Приятелство-Предателство
Приятелството, дума ценна е това!
Казват, че богата е човешката душа,
когато до себе си има приятелска ръка!
Но дали приятел истински до теб стои?! ...

Сърцето се бореше,
като вълна отнасяща
на брега любовта,
бореше се, като стар пират
за младото момиче, ...

Майка - дума свята!
Майка - дума на всеки позната.
Коя е тя? Това е мама,
винаги усмихната, засмяна.
Когато имаш проблеми и грижи, ...

Когато в тъмнината сам се взирах
Мислех, че светът ми се разпада
Вярата я няма и смисъл никъде не виждах
И се чудих докога ще съм във ада.
Питах се защо ли точно ‚аз‘ ...

Беше топъл октомврийски следобед, но улиците пустееха, защото беше работен ден. Само в парковете и градинките имаше повече хора, предимно пенсионери, които се наслаждаваха на хубавото време и се молеха то да продължи поне още някоя и друга седмица.
Редник Райков се прибираше пеша от една среща с при ...

Косата разрошена,
очите притворени...
Сънувам ли?
Вече не зная...
Ту има те, няма те. ...

Есен... № 6
Тръгна си и „циганското” лято-
Северният вятър го отвя...
... Горе грачи гарваново ято-
долу пъпли дрипава мъгла... ...

Всички имена и исторически събития са действителни и приликата с тях е умишлено търсена! Всички твърдения, засегнати в текста са единствено израз на личностната позиция на автора!
Мъжът спря пред вратата на кабинета. На табелката пишеше - Доктор Майкъл Нютон – хипнотерапевт и специалист по модификац ...

Никога не съм вярвала в себе си. Всичко, което правех, ми се струваше грешно. Но когато започнах да пиша, намерих мястото си. Харесвах това, което пиша, но го пазех само за себе си, докато един слънчев ден (май не беше слънчев) една моя учителка ме накара да участвам в литературен конкурс. Тъй като ...

Училищните дворове са пусти.
Пустеят днес и жълтите павета.
Сънливи вещици със черни устни
изхвърлят гнили тиквени парчета.
Един написа "Gort s1m, 4e s1m balgarin!" ...

Не че има много връзка, но този коментар на
Дочето - Довереница ме провокира:
" ...цветът на щастието е лимоненожълт"
Цветът на любовта ли? Може би,
прилича на снежинка полетяла. ...

Поспри за миг... Сърце, не си отивай.
Сънувай стих. И полет нежен, и окрилен.
Поспри се пак. Само пътьом си несретник.
Това е знак... онзи съдбоносен шепот.
Поспри се тук... Сърце, че ще заплача. ...

Не убивай сърцето ми с ръцете си.
Не ми обръщай гръб.
Аз исках само - слънцето да си ти.
Да ме будиш сутрин рано,
да галиш косите ми, ...

Боже, и днес откъсна една бяла роза
от земната си градина.
И времето сякаш спря и небето
се изпълни толкова болка и тъга.
Взе го, Господи, сега му отреди място ...

На уличка тиха далеч от пазара,
под склопа на цъфнали млади липи,
старица, изпита от болест коварна,
с тояжка едва на крака се крепи.
На пейката своите книги продава. ...

Не плача! Просто душата ми тъжи,
че ти далеч си от мен.
Боли ме, че сърцето позволи
да те обиквам повече, с всеки изминат ден.
Влюбих се в неподходящ мъж, не го отричам, ...

Вече няма да ме видиш там,
където зайчетата са крилати,
където бялото кипи от свян,
а черното се слива със дъгата!
Където тежък нестинарски танц ...

Като есенно листо съм
падаща, лутаща..
Откъсната съм от вятъра
и този път не ми прости – пак ни раздели...
Като есенно листо съм ...

Любовна зараза си ти,
какво ми направи кажи,
така сърцето ми плени,
че то съвсем се промени.
Дъхът ми спира щом видя ...

Не бих подминал старческа ръка,
протегната към мен, да я милея.
Да мога като зов да изрека
от болката изстраданото в нея.
За пръстите, отдали всеки плам, ...

Прощално
На Ати, която топло и силно обичам
Любима моя, щом четеш това,
то значи съм увиснал на бесилото.
Недей рони сълза подир сълза, ...

Животе
Удряш, животе, биеш.
Стискаш душите
с грапавите си пръсти.
Ровиш болки и страхове. ...

Здравей, татко!
Пиша ти първото си писмо. Никога не бях ти писала!
Когато ти си тръгваше, бях много млада, много ме болеше от тази раздяла. Същата болка и мъка виждах и в твоите очи.От това ми ставаше още по-тъжно. Не можех да спя месеци наред чувах мекият ти глас. Месеци наред, когато затварях очи ...

Нощта като древен владетел седи.
Висока и катедрална.
Коя ли е твоя от всички звезди?
От нея цигарка да пална.
Знам, че е сън. И сънят е дълбок. ...

Побягна есента по билото високо
и в своя бяг ограби всичките листа,
подплаши птиците, съюзи се с вятъра
и затръшна плътно моята врата.
Под стряхата ми две гнезда сиротни ...

Напред
Отворих таз кутия на Пандора,
не знам сега какво да сторя.
Да се опитам пак да я затворя
или напред да продължа. ...