Не знам защо сънят ме връща
все там, във бащината къща.
Детството си там съм изживяла,
без родителска обич да съм познала.
Радвам се, когато сънят ми ме връща ...

Думите са птици без крила.
Понякога са весели - разсмиват.
Понякога са зли - бодат
като стрели в сърцето и те сриват.
Със нежни думи може да политнеш, ...

Как пониква ЛЮБОВТА
На всички жeни в този сайт!
Двe самотни рози
и само eдна луна!
Залeзът си тръгва, ...

Дaли си ти Любов
В извори кристални се оглежда
стройнaтa осанка на жена,
която тихо над водата се нaвеждa
и зaблестявa кaто сребристa лунa, ...

ЛЮБОВ
Дали ми липсваш аз не зная
или пък просто ей така
не искам аз и да гадая
дали обичам те сега ...

Ти, Босилеграде -
жертвеник на български народ.
Що душманин те предаде
в ръцете на тиранина жесток.
Ти, Босилеграде - ...

Искам до теб да се будя,
да протегна ръка и да докосна косите ти,
с целувка нежна да сгрявам нощите и дните ти,
искам да ти дам най-милото си на света
и да останеш в храма на моята душа. ...

Той стоеше на балкона
и си пиеше кафето.
Беше мъничко самотен,
но безгрижен, общо взето.
Долу входът се отвори. ...

Носталгия* 4
... някога в Атлантика
По залез чак изригна Урагана
и смесиха се Вятър и вода-
небето потъмня щом в Океана ...

Вглеждам се в себе си
и наоколо,
в душата, самотата
и тъгата,
в хората, понякога ...

Спомените – слънчеви мъниста,
кой за огърлица нареди?
Може би надеждата ми чиста,
че е живо всичкото преди…
Че цъфтят по моите поляни ...

Полудяхме ли всички за власт, за пари?
За надмощие, сила и още какво?
А животът безмилостно в кръг се върти.
Някой пита ли всъщност, защо?
Полудяхме ли в търсене на земни блага? ...

Бурята е силна и прекършва
клоните на нашите мечти
и отново сме под тежко робство -
още по-ужасно от преди.
Българските думи днес заменяме ...

Няма да си тръгнат, нали? Спомените, които пазя.
Как ми галеше косата, как седяхме един до друг...
Не знам кое боли повече. Да трябва да те мразя
или да знам, че не мога... Беше толкова груб...
Няма да си тръгнат, нали? Нещата, за които мечтаех. ...

Небесна премиера
Домът ни е препълнена гримьорна
на сцената от фалш и лицемерие,
а ние всички просто сме актьори
очакващи небесна премиера! ...

Посоката ми
ти не знаеш.
Но следваш ме
със съвършена простота.
Не ти е нужен ...

Да,но само феята на нощта ми дава крила.
Само тогава усещам силата на страстта и
се вкопчвам в съкровените мечти на моята душа,
плавайки през призмата на времето и пространството,
препитайки се в полъха не безшумното море, ...

"… В очакване на утрото преминава нощта,
денят идва и си отива без да остави следа..."
Михаил Науменко
Зоопарк
Звънеше някакъв будилник. Това ме събуди. ...

Да загубиш някого, някой близък да си тръгне, защото е определено пътищата ви да се разделят тук, или да останеш сам, защото другата страна е решила, че не се нуждае от енергията, която носиш със себе си - при всички случаи усещаш липса. Чувство, което е осезаемо дори физически. Чувство, което носи ...

Избяга ти накрай света.
Единственото, което искаше, беше да си далеч от болката.
В ума ти буря бушуваше.
Душата ти вече я нямаше
и път назад не съществуваше. ...

Копнеж за бъдеще
В тази простенала тишина,
в която светът не може да нахлуе.
В която пропукват се илюзии.
И изтича пясъкът на времето. ...

Съня ми ще откраднеш за пореден път
и ще се събудя пак, омаяна от твоите очи.
А в стаята ми снимките ти ще блестят,
окъпани във утринни лъчи...
Към изгрева, по навик, ще погледна, ...

Бледен човечец на път тръгнал
спрял на кръстопът между два избора
единия седи с затворени очи, изтръпнал
другият с усмивка светла като изгрева
Страх единия се казвал другия Любов ...

Като скитница започнах,
тъй, навярно, ще умра.
Сменях пътища, посоки
и се плъзгах по ръба.
Градове безброй пребродих, ...

1.
Коя съм аз? За какво е всичко? Тези екзистенциални въпроси не ме напускаха. Не можех да се примиря с преходността на всичко, копнеех да се докосна до вечността. Опитвах се да си припомня по интуиция нещо от предишен живот. Със сигурност имаше някаква нишка, някакъв модел, приемственост между тук ...

Тази вечер всички кучета са будни.
Общуват си със звездния керван.
Луната наедряла, като трудна,
е опнала корема си без свян.
Как искам да заспя! Ще се разплача. ...

По ранни зори се прибирах от бурен купон. Около 6 сутринта вече бях на трамвайната спирка и нетърпеливо чаках трамвая. Освен мен, на спирката се въртяха двойка цигани - мъж и жена, една ранобудна бабичка с празни пластмасови бутилки за минерална вода и едно ченге със суров, но справедлив поглед.
По ...

Зад един прозорец там е свободата моя,
зад един прозорец тук: оковите им ме зоват.
През него виждам много хора – повече бездушни,
с голям товар от нужди най-ненужни.
Аз не искам техните богатства да приема ...

Протести хлуят на рояци.
Гневът народен вред ехти,
но явно за тълпа глупаци
го взема властника мастит.
Бе, нека вика си народът, ...

Извинете таз поредна грешка.
То направо стана смешка.
Пак лука нагазих и сгреших,
всъщност туй е моят лик!
Щом за мене е меда ...

Не го повиках. Сам си долетя
от Изток (Доверил се на компаса).
И без да знае хвана си беля
щом кацна той на моята тераса.
Не ме бе търсил. Беше неподготвен. ...

И в месец май цъфтеше младостта ми.
През юни ме настигна мойто лято.
През юли лятото е в радостта ми.
През август птиците се сбраха в ято.
В септември птиците ми отлетяха ...

До последния дъх
нa вечносттa
О, моя обич, цвят прекрaсен,
който от вихър бе убит
внезaпно в тоя ден ужaсен, ...

Изглеждаш и се държиш
като Жената на живота ми.
И толкова много
желая
да съм мъжът на твоя, ...

През гердана на живота ти минавам,
нанизан като брояч на твойто време
и откъсва се във перла - стон сподавен,
в косите ти се впива като гребен...
а в очите ти съзирам зов предишен, ...

　
Проклинам
Проклета да е любовта ми,
за която аз горя.
Проклет да е денят ни, ...