По асфалта капчици блестят.
Утрото лицето си пак мие
и след малко ще засветят
лъчите, които облачето крие.
Ще се ширне по небето светло ...

Поздрав за всички, които творят, с пожелание за вдъхновена и щастлива Нова година!

Животът ни устройва с маски бал,
от този дето по веднъж се прави.
Попаднеш ли, обгръща те с воал
и щеш - не щеш, оставаш там до края.
Надяваш маската и ставаш друг - ...

Любов ли е?
Мълчиш… И само навлажнените ти очи издават болката… Не говорят… Само искат.
Искат мен. Цялата, тук и сега, завинаги и само за теб. Но не може, знаеш го…
Съмняваш се. Изпитваш ревност. Несигурността те изяжда отвътре. Любиш ме като за последно и после притихваш в собствената си самота.
Бо ...

Гумите на синия Мустанг изскърцаха по дребния чакъл от кристални камъчета и лъскавата кола спря пред кована порта. Имението, което затваряше тая порта бе отделено от погледите със също такава кована ограда зад която се простираше гъста и непрогледна гора от храсти и яки платани.
Невидими очи опипаха ...

Мечтата ме да бъда твой
все още не се сбъдва, мила...
О, как те искам, Боже мой,
в сърцето ми гнездо си свила!
Как търся твоята любов! ...

Искам еуфория и свежест,
от баналности се уморих.
Стените носят само тежест,
с лекота звездите утроих.
Ще живея в моята чудатост, ...

Старата година си отива
със всичките ни грешки и мечти...
Усмихвахме ли се, бяхме ли щастливи?
Дали обичахме и бяхме ли добри?
Дали избърсахме сълзите на приятел? ...

Две тела
Две тела се искат и обичат и никой не може да ги раздели,
Две души във вярност се вричат и никой не ще ги победи.
Две очи се гледат красиво, чакайки страстта да ги покори,
Две устни от любов изгарят, ах, все ще се намери някой, за да им противоречи. ...

Демокрацията взе, че абортира –
недоноси своя идеал.
Политическата алчност я стопира,
хвърли ù в лицето шепа кал.
Вайкат се безплодни политици – ...

България е фалшиментарна република. Страната ни има нужда от преструктуриране на политическото пространство, както и от преименуване на партиите. Стига с това политическо лицемерие! Всяка партия трябва да има име, според това чии интереси защитава. Ясно е, че БСП не е социалистическа партия. Тя би м ...

Когато нямам любовта Му,
не мога да дам любовта,
която познава неведомите пътища.
"Обичай ме!", каза
цветето на пътника. ...

Прераждания
Десетки пъти раждах се и умирах.
Стотици пъти в Ада горях.
Обичах те и те презирах,
но да те забравя - така и не успях. ...

Не губи по мене свойте мисли,
не прахосвай в рими нежен стих!
Аз не съм твой рай, ни ад пречистващ,
а самотен пътник, странник тих.
Извървял съм своя дял под арка ...

Роден съм, за да правя грешки, не ми ли личи?
Не виждаш ли мрака, криещ се в моите очи?
Като хищник стаен във сенките тихо лежи
и очаква невинната си жертва да сe приближи.
Ела, престраши се в огъня ми да гориш! ...

ЦВЕТЕ ДО АСФАЛТА
В града поникна цвете диво.
Израстна гордо до асфалта.
То бе самотно и красиво,
нежно, ценно като кобалта. ...

И се случи различно.
Нетипично. Случайно.
Мисълта ми препускаше.
Безпроблемно. Безкрайно.
И изобщо не знаеше - ...

Затворена във себе си,
жадувам свободата
да избирам чувствата,
с които да живея.
Обречена на себе си, ...

*
Вървиш и вървиш,
а той не помръдва.
Новогодишен сняг.

Фалшиво настроена истина.
Акорди-илюзии.
Разплакани ноти.
Скъсана струна-вина.
Недовършена песен. ...

Ще си тръгна с огромната
обич и болка.
За Великия
храбър
и мъдър народ. ...

Пристигна Дядо Коледа и рече:
"Подаръци не давам ей така!
Ако улучиш джакпота, човече,
ще вземеш дар от моята шейна!
В играта да участваш, за начало ...

Когато ми е тихо
Когато ми е тихо, много тихо,
уча се на обичане.
Тогава тишините
настръхват от нежност ...

Небето като църква е побрало
неверници и вярващи в едно.
Момичето, облечено във бяло,
подкарва своето житейско колело.
Не спира даже дъх да си поеме, ...

Завръщат се мечтите ми, объхтани от път.
Нестигнали Калкута -
препънали се още след летището на Прага.
За Лондон – от пражкото летище не могли да излетят.
Гладът бил по-голям от идеала… ...

Бутилката абсент я гледа втренчено със златистожълтите си очи. Този поглед излъчва спокойствие и мълчаливо очакване за наслада. Стъклото ù е студено и лепкаво сладко. Ароматът леко гали ноздрите ù, дарява с кехлибарена нежност. Мисли да си го поръча – да опита забранения му вкус – една опасна игра с ...

Като изстреляна от лък стрела съм.
И отново целта си избирам.
Демонстрирам умения, и класата си.
И напред летя, и не спирам.
Да се лети - изглежда толкова лесно. ...

Късно е вече, тръгвам далеч,
да търся аз себе си, там сред смъртта.
Прегръщам безкрая, времето спря,
нима ще е жален без мене света?
Сам ме остави и сбогом не каза, ...

Now I'm his body and soul
and my heart is no longer own.
He gave me power, he gave me love
and all I can offer is to take my life.
Destiny is hard to explain ...

Поредната нощ, в която Генади не можеше да заспи, защото едно красиво цвете беше обзело неговите мисли. Колкото красиво, толкова и далечно. Да, разстоянието беше факторът, който ги разделяше, но Генади имаше късмета, че живее в модерна епоха, където разстоянието беше просто една незначителна пречка. ...

VІІІ
... Пътят криволичеше през прекрасна планинска местност. Една самотна кола се бе отправила в посока към върха. Млада жена седеше зад волана и се наслаждаваше на зашеметяващата гледка. Вековни борове се извисяваха от двете страни на пътя. Отляво, далече долу проблясваше сребристата повърхност на ...

И да пееш, и да плачеш,
той - животът, си върви.
И да тичаш, и да влачиш,
все сърцето си кърви.
И да любиш, да разлюбваш, ...

Дошъл съм в село, на почивка.
Загърбям градските стени.
С природата сега се сливам!
Живота си ще променя!
Какъв покой е във селото! ...

Пристигна Новата година,
очаквана от стар и млад,
но лошото дано отмина
останало далеч назад!
Дано през Новата година ...

Ето че нещата почваха бавно да си идват на мястото. Това, което трябваше да стане, ставаше. Логиката на Баща му бе несломима и последователна. Никога не бе се усъмнявал в нея, дори когато го изпрати в сферата на грешните.
Не искаше да си спомня за онова мрачно време. Но кошмарът се връщаше неканен в ...