Убиецът виждам в свойта тревога,
животоспасяваща болка, тегоба,
битие-парадокс и омраза на мода,
да нехая копнея, уви, аз не мога.
Немите славеи под мойта стряха живеят, ...

Как да я поискам?
Как да си я взема?
Майчината обич отново да поема.
В сърцето ми винаги ще остане тя,
ще се боря за истинската си мечта. ...

Ти,който гледаш отгоре,
Всемогъщи Изпълнителю
на желания!
Моля те.
Спаси ме. ...

Навън е тъмно. В стаята е студено, а прозорецът ù е черен и мрачен, като нощ без звезди. Когато и да се опитам да погледна през него, виждам само черна принцеса, носеща одеждите на нощта. Мълчалива е, като се свечери, а очите ù грейват само с ярките звезди. Когато в мрачните нощи завали, то значи тя ...

Разпери крилата си над мен
aнгел на цветята бели
Докосни устните ми горчиви,
покрити с морска сол
Изчисти пяната от дланите ми ...

Тя ...
С красота неземна,
и очи блестящи,
и душа тъй чиста.
Като лъч светлина, ...

Татко, отвори очи!
Татко, погледни ни!
Последно сбогом ни кажи
и тогава отиди си!
Ние сме тук. ...

Думи - като оръжие ми станаха.
С него ти нанасям раните.
Като щит ми служи словото...
и като бягство от оковите.
Сълзи - като лек приспиват ме ...

/Вдъхновено от един сериал/
Бог ни е създал такива,
каквито всъщност
сме сега...Макар еднакви
но различни !? ...

Някоя есенна утрин...
Някоя есенна утрин,
когато сам бродиш из улиците
на заспалия дълбоко град,
когато най-сетне си успял ...

Носталгия
И стана тихо.
Теменужено познато.
Очите ти искряха,
като светеща елха. ...

Не заключвай вратата, по нощ ще пристигна,
във индигово синьо ще блести тъмнината.
И когато на пръсти към теб се повдигна,
ще усетиш как се люлее от нежност земята.
Как навън две птици плахо се влюбват ...

Минувачът
Един поет -
незнаен, без адрес,
прегърнал е
износената лира. ...

декември 2013 Румяна Славова
Докато луната тихо спи
открадни ù всички бляскави звезди!
Украси ти с тях косите ми,
ръцете ми, нозете ми... ...

Не, тъй не се съзадава добрина,
родила се от мили вопли, в пъстри шуми.
Не плува тя в морета, не върви в села,
а се заражда от спестени думи.
Не се изражда с мъки и с печал, ...

Родих се мъртъв, мъртъв се родих
от тежък сън възкръснал в пуст живот
нелепо време там край мен лежи
тунел един прострян от гроб до гроб...
А гвоздей призрачен пак погледът кове ...

Женската ми гордост
ще събличам като дреха,
защото е сестра на суетата,
но не от страст и от желание -
от капчицата нежна власт, ...

Детенце мило с очи звездици
ме гледаш с поглед окрилен,
а после в миг поглеждаш в небесата
и виждаш как светът е сътворен.
Тъй чиста и безкрайна е душата, ...

Да правя музика за мен е важно!
И друго нищо не е от значение...
......... :() .........
Нищо друго не е от значение
Тъй близо, без значение колко далеч, ...

Вековете прелитаха край мен
и неуморно отиваха в мястото на забравата.
В съзнанието ми изплуваше въпроса:
Дали с букви някой е записал времената
или спомените ще загинат в тъмнината? ...

THE SUN ALSO RISES СЛЪНЦЕТО ВСЕ ЩЕ ИЗГРЕЕ...
I am waiting for the dawn Чакам своята зора
Bring the colors to my world цветовете в моя свят!
I am sick to be forlorn Болен съм от тъмнина,
I am tired of feeling cold уморен съм от студа! ...

Качих
се на
колелото на живота
изпаднах
от него. ...

Жената се спря пред стъклото. Мъжете отвътре не ù обърнаха внимание, вторачени във фишовете си. Трябваше да завърши Голямата игра. Дарена не бе забравила обявата, надраскана върху картон, закрепен на дъската в супермаркета:
Т Ъ Р С Я Ж Е Н А
Да пере и готви.
Може и грозна.
Да не залага!!! ...

Тъжно ми е за това болно дете,
което тъй жестоко пострада,
трябва да я считаме за цвете,
не за обект на грешна наслада!
Мъчи ме съвестта много тежко, ...

С всяка следваща стъпка
един от друг надалеч
по подметките - кал,
като гети.
Грайферите ни - котки, ...

Понеже, в село, всичките говорят -
поетите си падали по самодиви,
си рекох: „ Колко е да се престоря
и взема, че се дегизирам на красива?!“
Гюрлюк накърших, хвърлих два-три таса, ...

Спомени
Ах, ах...
спомени - мили и безценни,
нахлуват в моя ден,
щом Вапцаров е с мен. ...

Eх, Реката
/реминисценция/
Пеликани се спускат в реката
и пълнят своята гуша.
В пояса някой обира уплашен ...

само опитай
да откраднеш
целувка.
ще се случи
някак си ...

Влязъл си под мойта кожа
и ме месиш като глина.
Не, в калъп не ще ме сложиш –
волна и неповторима.
Прекрояваш ме, умуваш, ...

И дланите в длан да положим -
да срещне и пулсът ти моя.
И там на простора в покоя
ранените чувства да сложим.
Допри си и устни до мойте ...

Констатация
Кой каквото иска нека говори,
но първия път оставя най-ярък спомен
особено, ако няма втори!!!
Тест ...

Вълшебен нектар
Когато ме погледна небесата
изчезнаха и слънцето се скри,
и Господ-Бог сред своето сияние
в прегръдката си свята ни обви. ...

Днеска е Курбан байрама,
куфарите аз си стягам,
у дома - голяма драма,
утре във чужбина бягам!
Изборите вчера бяха, ...

Цял ден ми трябваше, дорде да го смеля...
И къде да се дяна от гадното?!
Гълъб, с пръстен, вчера застрелях.
Както летеше и падна...
Зад компютъра сядам си машинално. ...

ЗА БЕЗ(СМИСЛИЕТО) НА ЕДНО БРОЕНЕ
Едно, две, три, четири, ............... дванадесет! Йееее!
Тези викове огласят дворовете на всички училища, улици и ресторанти в страната през топлите майски вечери. Красиви, жизнени и енергични абитуриенти радват окото на минувачите и ги карат да си припомнят собств ...