Летен дъжд...
От много дни не бе валяло,
но духна вятър, притъмня:
изви, премина лятна хала
и дъжд внезапен се изля... ...

Днес пием кафе със леля Мита в кварталното кафене „Оцетника”,защото тя черпи по случай увеличението на пенсията си с цели шест лева и 18 стотинки. Леля Мита е един истински Марк Цицерон в рокля, светещ ярко върху кварталния небосвод. Няма по-велик обитател на баналните ни сиви панелки от нея. И ако ...

в морската пяна
букетче незабравки
грак на гларуси

И вървя ...
откакто съм проходил,
откакто се помня
тичам и крача
от зори до здрач ... ...

Ако всяка моя дума
е сърдечен полу-удар
и всяка моя мисъл в рима
изпечена е като глина
от нещо, на юлското слънце подобно, ...

Вървях си аз един ден кротко и спокойно и в добро настроение, замислен дълбоко за някакви си там лични работи, и изведнъж иззад един контейнер за боклук изскочи малко кутре, от онези сладичките, дето току що са прогледнали. Голямо сладурче беше, макар че сигурно щеше да смаже нечия гума скоро, ако н ...

В небето на отминали недели
да видиш че крилете ти ги няма
че някъде покълнали ръцете ми
подреждат маса с чай за двама...
и в струните занитена мелодия ...

Заспива до капчука уморена
Разплакана, обидена и наранена.
Подпряла мъката си до стената
Където и да почука, затворена вратата.
Бездомната душа витае ...

Когато се усмихне утрото,
по стъпките на светъл ден.
Оставя мъничка следа,
една пътека - лъч във мен.
По който да се спусна нежно, ...

Ще ти се наложи да я гледаш отдалече, а всъщност толкова от близко. Как се усмихва, но не за теб. Колко е щастлива, но не с теб. Ще трябва да я обичаш тайно! Да преглъщаш болката заседнала в гърлото ти, да те болят ръцете, че никога повече няма да я докоснеш. Ще се чудиш с кой се смее сега. Ще се чу ...

Нужен си ми
Нужен си ми, за да живея,
да дишам, да творя!
Нужен си ми, за да оцелея
в тази житейска борба! ...

Усещам -
светът претръпва
и свиква със злото,
вечеря чувства,
пържени на очи, ...

Защо мълчиш, любов, защо мълчиш,
защо си толкоз мрачен, тих и тъжен?
На пейката те чакам, току виж,
съм стигнала до теб по пътя въжен.

Самотен той във тъмното
стоеше...
И погледът блуждаещ -
тлееше в нощта!
Нощта беззвездна беше!? ...

Днес скъсах роза от градината,
красотата грабна ме, не издържах,
но радостта ми бе наполовина,
цветето след мъничко умря.
Нима е кратка красотата ...

БАЙ ГАНЬО В МОЛ-а
Нямаше начин да не го забележа, защото такъв лакът ми заби в ребрата за да ме изпревари на ескаватора, че дорде се присвивах и поемах жадно постъпващият на малки порции в дробовете ми въздух, той вече беше на средата на движещата се пътека. Явно, скоростта й му идеше бавна за темпе ...

Имало от едно време един цар. Той не бил обикновен, средностатистически цар, а напротив, бил необичаен цар.Първо този цар имал подчинени царе. После той нямал царски палат, където можеш да го откриеш колчем звъннеш на звънеца, или потропаш на портата. При него нещата били точно наопаки. Ако някой ис ...

"как си" е най-отровната
част от разговора
толкова измамна
размита реалност
усмихвам се ...

Дъще,
в този хубав ден,
признавам с мъничко тъга,
предаваме те в ръцете на Иван (от теб избран) и знаем,
че той те заслужава, обича и уважава. Бъдете все така хубави и щастливи, ...

Глава 6: Дрен
Реан вече беше разгледал цял един свят - неговият свят. Беше видял големи градове, беше виждал огромни градове, с небостъргачи, градски паркове, невероятно високи хотелски кули, квартални гета, рибни пазари, централни бутикови улици, молове, сиропиталища, болници, театри, кина, вестник ...

Няма да съм булка
Не съм аз като другите момичета,
не чакам отдавна принца на кон
и не защото не ми се иска да обичам,
а защото обречена е моята любов... ...

Всяка тоталитарна държава има своите особености. Типичен пример за това е страната на съветите, където древната игра, наречена шахмат, е издигната в ранг на държавна политика. Началото на създаването на съветската шахматна империя е положено от видния държавен, партиен и военен деец Николай Криленко ...

Очакване
Сълзата на вятъра литва
към здрача, потънал в тъга,
моята болка е сляпа молитва
в душата на лунна мъгла. ...

Гневя се от продажните ни политици.
Докога чужди сили ще обслужват те!?
От субсидиите партийни дават парици,
защото "елитът" е властолюбив и менте!
Вместо българското лидерите да защитават, ...

Жената от отсрещната страна
е тиха като морска раковина -
рисува си във вазата цветя,
опива се от глътка лунно вино,
танцува боса върху стъклен прах - ...

По устните отблясъци играят
и шепотът на мъртвите листа
притихва в непрозрачната ми стая.
Разкъсвам си парченца красота.
Цигарения филтър се спомина ...

Колко дълго мълчах, как боричках се с думите, само
вътре в мен да стоят, за да зреят без грях и измама,
как затворих ги в мрак, може би и почти ги забравих,
че излязат ли, пак ще преминат през всички прегради.
Ден след ден, час след час ги държах като в каменна крепост, ...

Първо егото пише. Силно егоистично.
После гумата грабвам и изтривам себичното.
Първо мъката плаче и душата разяжда.
С любов сменям обаче и стихът се изгражда.
Първо гняв се излива, сняг вали на парцали. ...

На моя си живот
часовника навивам.
За верния му ход
аз мъдрост му наливам.
И свършващия ден ...

Изгревът вечен -
гледам го в анфас ...
за миг го виж и ти,
оттам, отдалече ...
видя ли, ...

добре знаем, че Бургас е пълен с чайки
но знаем вече, че виреят и в Пловдив
и чак до София дойдоха
да ядат боклуците покрай дома ми
да се губим с тях в крайни квартали ...

Ти ли, горянино,
посред нощ си прескочил
през мечтите ми –
тежки дувари.
Да тръпна в очакване, ...

Срещам те, когато животът
тепърва е почнал да пише
върху моето детско сърце.
Безмълвно отнемаш писалката
и драскаш ли, драскаш. Но нищо. ...

Лети по прегорялото поле
безбрежно силуетът на момиче,
но няма слънце, няма и небе,
и никой друг наоколо не тича.
Прелитат вместо птиците по свода ...

Хоризонтала на вълнуващи се мисли
разтегля права на безбрежност
в отрязъка небе-вода.
В единство на контрастна нежност,
притеглен в мах на бриза - ...