- Ако в няколко думи бих могъл да изплача мъката си и да се оттърся от сторените грехове, не бих скъпил времето си, нито думите. Сега в духовния ми свят се шири голямо гробище, в което са погребани толкова много мечти на някои, от които не помня вече името. - така започна драматичната си изповед г-н ...

ЛИЧНО
/преведено от сръбски език/
Не говоря с теб, защото много ме боли,
когато чувам гласът на любовта.
Когато погледна в сънените ти очи, ...

В този кух и злобен свят
ти за мен си опиат –
ти си песен, ти си стих,
ти си съкровен триптих.
С яд посрещам всеки ден – ...

Нечути излияния,
Невъзприети послания,
Неизказани желания,
Дали и ти така се чувстваш, питам се и изпадам
в безсъзнание! ...

Небето ми, когато замълчи до честност,
и тръгне тъмната черта да ме зачерква -
тогава ще признавам. Няма да е лесно,
но себе си ще изповядам като в черква.
За начина нелек, по който оцелявах, ...

Ако ти е тежко на душата
себе си във нея скрий,
тихо прилегни до самотата
и същността си в нея свий ...
Кой си ти? Защо си? ...

ВЯТЪР И ЦВЕТЕ
(Диалог по притчата „ Вятърът и цветето“
Kрасимир Тенев – вятър, Sanvali – цвете )
K:
Вятър съм – нежен и силен, ...

Мъгла съм.
Или по-скоро дъжд.
Не, не!
Мъгла съм.
Мъгла съм и с дъжда сме ...

Разпалихте в сърцето ми жарава,
искри на обич, нежност, топлина.
А после изведнъж намръщи се небето,
просветна, разцепи се небето, заваля...
Какво е нужно на един поет... ...

Животът е нещо, което върви.
Това първо изречение е особено. То утвърждава. Но да видим дали се справя само по себе си със задачата, която само си е поставило. Нека го разгледаме по-отблизо.
Животът е нещо, което върви- става ясно, че темата е животът. Голяма тема. Тема-бездна. Безмерна. Извънвремев ...

В мрака на стаята
лицето му изглеждаше друго,
далечно.
Макар да докосвах с пръсти ръката му,
бях на светлинни години от него ...

ДЕМОНИ В КРЪВТА...
/на Мая М./
Не изгаряй мостовете помежду ни,
пази пътечката към мен,
не казвай грозни - тежки думи, ...

Сбогом!
Когато спре дъждът - ще си отида!
Не искам калните следи
в душата ти да носят мойто име!
И да почистиш - ще боли! ...

За тази чужда земя знаем от карти и описания, които са правели моряците и мореплавателите от Акреим. Те я нарекли Норголен и писали за пръв път за нея през 1386 година от първото летоброене, когато мореплавателите от Рондейл - Харн и Бретилен тръгнали на запад, през Великото море и достигнали брегов ...

Ръката ù отпусната свободно,
държейки цигарата в ръка
и падат капки монотонно,
дъждът се стича
сякаш е река. ...

- Нека премахнем правото на частна собственост...
- Вече го премахнахме, Господин Президент. Преди повече от една година. Сега хората живеят в социални кошери и плащат десет монети на месец. Тяхното имущество бе конфискувано и разпределено между нашите най-пристрастени екстремисти.
- Тогава ще се на ...

Сто е повече
Дъждът не спира. Тупа като пулс.
По-тихо от дервиш
се вмъква в стаята,
лудува на пети и атакува. ...

Добре дошъл,
премръзна ли отвънка?
Седни, камината гори!
Не се събувай,
може да си тръгнеш ...

Ходя аз, по стръмно,
навън става тъмно,
в главата ми е шумно,
гледам те безумно.
Приближаваш ти към мен, ...

Ние, от подножието на Централен Балкан
Имаме кон. Казва се Петко. Конят е порода медил. Идва от дивата планина на Централния Балкан. Когато го видяхме за първи път - ахнахме: беше нисък, набит, целият обрасъл в косми - като истинска мечка. После свикнахме. И Петко свикна с нас. Но макар да ни обича, ...

Спомням си как ме утешаваше
преди да тръгне с онзи влак.
Гледах как се отдалечаваше
и си казвах: "Той ще дойде пак".
Но един ден не дойде. ...

"... и дух Божий се носеше над voda...", Битие 1:2
Аз идвам Пратеник на чуждата вселена
кордони от галактики преминал.
Летя с крила на ангел или демон,
снишавам се над земната пустиня... ...

Днес се разравям отвътре да видя
колко са цветните жили във мен.
Ето я Синята – нежна и чиста.
Виждам Червена и Бяла край мен.
Криеш се, Черна. Усещам те, Сива - ...

Имаше тъмнолилава коса, големи, блещукащи очи и малко сладко носле. Усмивката й изкарваше тръпчинките й на показ. Кожата й беше бяла, а дрехите й тъмни. Тялото й имаше перфектните извивки, сякаш беше излязло от най-смелите ми фантазии. На китката на лявата си ръка имаше татус - слънце и луна, вплете ...

... по гърба на реката пиша с перка...
(за Теб)
В тази късна вечер думи пращам,
нанякъде във мрака устремени.
Пусни ги в някоя дълбока чаша... ...

Бих измислила свят, в който аз и ти
пак сме двамата в едно цяло,
но от измислици адски много боли...
затова остани счупено за мен огледало.
Бих ти станала път за лъчи и звезди ...

Любов ли е да сте отново двама,
рози ли ви подари,
онзи който пак от своята душа,
кръвта си нежно ви дари.
Дали за него вие сте готова ...