избягвай думите
уплашени
като зверчета черни
те се крият по ъглите ми
за да изскочат ненадейно ...

(Потресен и преогорчен от поредната
сатанинска жестокост, сторена на един
български сиромах от зли мародери)
Дядо Петко! Сънувай лъчи!
Потърси от небето утеха! ...

ИДВА ЕСЕНТА
Последни слънчеви лъчи -
лятото с усмивка си отива.
По всичко почва да личи
и бавничко денят се свива. ...

На Бистра Малинова
Смалявам се пред толкова високо.
Смалява ме страхът ми да не гъкна
и с глъчка висотата да съборя.
Поезия стърчи! – висока църква. ...

Екзистенциално № 4
Нобеловата награда за физика
за 2011 год. беше дадена за откриването
на все по- ускоряващото се темпо на разши-
ряването на Вселената... ...

Коя си ти, не искам аз да знам
и защо се подвизаваш във съня ми,
навярно съм те срещнал нейде там
и си родена от любовта ми ...
Събирах те от звездите - ...

Понеделник - сутрин... Боже, пет дена и то от днес !
Алармата на телефона звъни - добре де... ставам, тичам към банята, кой от домашните любимци по д... успя да ме изпревари? Все пак минутите ми стигат, готова съм! Какво? Ах, да, ключовете, чантата, телефона... всичко ли изключих... май че, да!
Кола ...

Колко струва живота,
ако няма причина да отворя очите си,
ако в мен отдавна само болка кънти?
Колко струва живот без мечта,
бездънен мрак без лъч светлина? ...

Погъделичка отново струната стара,
аз мислех, че отдавна умира в ръжда,
но твойто докосване струната кара
отново да пее песента за дъжда.
Музиката лети, лети и се връща ...

Обръщам се, за да си отидеш
към небето да полетиш,
от мен да си отидеш,
нови върхове да покориш.
И не защото не те обичам ...

Виждам го в далечината,
смътно, малко петънце
и протягам си ръката
да го взема ме зове.
Но какво е не разбирам, ...

Виждам ги отдалеч! Него го познавам от километри, а щом я държи за ръка значи това е ТЯ! Хм, не е лоша! Дълга боядисана коса, що годе добро телосложение. Даа, той винаги си е падал по по-едри задници - да има какво да хване. Като се приближават виждам, че има най-ярките зелени очи, които някога съм ...

Ти ли среднощно тъжиш като мен,
бухале, братко пернати?
Вятър ли клоните клати,
тя ли ме чака под стария клен.
Зъзне ли още от ранна слана, ...

ДЕВЕТА ГЛАВА
Три дена след съботната вечер, Клейтън се намираше на паркинга пред стадиона на „Великаните“. С лека умора в тялото си от тренировката, той реши, че щеше да има сили да постави препятствията пред Бруно, и то още тази вечер. Хрумна му да го покани, като за начало, в някой бар за по питие ...

ЛИНК към първа част >>>>
- Голям фен ти е ! Непрекъснато се опитва да те подражава. И като поза, и като реплики, и като наглост в погледа. Но за съжаление е само една твоя семпла карикатура.
- Вярно?! Никога пък не съм предполагал, че точно той ми е фен. И още по малко пък и че се опитва да ме пунти ...

Светлината е тъмна, шумът е тих
Слънцето е мокро, водата изгасих
Върхът е долу, далечината тук
Облаците твърди, дъждът е сух
Птиците пълзят, влечугите летят ...

Дълго глождих очите ти, знам
и се стичах по бялата риза...
Не успях да създам даже храм,
в който ти по чорапи да влизаш.
Нито спретнах къщурка за нас ...

До Башар Асад
Приятелю... Башар, виновен си,
затуй, че мътиш им водата!
А и по–черен и от дявол си,
макар невинен на земята. ...

Сънлива луна
Беше много
сънлива луна.
Среброока,
но много сънлива. ...

Тъкмо бе влязъл из под завивките, за да спре пулсиращото ù от неспокойство сърце. Неспокойство, което бе присъщо за нея. Прегърна я и усети бясно препускащия ù пулс. Сякаш искаше... Да! Искаше да сподави този бяс,но не знаеше как.
Улисан в мисли как да я успокои, бе дочакал изгрева.
- Нима си вече б ...

Чувства есенно пъстри се ронят.
Носталгично се спуска мъгла.
Куп листа закачливо се гонят.
Скъпа есен, добре си дошла!
Все така пъстроцветна и зряла, ...

Да чакам ли на онзи кръстопът,
където се събира ятото?
Да тръгна ли със птиците на път
подир смеха и мириса на лятото?
Или да спра на моя кръстопът, ...

Имало едно време... Нали така започват приказките - имало било там едно време нещо си. Само дето всъщност нищо не е имало. Нито времето го е имало, нито дворците, нито горите тилилейски, нито дори принцовете и принцесите и всички останали второ- и третостепенни персонажи. Нищо. Една голяма измислица ...

... (на този странен кръстопът
където вятърът тревите бръсне
и здраво сплита ги на сноп ...
... където разтревожена мъгла
се стеле над осиротялата поляна ... ...

-1-
В шумака на буките птички приспивно,
подсвиркваха нежно след летния зной.
В лъчите на заника, обагрени дивно,
притихваха ридове за нощен покой. ...

Кавалер на проститутки,
джентълмен сред стадо овце,
а хубавите ябълки си падат,
блатистото прасе да ги яде.
Така стоят днес нещата, ...

Кажи ми приказка за лека нощ,
от тези, дето не приспиват,
а дрехите раздират като с нож
и страстите разпалват, диви...
Кажи ми приказка за две ръце, ...

Сълзите на дъжда ще ти изпратя,
усмивката на бледата луна,
ръце уханни на самотен вятър
и сребърния полъх на съня.
Целувката на люлякови нощи, ...

Шепнещо
С присипнал глас на шепетно ридание...
заглъхнали души в мъгливото страдание,
погълнати със страхове от солена самота,
разпръснали се със пенливата вълна. ...

Да гледаш и не виждаш,
че след теб върви човек:
утешителна ръка,
беззвучен ек.
Да молиш и да искаш ...

Купиха на меченцето Бени кларинет,
неговият татко го откри в Интернет.
Един такъв, като тояжка черна,
но свършва с фунийка съразмерна.
Кларинетът инструмент е най-известен ...

Изпълнен с щастие живот
е сутрин щом очи отвориш,
да чуеш някой как с любов
до теб стои и тихичко говори!
Да чуваш нежния му смях ...

– О, тя е правила любов! –
мълвяха мокрите паважи.
Дъждът след нея е готов
да я последва в ада даже.
Да бъде звънка капка мед, ...

Не искаш ли до себе си жена
със луда кръв, родена да обича,
от погледа ù (поглед на сърна) -
и свян, и страст, и нежност да надничат?
Когато се усмихва - да мълчиш, ...

Докосни погледа си с моя,
нежно, чувствено, красиво.
И уловени в на любовта покоя,
забравяме за битието ни ръждиво.
А аз ще те докосна със дъха си - ...

Железни мисли
Чукът се прави от метал
(И лейката градинска – също!).
Да дири своя идеал,
това е на човек присъщо. ...

И сякаш Господ
слиза на земята -
така е чиста
и отдадена
душата. ...

ОТ УХАНИЕТО НА ШУМАТА ЩЕ ДА Е
Есен е. Паркът те обгръща с ухание на окапали листа, с лека и топла мъгла, и с усмивки от афишите на отминалото лято. Алеите са лъснали от влагата, накапани от жълто, кафяво, червено, уж безразборно, но красиво, както може само есента. Уж крачиш по алеите и уж си там, а ...

Тъжна съм. Много.
И страшно обидена. И ме боли от мълчание.
Като частица от нищото - ничия.
Като дете изоставено. И ми се плаче.
Със глас ми се плаче, даже ми се проклина. ...

Пътуване към себе си
Ще бъда най-красивата тъга, която си целувал в полунощ. Нечакана. Незнайна. Дори и нежелана. Ще дойда недокосната, облечена в мъгла и ухание на дъжд. Само угарката от стъпкана цигара ще ти разкаже за минали любови, пресъхнали сълзи и страстен шепот.
Бавно ще се наместя на мотора ...