Пробуждането е само
Има някакъв особен чар да се будиш сам сутрин.
Подгонваш сънищата си, отваряйки леко очи.
Малките прашинки, танцуващи в пожара на изгрева те хипнотизират и издълбават усмивка на лицето ти.
Ставаш и поглеждаш през рамо. ...

Тихо ще умирам
Не може. Тя не може да ме мрази,
защото да го прави не умее.
И дълго тишината ù ще пази
мен – в спомена ù, дето все ще тлее. ...

ПРАТЕНИЦИ НА СЪДБАТА
Преди няколко години започнах работа в една фирма за продажба на енергийни напитки. Отговарям за цялото черноморие. Както за градовете така и за курортните селища. Седалището ни през зимата е в Сливен. Лятото го караме на разменки. Eдна година сезона съм командирован в Бургас др ...

Наивница
Ти тръгна и над мене падна мрак.
Ръцете ми те търсят в тъмнината.
(Жена ти подозира ни, но пак
с усмивка ще те срещне на вратата.) ...

ДУША
Запей, душа, развесели се,
недей се спотаява в плен,
прости, забравих за мечтите,
за радостта и страстите във мен. ...

Българийо - днес независима –
дарявам ти тези слова:
Пред никого, тиха и хрисима,
не свеждай смирено глава!
Лъвът ти е горд, непокорен е. ...

Сега е нощ, навън вали...
стоя сама, кръвта кипи...
И гневен глас във мен гърми
"Кой кого рани?"
Не беше днес, не бе нали, ...

Сутрин рано горчиво кафе
пия сама и захарта ми горчи,
заради болното, ранено сърце
и всички разбити мечти.
Отпивам глътка по глътка ...

Хей, Животе !
Жива съм! Все още оцелявам.
Със дива стръв, Животе, те копнея!
Не ме прекърши. Сражавам се
и всеки ден напук те пея. ...

Един и същ ни бе живота-
живяхме го на тагадък.
Това бе нашата Голгота -
сърце на полски пъдпъдък.
Сега с косите побелели, ...

Позната стая, тихи думи
и неспокойна тишина,
Звезди угасващи безшумно,
в самия свършек на нощта.
Любов, полепнала в очите, ...

Ти си
За мене ти си кат богиня,
даряваща ми свойта топлина,
даряваща ми обич и надежда,
даряваща ми свойта красота. ...

Една жена с влюбено сърце
на своя празник ме покани.
Хубава жена. Обичам я.
Но съдбата ми се подигра,
защото друг обича нейната душа. ...

Две десетилетия живея
и се мъча да го разбера
този свят. И плача, и се смея,
вечно търся правилния път.
И за краткото си земно време, ...

Колко му трябва на човек...?
Колко му трябва на човек
да онемее от обичане?
Понякога една сълза стига
да приседнеш на ръба на тишината, ...

Това е 1-ва глава от моята книга
Facebook - https://www.facebook.com/lubomir.gerganov.92
ЗАДНА КОРИЦА:
Застанал на ръба на пропастта, впил поглед в бездната, гледах как черните сенки се бореха, коя ще стигне първа до мен. Казват, че ако не можеш да заспиш нощем, си буден в съня на някой друг. Не зна ...

Губиш се в усмивка,
докато минавам покрай теб,
с устни, със въздишка
и разтапяш лед...
не се сравняваш с нищо, ...

Земя, с останала една нещастна сган,
която вече и народ не се нарича!
А колко много заслужава тя,
останала сираче и в мечтите си!
Земя ограбена, излъгана и опошлена, ...

Нямаш милост, любов... слепи чувства ми удряш в гръдта
и душата ми стене - изгубена в твоята лудост,
не разбирам какво си, но живееш в лика на жена –
смисъл в дните ли си или сбъдваш в живота ми чудо.
Тя е моя, любов... и не мога без нея и час, ...

Стаичка една, пълна със самота. Добре дошли!
Тук ще намерите разпръснати сълзи, смях, мечти, щастие и какво ли още не. Леко само като стъпвате по пода, някъде загубих разпокъсаното си сърце. Видите ли го, моля с нежност го обгърнете и ми го върнете. Макар и тъй „одрипано”, мое си е. Ще приседна, заб ...

Всъщност, не успях да прибавя нито ред към този текст и се събудих почти жив. Това продължава вече трети ден, но не от сътворението и не от Ботевите тържества. Просто няма какво да кажа (май никога не съм имал) или часовникът е спрял поради изтекъл срок на годност. Ще трябва да приключа с този текст ...

Зората ражда ден и го дарява
с любов на тези вечни небеса.
А те Земята цяла озаряват,
за да се раждат нови чудеса.
И всяко семенце в пръстта пониква, ...

Есенно настроение...
Есен!... Есен!... Просто Есен!...
И макар, че моят Свят
е все още весел... Весел...
Аз съм тъжен като цвят: ...

Този текст за песен е написан изцяло по и за музикалната композиция „Ескиз”, чийто автор е музикантът с потрeбителски псевдоним Седем (Седем).
Давам пълните права на Седем да използва този мой текст за създаване на песен,
Бостан Бостанджиев
Музикалния етюд, можете да прослушате тук:
Мъжки глас: ...

Пак ли си красива
и се сбъдваш
в идните ми, слепи дни,
пак ли мързелив съм -
да си тръгвам, ...

Постоянно те обичам!
Не за ден и не за два.
Всяко утро в мене палиш
нова огнена искра.
Постоянно те жадувам! ...

Мигът
Събуди се денят,
с надеждата притихнала.
В тези времена на самота
се криеше забулена тъгата. ...

Аз съм това, така съм и сега...
така както се родих, скитам по света.
Душата ми е гола, гола като есенно листо.
Това, което в себе си нося, то е само едно...
сърце, което не обича да бъде само. ...

Косите ти се вплетоха във мойте мисли,
политнали към Любовта бездънна!
Очите ти запалиха Божествената клада
и разгоря се тя със сила в мене!
Ръцете Ти, със нежност, Сърцето ми погалиха, ...

снимка:Румен Колев

НА СПА С ГАНЬО
Вече си мисля, че ме следи, или пък ми е пратен като СРС. Където и да мръдна и ей го. Зимата даже на лифта до мен се беше качил.
Забелязах го още като си вадеше куфарите от багажника пред хотела, щото наред с тях свали и две литрови бутилки от ония, дето преди време продаваха олиото в ...

Щастлив съм и твърдят,
че ми личи
Бе Май,
и слънцето, нашепвайки лъчи,
дочака с мен на спирката тролея. ...

Затвори очи
Във възглавница ще се превърна
Прегърни ме ти
И във съня ти ще се върна
Срещаме се там ...