Късна есен,
късна любов…
се превръща в песен,
спомен за любов…
Вече отминал, ...

Усещаш ли как пролетта събужда всяка твоя клетка, пристъпя топла и обятията си разтваря? Килим от божури ти постила и те приканва да тръгнеш по нейния път. Изплита ти венец от уханна фрезия и те води, омайва те с любовта си и хиляди камбани в душата ти отекват. Отдай се на пътя на пролетта, зарей се ...

Защо не си до мен сега
и да ме погалиш с ръка!?
Нежно да ме прегърнеш,
а после и да ме целунеш.
И "обичам те" да ми шептиш. ...

Липсва ми. Нещо ми липсва. Зеленото в очите ти в онзи светъл ден? Не, отдавна превъзмогнах това. Ала нещо ми пречи сега и що е, не знам. Винаги нещо липсва. Винаги нещо няма да е както трябва, няма да е перфектно. Само първите неща са истински - първото докосване, първата целувка, първото приятелств ...

НА СБОГУВАНЕ
Сбогувам се със тебе, скъпо училище!
Дойдох при тебе, като в храм, да се пречистя…
Не знам защо аз тъй възторжено мълча?!
И на раздялата какво да ти реча? ...

Съществува свят, отвъд представите ни за добро и зло, отвъд мечтите и мислите ни. Възможното и невъзможното там са просто сенки на нещо далечно и забравено. Ние прекарваме също толкова време там, колкото и тук, в реалността, но никога и за миг не си даваме сметка какво се случва в онзи свят и какво ...

понякога света ми е единствено джаз
музиката минава през цялата ми душа
повиква онзи, най-тихия вътрешен глас,
и от сърцето ми прокапва бистра сълза
ромоли като малки перли по голото рамо ...

Седи на масата отсреща -
с очи дълбоки и безкрайно тъжни,
с усмивка като юноша на първа среща
и винаги така красиво лъже.
От питиетата кръвта му кипва, ...

Наташа стоеше в средата на трезора като наказана очаквайки да нахлуе армия от ченгета. Така и стана, но щом дебелата масивна врата се отвори с прещракване влязоха само двама мъже като на гърбовете им пишеше с големи букви ОХРАНА и насочиха оръжия към нея.
- На земята! - изкрещя единия. - На земята!
...

Тихо вятърът подухва отдалече,
разнася шепота на своята душа,
но как да зная що казва ми, човече?
Ни устни има да продума, ни уста.
*********************************

Щом днес слънцето изгря
и Петлето пак запя.
"Кукуригу, хайде всички
отворете вий очички."
И от къщата на двора, ...

Пораснало момиче
Днес те видях лъчезарна,
с грейнали денем звезди,
аз толкова много обичам
вълшебните детски очи. ...

Площадите по целия свят бяха препълнени. Всички гледаха глухо огромните видеостени и чакаха. Всички хора, до един, бяха навън - събрани. Чакаха Водача.
Целият свят се управляваше от едно единствено същество - един човек, който притежаваше цялата власт. Неговата дума беше закон. Беше достигнал статут ...

Репортаж
Глупостта си изцапа ръцете
до ушите с мастило
и щастлива ги вдигна високо и двете
сякаш размахва пред всички кандило ...

Losing control
(Hey) I know now why I've been waiting so long
I've loved before but not like this
I've waited for my clown with red nose and balloon
With kisses sweeter than anything before ...

Evergrey - Wrong
I run to prevent the fall
To escape the wounds
The unanswered calls
Just put it all to sleep ...

Close
You start all over again, I could feel you're here with every bit of my body
You, you've done the same to others before; you've told them the very same words you're telling me...
Bridge:
You've tangled my life rotation, pushed fast-forward to my entire world and now - now you're the sole ruler ...

Скъперник разтреперан,
е времето.
Брои ни всяка секунда.
Не спира за дъх
и не дреме, то – ...

Вчера бях гладко, заоблено камъче
на брега на реката сънлива...
Вчера бях кротко, мъждукащо пламъче
със душа на светулка свенлива...
Бях във нивата зряла пшеница, ...

Тя нежната му муза беше.
Изящна като порцелан
във голотата си. Седеше
насреща му. А той, облян
от светлината ù и в транс, ...

Най-красивия човек е този, с най-голямото сърце! Когато към него се добави и невероятна визия, ето това е идеалът.
За съжаление обаче, когато хората видят нещо красиво, те веднага искат да му навредят. Само че то не погрознява, напротив! С всеки удар, всяка обида то става все по-изящно, все по-истин ...

Веднъж, както става само в приказките, пред една схлупена къща спряла знатна каляска, теглена от 6 охранени коня. От нея слязъл тантурест господин в разцвета на своите сили, и с перка на гърба. Това бил Карлсон, който още не живеел на покрива, тъй като Астрид Линдгрен към този момент нямала и идея д ...

Гледах празната стая и се чудех къде са?Беше първият ми работен ден в новото училище и тях ги нямаше. 11а клас се бе изпарил. Оставих картата да се сгромоляса на пода и седнах на първия чин. Нормално, бях нова учителка, а те бяха 11-ти клас- си мислех - много ясно, че ще избягат.
Последва среща с кл ...

Светът е бял и сякаш Бог се e усмихнал...
Пролет е, и птиците са влюбени...
Сред себе си, в отчаяна молитва,
се молиш, да не се изгубя...
И аз го знам! И знам, че ти си тази, ...

Не мога да свиря с техните ноти,
стоя си в ъгъла и си пея самотна.
Още таз мистерия ме тревожи,
зад всеки стих и всяка рима,
зад всяка дума, всеки поетизъм, ...

Слънце пекна и прогони
всяка лоша мисъл.
Но една се сълза отрони,
никой я не искал.
Тя излезе от окото ...

"Какво да направя? Аз съм само един звезден пътешественик. Пътувам през различни вселени и на черно-златния екран изливам надеждите, таящи се дълбоко в съзнанието ми. Гледайки замъглените картини пред мен се старая да не примигвам, защото колкото и далече да протягам ръце, преминат ли ресниците през ...

Лутам се между два свята.
В единия съм Аз, в другия си Ти.
Лутам се. А защо ли?
Какво търся. Любов ли?
Покрай това лутане насам - натам, ...

Русите ми коси като злато,
сресваш с твоите нежни ръце,
ти си слънце в моето лято,
а аз вълна съм в бурно море.
Всяка нощ изпращаш звездите, ...

подобно
на стрелките
на часовник
телата им
застават ...

Със убийствените думи
ти ме днес във миг разстреля.
- Мразя те и тези шуми
да ти бъдат те постеля...
Тъй ми каза ти през зъби ...

М И Т К О Докторът завъртя подписа си, изрече едно "дааа", внимателно откъсна първия екземпляр, удари печата и остави листа на масата. "Медицинското е готово, остава само да го представите на комисията" - каза той, закопча чантата си, стана и се упъти към москвича си. С треперещата си ръка Митко взе ...

Егото ми няма да замлъкне -
като червей ще разяжда
къс по къс от мойто покаяние.
С усмивка ще те унижавам,
а искрена ще бъде гордостта, ...

За татко
Пред тебе, татко, коленича,
с дълбок поклон ти благодаря.
Ти ме научи да обичам
и да се боря за справедливостта! ...

Седи старица кротко на балкона.
Той е светът ù малък - два на два.
Копнежи няма. И мечти не гони.
Замислено склонила е глава.
Балконът е последната ù радост. ...