Позволете ми да се защитя...
/опит в стил „Даскалска поезия”/
Светът ме обвинява,
че насън летя.
Мисля, имам право ...

В твоите очи е...
Пролетта!
Слънчева,
усмихната,
красива. ...

Аз имах разни интереси
и бях на хиляди места,
играх във всякакви пиеси,
но давах рамо на честта!
Не знам дали тъй бях възпитан, ...

Часовник
На пясъка вярвай, в стъклото заспал -
вмълчана камбана го пази -
високо е пуста, събрала печал,
в дълбокото пази го Тази. ...

А дали да не тръгна
на лов за любов?
Докога да се пазя
за изтъркана приказка?
В това време, ненужно ...

Стрелите свистяха във въздуха. Някъде долу надуваха бойни рогове, които пищяха в ушите на войниците. Няколко мъже паднаха от стените, а един се бе свлякъл на колене. От гърдите му стърчеше дебело копие. По източния фланг Лобо и хората му успяваха да удържат щурма, но останалите защитници падаха като ...

Не ме заменяй като стара дреха,
като ненужна вещ, покрита с прах във ъгъла.
Изплаках много песни за утеха,
простих на младостта, че ме излъга.
А ти? Прости ли си, че ме изгуби ...

пулсира покоят
потокът пламва
преоблича перата си птицата
прет-а-порте на природата
потомството преоткрива позора ...

Обърнала съм гръб на всичко мразено,
но май така по-лесно то забива ножът си във мен.
От мръсни пипала и тиня съм полазена
и тъна в блатото на всеки следващ, влажен ден.
Той, който е пропит с отрови на змия зарадвана, ...

Да ти разкажа как сега не спя,
когато и небето онемяло
след всичката изплакана тъга
по теб и мене, времето е спряло.
Да ти разкажа как след този вик, ...

Сам бродеше - в гърдите с древна мощ.
С очи кристални - видение в мрака.
И черен бе - по-черен от самата нощ,
горд, вечен, непоколебим и... чакащ.
Със своя вой смразил е не едно сърце. ...

Има те...
Ако теб те няма,
жесток и празен
ще е моят свят.
Ще болеят ...

Къде изчезна? Остани!
Без теб не мога да съм цяла.
Чуй, лудостта у мен звъни!
И в думи съм се разпиляла...
Но само с тебе съм Река! ...

В пепел превърнах душата си.
Потънах в грях, изгубих и себе си!
Прегърнах земята, но косите ми
докосна единствено вятъра!
За болката няма време. ...

Отново танцуваш по моите нерви
като слънчево зайче по голи стени.
Cъбличам от себе си всички резерви.
Oстава това, що ти вече плени.
В очите ми тлеят два въглена скрити ...

Седем лакоми деца
Седем лакоми деца
сядат вечер у дома.
- Дай ни, како, да ядем!
Казват и се смеят хем! ...

Щастлива бях с теб
с мечтите младежки.
С кълбото от дреб
изплитахме дрешки
на нашта любов ...

Беше по-силен от всякога, не спираше да мисли за успеха и да го преследва с пълни сили. Нищо не можеше да застане на пътя му, гонеше мечтите си стремглаво и умело и ловко преминаваше всяко препятствие, което коварният живот му поставяше. Защо ли беше толкова целеустремен, защото той беше един мечтат ...

Скучае ъгълът без нас.
Тотемът хили се отсреща.
Говори сякаш той без глас –
видял е всяка наша среща...
А в парка пейката сама ...

Тя има естествено синя коса
и обувки с развързани връзки.
Когато е тъжна, сънува на глас,
после има мастило по пръстите.
Понякога ражда пленени слънца ...

Любовта ни е несигурна извивка
върху сивия бордюр на ежедневието...
Името ти восъчно се свива
в пламъци на делнични недели.
Яхваме безличните си пътища - ...

СЪРЦЕ НА ПОЕТЕСА
С мислите в утрото пътувам и се питам:
Ще стигна ли до залеза - сама?
Дали с прехода в годините пораснах?
Дали в живота себе си познах? ...

Събуждал ли си се с усмивка някога,
със грейнали и влюбени очи!
Усещал ли си полъха на вятъра
заплел се в твоите коси!
Мечтал ли си за невъзможното – ...

ЗА ТЕБ ЖИВЕЯ
За тебе живея на тази земя
И стихове пиша във твойта душа
Усмивката тъжна си ти покажи
Стиха препиши ми със твоите сълзи ...

Бунтът на едно сърце
Болка сковава тялото.
Не помръдва.
Но сърцето крещи.
Тъпанчетата му спуква. ...

Загърбвам всичко минало в живота си –
любов, измами и наивни светове,
усмихнати полуприятелства дъждовни
и вечери в погрешни домове!
Обръщам гръб на лоши мисли, ...

След всичките житейски изпитания,
след толкова несбъднати мечти
и думи тежки, непонятни -
кажи ми - колко дълго се мълчи?
И събирах на дните посоките, ...

Гузната съвест на Битието
флиртува невъздържано,
за да ме купи с нови вещи...
И умело отрепетирани ласки...
То аз, че съм грешен - грешен съм, ...

Кристална песен
Върви през рими нейната душа,
с крачета малки думите рисува.
И всяко клонче-пъпка боледува,
когато липсва дух във висота! ...

Потрепваш ли, когато аз потрепвам?
Листата шумолят ли в такт?
Със думи скромни аз открехвам
безмълвно пожълтелия ни пакт.
Огънят без въздух не гори, ...

БЛЕДОЛИСТНИ ОРХИДЕИ
Бледолистни орхидеи,
тъмноцветни чародеи,
по первазите наскачали,
със прозрачните кашпи, ...

Аз две недели бях на село.
Във двора сявах и копах.
Не вършех всичко най-умело,
но в работата се старах!
Аз два пъти полях бостана. ...

Ако спреш и се загледаш
във очите ми зелени,
ти ще можеш да усетиш
мислите ми разпилени
и тъгата ми, която ...

Дългите, студени нощи се нижеха една след друга - еднакви, безкрайни и болезнени. Жените, децата и старците отдавна бяха изведени от града, а мъжете лежаха зад стените, увити в разпокъсаните си наметала. Обсадата се беше проточила прекалено дълго. Есента беше мека, а реколтата- добра и за известно в ...

https://www.youtube.com/watch?v=reXcz3ETGbw
In The Woods
Trying to remember the names of the places
Where we used to go when we were young
It's so weird that when you get older ...

Джино Паоли - Котката
(Autori: Gino Paoli)
(Автори: Джино Паоли)
La gatta
C'era una volta una gatta ...

Ще се престоря, че съм люлката на двора,
(понеже топката се цупи до комина).
Ще люшкам куклата, която се кокори,
а в джоба ми ще има шепичка малини.
Ще бутна сръчно от перваза чаша мляко - ...