излизат случайно и се влюбили случайно. Били много сладки, прекарвали времето си заедно, правели всичко заедно, били щастливи заедно. Момичето се влюбило адски много, толкова обичало момчето, че всичко давало за него. Искала сам ...

За тъмната страна от същността ни,
за вечерите с цвят на вишна,
за пламъкът в очите на девица,
за огъня, за вярата, за риска.
Да пием за неказаните думи, ...

ОПИТ ЗА ХАЙКУ
I
Порой, потоп, пострадали,
Милосърдие човешко.
Порой, потоп, пострадали, ...

Седим под палмите на залива Персийски,
с наслада пийваме кафе и пушим наргиле.
На кой му пука, че останали сме само двете,
аз и арабка стара, пред екзотичното море.
Красива някога била е таз приятелка добра. ...

Защо е синьо
винаги небето,
а утрото
и залеза - червени?
Защото са ...

Не мога да се правя на първична,
Везна съм -
от потекло дипломатично.
Не губя лесно,
нито пък печеля. ...

Слънцето, денят ми
към залеза се спуска.
Сърце, ти замълчи.
Усмихвайте се, устни!
Сънувайте, очи! ...

ЦИГАНСКО ЛЯТО
Захвърля Есента писмата
преди да стигне края.
А те се стелят по земята
и на снежец ухаят… ...

Така е
По-добре никой
отколкото, кой да е!
Колегиално
Нямаше как да го окаля, ...

Като дъга съм
посветено на М.
Като дъга съм... Слънчева измама.
Усмихната закачка вдетинена...
Небесна многоцветна холограма. ...

Гърнето
От пръст и от вода – от глина ме направи
и свърза я в едно чрез крехките ми стави.
Стоеше този съд захвърлен сред полето –
сред руини и прах проблясваше гърнето. ...

Есен... Ваша Светлост, нима е възможно
залъци злато в краката да пуснеш?!
Колко обещаващо, колко тревожно
вятър нацепва изпръхнали устни.
Свита мъглици веждите мръщи: ...

Щом вечерта замирише
на прах и на дъжд,
И над хоризонта диша
звук един и същ,
трептящ като слънце ...

(За него)
Здравей, надявам се да е удобно.
Знай, че не съм те забравила.
Не отидох на твоя гроб, но...
никога не съм си го представяла... ...

Избори отпред,
избори отзад,
борби за кабинет
в безумния парад.
Навиват ти навред, ...