сякаш и ти не пожела да повярваш,
че можеш да разсееш тревогата в сърцето си
и да си истнински,
без да заблуждаваш себе си,
сякаш не можа ...

След себе си оставя прясна рана,
пресъхнали от сълзите очи,
усмивка, непохватно изиграна,
под чийто блясък болката личи.
Молитвите след нея са напразни ...

Нека дълго да те има с мене, Господи! Писна ми да вярвам все сама!
Прегърни ме като бял апостол! Нека пиша с твоите слова!
Малка съм, а съм голяма някак, лудичко звучи като гърмеж...
Качвам се безропотно на влака - само трябва да ме поведеш.
Дай ми малко, алчна ли те искам? На кафе със мен да постоиш. ...

Просто истината
Тази история не съм я измислял аз. Не! Всичко тук е самата истина! Това, което ще ви разкажа е просто една истина от сивия и суров живот – истина, която се случва често и единственото, което аз съм измислил тук са имената и нищо повече.
Този, да го нарече разказ, е просто едно огледа ...

Белият лист
е нелепо платно на срама.
Свободата изтича, тя не извира.
Пиша отдолу нагоре през зимата.
През моята призма. ...

По късче душа ще дам аз на всеки
къс по къс, ще я дам цялата.
На теб и на теб,
и на всички човеци,
ще спра... щом удари камбаната. ...

There’s only one way to soothe my soul!!
Аз – едно скромно 21-годишно момиче с ярко червено червило. Сестра ми – страшна мацка, само на 16. Двете – на концерт на Депеш Мод, пристигнали рано в десет часа сутринта. Едно наистина забавно и екстазно преживяване.
Първоначално докато чакахме баща ни да ни ...

Нарисувай ми реалност. Паралелна.
Където няма други.
Само ти и аз. Където облаци се спускат по команда и вятърът се смее с тънък глас. Нарисувай ми вселена. Нереална. Окъпана във слънчеви лъчи.
И цялата да бъде във зелено,
да чувам само морските вълни. ...

Урониха се дните от надежди,
и ти не пълниш моя лист,
посях в градината си прежди
и с тях оплетох скършен стих.
И ти си вплетен, но умираш ...

1. Когато тръгна, ти не се обръщай,
и без мен животът ти ще продължи,
книгата от спомени недей разгръща,
тя може силно да те натъжи!
2. Когато тръгна, ти не викай да остана, ...

Очаквам с нетърпение нощта,
когато всички спят.
За да остана в тъмното сама
със мислите за теб.
Изплуват... слънчевата ти усмивка, ...

Сред сивото - там някъде, остава недовършена,
без нежност и без огън, една любов - прекършена.
Изгубват се мечтите - от вятъра отнесени,
солени са сълзите, но сладки - с дъжд примесени.
Понякога изглежда - животът спи в забрава, ...

Ако погледна изгрева, когато
едва пробива мрака на нощта.
И видя птици, подредени в ято,
когато се завръщат у дома.
Ако загледам цветето красиво, ...

Нарисувай ми, художнико, тъга,
използвай тъжната палитра на боите,
не ги пести, разреждай ги с дъжда,
аз искам цялото платно да е покрито
от тъмната и придошла река, ...

Опитах се да избягам от собствените си мисли. Успях! За кратко. За колко време можеш да избягаш от себе си - минута, час... или просто и бягството е една от илюзиите, които си създаваш, за да успееш да приемеш неприемливото. Страх ме е. Страх ме е, че мечтите ми ще си останат само блянове, че животъ ...

Не очаквай, мили друже,
от съдник тук,
като приятел там да се завърнеш.
Аз чуя ли от теб присъда,
мигом в тебе вяра губя. ...

Поседнала на двора, под старата асма,
ето, червеното мушкато разцъфтява,
перуниката, разперила чудни цветове до премала,
погалва с аромат неземен, и той в мен запява...
Божурът разлиства своите пъпки ...

Към кого сърцето ми пътува,
за кого душата ми тъжи,
споменът за тебе ме вълнува,
затова - писмо ми напиши.
Напиши, че друга днес обичаш, ...

С П А Р Т А К
Заспиват вечер тракийските полета,
а духът на гордия Спартак броди.
Долетял от времето с огнена комета,
да напомни за съдбата на измъчените роби. ...

Полусън,
полумрак,
полутон.
Полуистина,
полулъжа. ...

Не разбирам утрото ви светло,
не разбирам сделките ви тъмни.
Изборите минаха и ето,
с нови депутати ще осъмнем.
Нови ли са? Никаква промяна! ...

Що за глупост е това? – би възкликнал всеки с насмешка (или почти). Любовта може да е изпепеляваща, изгаряща, пареща, гореща, топла... но студена... това е все едно да кажеш, че денят е тъмен, а слънцето – черно.
Сигурно е така. Любовта е такава. Кой не е изпитвал топлината от нежното докосване на л ...

ВСЕОТДАЙНА ОБИЧ
Залез топъл,
после звездна нощ,
чувам вопъл
от любовна мощ. ...

Посветено...
Прекършени звезди угасват.
Черни облаци пускат воали.
Колко трябва да пораснеш,
да видиш истини приспани? ...

Оазис в кошмара
Глава 1
28 юли 2009
Отместих черната завеса и влязох в изповедалнята на църквата.
– Опрощение ли търсиш? – попита ме божият служител. ...

Невидебла
Част Първа
Беривой изкомандва: Мълчи!
В Ангелския парламент кипеше оживление. Ново правителство бе избрано този понеделник. На парламентарните избори то отнесе дългогодишната управляваща партия „Мир тук и сега“ (МУКС) с разлика от седемдесет и шест процента. Избраната партия носеше името „ ...

БЯЛА МАГИЯ
Като живо сребро върху медното дъно
кипва бяла калаена пяна –
калайджията скъсан брезент е опънал
насред прашната селска поляна. ...

Съжалявам, че се влюбвам.
Всеки път съжалявам.
Съжалявам, че погубвам
красотата на безразличието!
Съжалявам, че съм искрена, ...

Идея и първи ред от:
„Станал ли съм пълен идиот?”
всеки ден не спирам да се питам.
Ех, какъв живот, какъв живот....
Седем пъти ходя при Джи Пи-то. ...

- О, да! Грип. Просто вър-апчюх-ха! - Кейтлин извади поредната носна кърпичка от бързосмаляващия се пакет и отново се зачуди как може идиотът Бърни да дойде болен на лекции в понеделник и уж "неволно" да я зарази. Беше изкарала целия ден като труп, разхождащ се по коридорите на университета, и не бе ...