Застанал съм пред свойта лента
и хвърлям поглед към света,
макар и тъжен във момента,
по пътя си пак ще вървя...
Аз пак съм в мойто родно село ...

Солени устни? Сълзи ли са текли
от моите пресъхнали герани?
Цял ден ли е изминал? Месец?! Век ли?!
Защо кървят зарасналите рани?
Защо е всичко пак като тогава? ...

Магия
Живееш в своята усмивка,
даряваш с топлина света,
потъваш, бягаш, докога?...
Животът е една магия, ...

- Нека ти разкажа за една мъдрост за водата.
"Водата може не само да те удави, може и да те изгори жив".
- Ще ти го представя точно по начина, по който аз го виждам. Представи си как едно море заплашва с вълните си един воин. Той бяга на суша, далеч от вода. Мисли си, че няма как бъде убит от водата ...

Някой ден ще приседнем със старостта,
двете с нея, на някоя пейка из парка.
Ще говорим за хиляди малки неща,
или пък, ще мълчим под дървесните шарки.
Ще си спомняме мене, със смях през сълзи, ...

Избрах да съм без бъдеще и минало,
запазих въглен - феникс в пепелта,
разпалващ диво огъня в камината
и другия - бушуващ във кръвта.
Все още като влюбено момиче ...

Сънувам я Родината - далечна
и къщата ни бяла в самота,
и лозата стара.
Дърветата на двора пак цъфтят, но прашен прага.
Затворени прозорци - цяла зима ...

Знаеш ли, искам без глас да остана.
Думите, някъде там да изчезнат.
Гробно и тихо да стане край мене,
вместо да чакам - да стана очакване.
Вместо да търся, да знам, че го няма ...

VI Кафе и цигара
VI И класика в жанра
VII Класическа музика
VII И класическа драма
X И не толкова класически стих

Монтана
25. 3. 2013
Скъпа Катрин,
Отдавна не сме се чували. Но разбрах, че си се амбицирала за създаването на ученически еко-клуб. Похвално! Аз самата също бих се радвала да взема участие. Още щом разбрах за предложението ти в главата ми нахлуха хиляди идеи. Смятам, че би било интересно, ако заниман ...

Слязох от трамвая. Навън вече беше настъпил мракът.
Поредният край. Поредният ден.
Загледах се във фаровете на трамвая. Дъжда се виждаше толкова добре заради осветлението.
Колкото и да мразех времето по това време на годината заради нечовешкия студ,не можех да не призная колко беше красиво... Всички ...

Габриел
Борислав Ичев
Прехвърчащо насам-натам чувство за релаксация... Чист въздух... Яркост и успокоение в зеленината на всичко... Щастие , любов и гордост ... Гордостта, породена от добре свършената работа, съпроводена с чувство за взаимопомощ... Равенството и братството, които бяха единственият п ...

С диханието свое...
Едва докосва мойте мигли
твоето дихание...
Трепетно мълчание...
Още един – последен щрих ...

Жълта сграда
На ъгъла. До светофара. Намерихме
се с теб. Момичета от времето парадно,
сега – жени към петдесет и пет...
Намигаше червеното око сигнално, ...

Моята есен
Дойде и моят листопад.
Как искам да избягам с вятъра!
Че няма връщане назад!
Есен е. И свърши театъра. ...

Село
Вятър съска
в порутено - днес.
Студ вие през
мъртви устни. ...

Домът на ужасите (2-ра част)
ужаси
***
На четвърти май Красимир се заговори по Фейсбук с една позната - младата поетеса Мая Игнатова, която бе фенка на неговите книги. Оказа се, че тя живее в Слатина, в единия от двата високи блока отсреща. Разбраха се да се видят на по кафе в от заведенията в кварт ...

СЕПТИЧНА ЯМА
ЧАСТ ПЪРВА
Начало
Понеделник. Звучи адски банално, но повечето неща в моя живот започват в понеделник. Не харесвам понеделниците. Винаги съм се опитвал да започвам начинанията си, без да се съобразявам с това, в кой ден е гръмнал пистолета на стартера. Не обичам да отлагам началото на н ...

Кривото не е право,
но е в полза генералу*.
Рязане на ленти,
калинки фалшименти
след себе си остави, ...

Не се живее с тази мелодрама –
от нерви, притеснения, болежки
заформих сто и осем килограма...
И вече ми е просто нечовешко,
че в службата все фини хубавици ...

Музика: Матвей Блантер
Превод от руски: по текст
на Михаил Исаковски
Разцъфтели ябълки и круши,
по реката плъзнали мъгли – ...

Попитах някога: “Какво е да заспиш?”
И казаха ми, че очите се затварят, тялото в покой е,
а душата някъде зачезва…
Дали когато влюбен си летиш?
И ако – да, какъв е начинът главата да остане трезва? ...

Не знам какво е да си с някого,
и май не искам. Все за болка пишат
тия, дето взимат си любов назаем,
а лихвите си трупат скришом.
Чувала съм, че се лъжат в очите, ...

Хей, Животе,
я поспри и поне веднъж
в очи ме погледни,
колко време си мълчим,
не разговаряме, дебнем се, ...

Съмва се...
бичове, удари
гръм
сърце...
Съмва се... ...

*****
Дано да се познаят!
*****
Кацнал Бухал на дърво,
и започнал да се хвали... ...

Моля, захвърлете ме в калта... отвън,
до камъните черни, мъртви,
да се чудя аз ли съм... или не съм,
когато се огледам в кърви.
Хайде, изпратете ме в смъртта... насън, ...

След Големия взрви
Унитарната Чиста Душа,
попиляна на части,
се понася с космическа скорост
в различни страни, ...

Ти пи или не пи?
Туй е въпроса,
който мъчи твоята жена...
Боса.
Тя иска нови обувки, ...

Надеждата за
После
После стана Утре
Утре
Утре стана Никога ...

Идвам
Крача със затворени очи.
Вървя и мисля за теб.
Спокойна съм. Отвън.
Но вътре гори. ...

Късно ли те срещнах? Или рано?
Обич моя, близка и далечна.
Всяка ласка с тебе ми е рана.
Всяка среща с тебе ми е вечна.
Все между четвъртък и неделя, ...

Подари ми последната обич.
С моя дъх свойта ласка срещни.
Във хамак, сътворен от ръцете,
всички мъки без думи приспи.
В шепи глътка вода донеси ми, ...