Събота все още спи.
Живите се молят за умрелите.
"Бог да прости" изкупува накриво казани думи.
Загърбено е стореното някому зло.
Лъжлива надежда за човеците. ...

Та, как съм, ли? Цъфтя и връзвам!
Под покрив (слава Богу!) и нахранена.
Проблемът е, че ми омръзна
да ми цъфтят налъмите във банята.
Илюзиите ми измряха - ...

Артън Сити
Червената перла
Част Първа – От кръв и кост
От конец до игла
Помните ли как свърши предишната история? Малко приказно… „и заживяха щастливо.” С рояк деца, гаджета на децата, пък сума ти пари за колеж. Това, народите, които пишат приказките, не го отчитат. Защо да тормозиш съзнанието на чо ...

Някъде там бях звездата,
на бара, измежду цигарения дим,
с водка по блузата разлята,
и с чорапи на бримки.
Някъде там бях кралица, ...

Ако и светът да се поправи,
ако и земята да гори,
няма да се гмуркам в празна слава,
нито сърцето мое ще тъжи.
Ако и доброто да спечели, ...

Цветът ти тази нощ ще е червено -
като моето прочувствено сърце,
желаеш ли да бъдеш ти за мене
море от приливни, неистови ръце...
Защото тази нощ съм чакал ...

Любовта
беше оставила следа
до сенчеста гора!
Затичах се и паднах
в мократа трева! ...

Ароматът на печени ябълки и карамел се носи във въздуха. Излиза из отворения прозорец на малката кухня и се ниже до самия край на дългата улица, която води право до пазара. Ако човек надникне през прозорчето, ще да я види да реди усърдно тавите с току-що изпечени червени едри ябълки, покрити с хрупк ...

Тя и той, той и тя.
Един есенен ден.
Като на шега.
Погледи бегли.
Погледи плахи. ...

Искаш ли във мен да се притиснеш,
да ме докосваш там, където си желала?
Да ме целуваш, нежно да ме стиснеш,
да пуснеш пръсти към... чатала?...
Дъхът ми да се хлъзне край ухото ти, ...

Огледах се в очите ти –
заплувах сред сълзите ти!
Целувайки те, стигнах до брега,
където се разливаше
и с ласките се сливаше ...

Няма ли да спреш за ден, животе,
хода на препускащото време?
Взимаш ни от гражданската квота
селското у нас, що скрито дреме.
Хайде днес със теб да договорим, ...

Утрото нахлу в ноздрите му с миризма на пот и алкохолни пари. По дяволите! Закъсняваше.
Изправи се и започна да се облича припряно и непохватно. В счупеното огледало над умивалника го погледна едно лице с двудневна брада, кръвясал поглед и морава синявица над лявото око. Опипа отока и изруга. Нямаше ...

Във вихър напрегнат подета
към обичта от него обзета
препусках с моите нозе.
Жената бе, по-бърза с криле!
Аз бях дете! ...

ДЕЦА НА ДЕДАЛ
"Хайде, моя душа - да опънем платната!"
Паруш Парушев
Хайде, живот, да опънем платната!
Хайде да литнем с бохемски криле! ...

Толкова време изгубих рисувайки,
изкупих всички пастели и водни боички,
и цапах в синьо всяка тълпа и безлюдие,
в нюанси на лед оцветявах си всичко.
Не простото синьо. Не това на небесния покрив, ...

Недовършена история.
А започната дали била е?
Обещания с лъжи отровени,
кой изрече ги, никой не знае.
Ти нищо не помниш, ...

Душата ми се гърчи,
сърцето ми се мята.
Приятелю, седни до мен!
Поръчай питие!
Не са били по-вълчи от днеска ...

По времето на кан и жрец Авитохол от рода Дуло, който се възцарил на престола в годината на змията – Дилом Твирем, се случила тая история. Той бил бащата на царете, основал Стара Велика България на север и на юг от Истрос и потомък на нимфата Ава - дъщеря на Хеброс. В престолния град, накрая му, жив ...

С грапава кожа, но свеж и ухаещ,
с кръгла главичка и огнено палещ,
с кисел характер и жълта премяна
витамините в него са цяла поляна.
Той приятел е със чая и помощник на болни, ...

Безстрашен
Аз може би изглеждам прост
(като изключим очилата),
не се обличам като гост,
но не прекланям и главата! ...

Разместиха се времевите пластове...
И се оказах в тъмна, ледена страна,
над мен кръжаха ято ястреби,
един се стрелна, грабна думите и отлетя.
Мечти промушваха се, заблудени, ...

Черешова задушница... Споменът... Татко ме чака.
Аз му нося череши. Набрани за него. От мен.
На балкона облегнат, преди да потъне във мрака,
той ми маха за поздрав. Това е последният ден.
Тази ранни череши! Тези сладко-горчиви огньове! ...

Морето е сълза, в която
потъва синьото небе.
А облакът на всяко лято
в морето плува и гребе.
Очите на земята древна ...

Ех, вие! Плагиати!
От мравката по-жалки,
паразитни примати,
от прасето по-кални!
Ненужни като брадавица, ...

Сърцето ми е стогодишно.
Не съм като другите.
Беше родена преди мен. Усещах го. Не я познавах, засичах я сутрин в метрото. Състезавахме се по стълбите към подлеза на метростанцията.
Зелена пола, скъсани кецове и косата ù, която ухаеше на еклери. Вървях зад нея и се чудех дали ù е студено. Беше поне ...

Българи
Българи сме, но защо ли?
Вечер стане ли - пускаме щори -
да се предпазим, да се покрием,
ала от себе си как ще се скрием? ...

Дум...
дум...
дум... дум
ей-й-й-й...
къде си, ...

Ти ме гледаш, тих оставаш,
аз говоря: заминавам.
В тъмнината пак сълзите
падат бавно и се стичат.
Слънцето не ме забравя - ...

Вълшебно ме обичаш
Очите ми затваряш със целувка.
Сега съм книга с приказен герой.
В ръце държиш вълшебната обувка
и шепнеш ми мечтания безброй. ...

Р А З М И С Л И НА 1 Ю Н И
Във връзка с 1 юни – Денят на детето, искам да споделя с вас насъбралите се в мен впечатления и мисли на действащ начален учител и майка. Защото аз се намирам едновременно и от двете страни на барикадата.
Родителите често забравят, че ние – учителите, сме и родители.
И так ...

И бродя безцелно,
и бродя самичка.
В баровете е пълно
и по улиците е пълно,
а в нас няма никой. ...

яж
кроасан с масло добре изпечен вурст вурст вурст
черен пипер колкото можеш толкова
тортелини талиятели тарти
три пъти по-добре смели храната ...