Вместо слънце пролетно да грее,
обилен дъжд от сутринта се лее.
Навъсен облак над града се спуща,
с лапите нахално Витоша обгръща.
Замяза спирката на дядовата ръкавичка, ...

И щом те видя...
За момент забравям за всичко...
За болката, която ми причини и за мечтите, които разби...
За казаните лъжи и всички изневери...
И щом те видя... ...

Отново аз.
Да, чаках те там
в тъмното, ти знаеш,
че не ме страх.
Знаеш, че плаках ...

Човекът ли, приятелю?!
На различните места е обяснено по различен начин, но идеята се свежда до това, че "Хората са вид средноголеми бозайници, единствените съществуващи днес представители на род Хора. Те са ходещи изправени примати от семейство Човекоподобни. Имат силно развит главен мозък, даващ и ...

Сърдито в небето се цупи и плаче
облаче, капчици рони.
Подгизнало цяло, реши се обаче -
поспря се над голите клони.
А крушата цяла окъпана, чиста ...

Сенокос е.
Прибоят
на тревите глъхне.
Щурците
бягат ...

онази
обич
обречена
още
опитомява ...

Сбогом ти казвам
Усмивки хладни,
отдавна забравени.
Целувки изпросени,
някога желани. ...

(осмомартенско)
Не ми е нужна главна буква. Всъщност
достатъчно е само да ме има
(във мислите, в сърцето ти и в къщата).
Такава ме поискай - ту ранима, ...

Стоя и те гледам, безмълвно стаила
прозрения страшни за твоята същност -
пронизваш ме с думи претрупано силни,
душата прикривайки в лъската външност.
Харесваш ли своя греой недописан? ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Във времето не толкова далечно,
когато бяхме още на другарю,
в заставата край село Долна речна
живееше един майор. По стара ...

февруари 2014 Румяна Славова
Мистерия красива съм -
от кадифен цвят родена!
Ухая на прашец и сълзи лунни...
И смисъл, и загадка сложна... ...

Никога
Не може да ме чуваш. Аз вече не говоря. Аз вече не търся. Аз вече не искам. Аз вече не мога.
Не може винаги да ме чуваш. Аз не винаги говоря. Аз не винаги търся. Аз не винаги искам. Аз не винаги мога.
Не може никога да ме чуваш. Аз никога няма да ти говоря. Аз никога няма да те потърся. Аз ни ...

Подписах си прощалното писмо,
От сълзите финална точка сложих,
Душата си вградих за послеслов, да се
Убия вместо теб ми се наложи.
Минутите последни преброих, от ...

Тъмнина. Огромна бездна. Един безкраен тунел, в който не се виждаше нито лъч светлина. Това бяха последните няколко години от живота на Мишо. Сещате се – същият този Михаил, който едно време беше царят на чалготеките в Студентски град. Сега обаче всичко се беше преобърнало на 180 градуса. Едно време ...

Наздраве за наивната любов
Отивам си. Не зная при кого.
Все някому ще цъфне надпис "следващ".
Пази се. Може би е за добро.
Не казвай нищо. Може да ме гледаш. ...

Мартенско чудо
Пролетта идва! Изваждам си рокля
копринена, лека и мека, на точки.
Така ми отива – красива съм!
Ухая на щастие и пчелата дохожда - ...

Пусни ефирните завеси,
светещата лампа загаси.
Да осезавам ти къде си,
това желая, палещи игри.
В сумрака пръсти да прокарам... ...

Обич ли е да те обичат,
обич ли е да обичаш ти,
не е ли съдбата закъсняла,
не е ли душата днес засмяна.
А може би това е миг живян, ...

Едно момиче било болно. Дълго време била на легло. По едно време си внушило, че ще умре. Било късна есен и вятърът брулел листата на дървото до прозореца ù. Споделила с приятеля си: „Когато и последното листо падне, аз ще умра”. Момчето много я обичало, взело тиксо и залепило здраво листото. Всички ...

Усмихва се луната жълта
от своя приказен балкон.
Земята сенките ù гълта
по стар космически закон.
И тез усмивки на луната ...

ТОЙ
Зацикли нещо любовта във вкъщи
и нужна беше коренна промяна.
Партньорката започна да се мръщи,
старая се, а резултати няма... ...

казват
всеки край
бил ново начало
или просто
износен рай ...

Докато бедни хора чакат своите амини
(поради доходите си малки),
депутати ще си купят нови лимузини
(с държавни пари - наглеци жалки).
За тия ли гласувахте, бе, хора!? ...

Небето ширнато е чисто
и слънцето блести от там,
на мен да не ми казват Христо,
такава красота не знам.
От где дойде, защо е тука? ...

Жега е.
В този горещ ден една красива жена
и моя приятелка иска да бъде
в синята лагуна.
Ще бъдеш, мило. ...

Безброй ята проводих,
на тоя свят откак
изпървом съм ридал.
Човешки лик едва ли,
братко, днес у мене ...

Сълзи прогарят хубави очи,
оставят черен белег да личи.
Отдавна беше - грееха очите
и светеха с на слънцето лъчите.
Сега тъмнеят - няма я искрата, ...

Нова нощ, нов ден, ново място, нова плячка,
нови правила, нови имена, нови пътища, нова игра.
Отвътре, безумен, в страх, в промяна,
в нужда, в болка, в дълбини, поробени.
Без светлина, без простор, няма следи, ...

Дефектните сърца веднъж обичат,
до без дъх, до стон, до гроб,
веднъж душата, тялото си
те отдават
на Голямата, Единствена любов! ...

Можех песен да ти изпея,
но днес ми се мълчи.
Можех стих да ти рецетирам,
но днес гласът ми трепти.
Можех мислено вятъра да прогоня, ...

Удряй! Мога да поема,
удряли са ме и преди.
Мъжете друго не умеете,
когато вас ви заболи.
Удряй! Ще го понеса ...

ГРАДИНКАТА МОЯ НЕ ИСКА ДА СПИ
Градинката моя не иска да спи.
Черешите зъзнат - бленуват за сняг,
снегът обаче обул е кънки
и с леда по реката е хукнал на бяг. ...

Любов и мъка,
поседнете тук до мен,
радост и тъга,
обвийте ме в мъгла.
Обвийте ме в мъгла, ...

Bones
All my hopes and dreams will shrink and wane
Nothing shall erase the pain...
As the rain pours out the will and hope
No one shall escape the final rope... ...

In the forest of my dreams...
Sleeps the coolest... ray of rays.
As I lay on a low-cut down tree
I snap all the sounds, as I nap in the lee
Now, after the storm has passed over ...

We shall not sleep, until the day,
until the shadows pass away
and light is coming strong and still,
alike a loudly spoken will.
We shall not move, until the wind. ...