Музика: Atra Mustum - The Living End
Текст и вокали: Роберт Х. – Танграта
Lyrics:
Нека бъда утринна роса,
когато слънцето изгрява. ...

Парти на планетата на маймуните. :)

В кръчмата...
... Е?... И!... Наистина ли продължава
животът ни?... То кой ли помни!...
Съсипаха една държава,
а нямало било виновни!... ...

Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!
6
- Много се проточи тая ваша среща – каза Юри, захвърляйки на задната седалка жълтото вестниче, което си беше купил за да не скучае.
- Карай към базата – казах аз присядайки с омекн ...

Сладко кучето спи ми в краката.
Две наопаки, две налице.
Нямам никакви мисли в главата -
просто плетка и малко ръце.
На стената часовникът, с шпаги, ...

Есенно
Тъжна ли си, есен, или натежала
от плод да го носиш към зимата бяла?
Тъжна ли си, есен, че напълни лина
с грозде закопняло за Нова година? ...

Натрапват се на обществото,
човеци долни без морал,
страхуващи се от дървото,
и от крадения капитал.
Кавгата е за тях реклама, ...

Всяка прилика с лица и събития не е случайна!
Бойна машина купих си вчера
и тръгнах със нея в гората!
Е, късничко беше - чак след вечеря,
но така се изкарва заплата. ...

Събуждам се
с неоправданото очакване за щастие,
което се е свило пред прага ми
до каменистата възможност
на парижка уличка… ...

Белязана
От тебе няма никва полза.
Ти не знаеш нищо.
Ти си мързелива,
чувам аз отвред, ...

Шопен обичам. Нежните поети.
Стихът стои като изваян.
Листото, залезът, щурчето.
Тревата окосена ляга.
И ведрия небесен свод, ...

Но тъй като (внезапно), заваля,
а вятърът е свикнал да не плаче,
извиках. Към прииждащия Мрак.
И знаех, че си Ти. И се вторачих!
И после те открих... А в Утринта, ...

Целувай ме, както изгрева - морето,
чакам те...
Докосвай ме, както залеза - сърцето,
чакам те...
Нежни думи, на ухо - прошепвай ми, ...

Пликът от писмото ми
Писмо ти написах - разплакана,
във него ти казах това,
което премислях - объркана,
написах ти мойта тъга. ...

Не, няма ме. Отдавна тук ме няма
(случаен, блед детайл в интериора ти).
Отидох да си срещам звездопадите
и там останах. Някъде в просторите.
Заминах. А изгубих ли? Намерих се! ...

Често се търся последен
в тихите улици вън,
но е отминал безследно
детският двор с моя сън.
Често се моля неволно ...

Охридска приказка...
(балада)
Болен ми лежи Миле Попйорданов...
Народна песен
Във залезът тъжно просветна, ...

Израснал, като габър,
и в сърцето храбър,
живея във гората
с мъзгата под кората.
Раста между дървета ...

Сега оттам минава магистрала;
пресича с черна лента пустошта.
Тревата – прежълтяла, изгоряла,
полегнала в примирие в пръстта.
По нея гладни врани обикалят. ...