Ако щастието е дума,
то искам от нея буква.
Ако е цигара,
то дай ми да си дръпна.
Ако щастието е песен, ...

На майка ми!
Какво е Времето за старата жена? -
една от ябълките в двора,
забравена (като от детството) шейна -
повей от зимната тревога! ...

Don’t tell me I’m born to be good.
Don’t tell me I’ll save the light.
They are people that will if they could.
But me… I give up without fight.
They are few of us, you know, ...

Писателя
на А.А.
Осъмнал във стая под наем
и дълг, който трябва да връща,
Писателя пише, незнаен, ...

Ляга моето котé
върху мен и ме прегръща.
Като малко е дете –
глезлата на наш'та къща.
Щом помръдна, ето на ...

Защо когато се променяме,
оставаме едни и същи
и много предпазливо гените
към корена си се завръщат?
Защо когато не прощаваме, ...

ХХІІ
... Пред нея в целия си блясък, ухилен до уши, но с някаква хищна нотка в погледа стоеше Християн.
- Здравей, Слънце – каза той, препречвайки пътя и за бягство, а гласът му звучеше като острие по ламарина – с теб май имаме да си поговорим за доста неща?
Той взе телефона ú, почти грубо я избута ...

8 март
Мила мамо,
ти си добра,
даряваш ме с нежност и
топлота, ...

Главата ми е празна. Няма никой. Няма мисли. Ни добри. Ни лоши. Просто ей така. Едно тихо пространство. Едно балонче, което чака да се спука. Но аз добре се пазя. Вардя си балончето. Спука ли се, в главата ми нахлуват хиляди емоции. Красиви, грозни, розови, черни. Много, твърде много. И не мога да г ...

- Пусни я! - прогонвам съществото, което се е скрило под моята кино седалка. Но то продължава да дърпа книгата ми със своите силни челюсти.
Чувала съм някога да се говори за тези същества. Живеят под редовете кино седалки. Никой обаче не знае естеството на техния произход. Знае се, че се раждат в го ...

Трудно е да пишеш, когато има много да кажеш.
Трудно е, когато не знаеш откъде да започнеш.
Но още по-трудно е да пишеш честно, когато всички знаят кой си...
Дали предизвикателството е точно в това, че "Изкуството е откровеност на мига.." или отдавна сме се научили кое кога трябва да казваме и смисъ ...

Юрдекът ни Пачо, дванайсетгодишен,
на майка ми в двора бе на почит и чест:
хранен редовно, изкъпан, обгрижен,
но сам - и затова премного злочест.
А после, после отиде си майка ...

Идеалите на Левски са в устата
на всеки политик, но във сърцата
няма помен, капчица от тях,
напротив, там се мъдри само страх,
да не им отмъкне някой тип парата, ...

Here I lay on the soft brown earth
Here I stay in love with every breaker's birth
And I completely... fall asleep, under the stars (and the trees) and breathe
To feel the atmosphere...
To breathe within the breath ...

The thing that follows
- from where did it come?
Abysmal hollows?
A windowless small dome?
A question. ...

- Ако в няколко думи бих могъл да изплача мъката си и да се оттърся от сторените грехове, не бих скъпил времето си, нито думите. Сега в духовния ми свят се шири голямо гробище, в което са погребани толкова много мечти на някои, от които не помня вече името. - така започна драматичната си изповед г-н ...

ЛИЧНО
/преведено от сръбски език/
Не говоря с теб, защото много ме боли,
когато чувам гласът на любовта.
Когато погледна в сънените ти очи, ...

В този кух и злобен свят
ти за мен си опиат –
ти си песен, ти си стих,
ти си съкровен триптих.
С яд посрещам всеки ден – ...

Нечути излияния,
Невъзприети послания,
Неизказани желания,
Дали и ти така се чувстваш, питам се и изпадам
в безсъзнание! ...

Небето ми, когато замълчи до честност,
и тръгне тъмната черта да ме зачерква -
тогава ще признавам. Няма да е лесно,
но себе си ще изповядам като в черква.
За начина нелек, по който оцелявах, ...

Ако ти е тежко на душата
себе си във нея скрий,
тихо прилегни до самотата
и същността си в нея свий ...
Кой си ти? Защо си? ...

ВЯТЪР И ЦВЕТЕ
(Диалог по притчата „ Вятърът и цветето“
Kрасимир Тенев – вятър, Sanvali – цвете )
K:
Вятър съм – нежен и силен, ...

Мъгла съм.
Или по-скоро дъжд.
Не, не!
Мъгла съм.
Мъгла съм и с дъжда сме ...

Разпалихте в сърцето ми жарава,
искри на обич, нежност, топлина.
А после изведнъж намръщи се небето,
просветна, разцепи се небето, заваля...
Какво е нужно на един поет... ...

Животът е нещо, което върви.
Това първо изречение е особено. То утвърждава. Но да видим дали се справя само по себе си със задачата, която само си е поставило. Нека го разгледаме по-отблизо.
Животът е нещо, което върви- става ясно, че темата е животът. Голяма тема. Тема-бездна. Безмерна. Извънвремев ...

В мрака на стаята
лицето му изглеждаше друго,
далечно.
Макар да докосвах с пръсти ръката му,
бях на светлинни години от него ...

ДЕМОНИ В КРЪВТА...
/на Мая М./
Не изгаряй мостовете помежду ни,
пази пътечката към мен,
не казвай грозни - тежки думи, ...

Сбогом!
Когато спре дъждът - ще си отида!
Не искам калните следи
в душата ти да носят мойто име!
И да почистиш - ще боли! ...

За тази чужда земя знаем от карти и описания, които са правели моряците и мореплавателите от Акреим. Те я нарекли Норголен и писали за пръв път за нея през 1386 година от първото летоброене, когато мореплавателите от Рондейл - Харн и Бретилен тръгнали на запад, през Великото море и достигнали брегов ...