Тя, болката ми
студ не усеща...
Просто диша
и издиша.
Само дращи с остри нокти ...

ЗА ЩАСТИЕТО
Дали не е измислена, луна,
светùлото, което нощем ме опива?
Зари пътеката ми с топла светлина,
а дните ми загръща в хладна зима ...

Вълните ме рисуват с бяла пяна,
прегръщат ме, потапят в тишина...
Завинаги с теб исках да остана
на този бряг, окъпан в светлина!
Дворец от пясък построихме двама с теб – ...

Заровен в скуката -
едва днес проумях,
че все още не съм те измислил...
Толкова стихове ти посветих
и мечти измечтах, ...

Кръвта е повик, ехо е и зов
за връщане отново под върбите.
Една забравена, но истинска любов,
която искам пак да пренапиша.
Баща ми остаря почти пределно ...

Между А и Я се случиха мистификации,
мистерии и празненства.
Подсъзнанието ми отпътува за луната,
уличното куче си намери приятелка
за цял живот, ...

Едно момче с усмивка голяма
лежи там, в черната пръст
и между нас вече го няма,
остана само името на белия кръст.
Защо си тръгна, защо ни остави, ...

Миналата година те чакахме да се върнеш от работа.
Бях запазила ресторант. Не скъп. Ти никога не ме водиш на скъп. Традиционно. Цветя ли? Че кой подарява цветя на собствената си жена? Майка ти се обади. Да ни честити годишнината от сватбата. А децата те накараха да ми подариш онази черна рокля. От л ...

"Stand Up And Run"
Oh I had a feeling
Buried inside
Covered beneath a
Blanket of pride ...

Внезапно завчера видях
едно дръвче. То беше криво.
Встрани от пролетния смях
самотно, плахо се извиваше.
Сред слънце, птичи хор и глъч ...

Не ме моли, недей да настояваш,
любов се прави с литнала душа,
не ми шепти, не ми разказвай
как тялото ще галиш със ръка.
И как ще пиеш кожата изкусно, ...

Надежда скъпа, смисъл няма да таиш,
защото има истина една
и скрита във кутия на Пандора тя била.
Това, което аз ще кажа в тези редове,
не бива никой то да подведе! ...

Искаш ли да си обичан
или пък да си щастлив?
Може би да си различен
или да си просто жив?
Тогаз обичай, за да си обичан, ...

Далеч остана моето начало.
Към мен пристъпва неизбежен край.
Отдавна миналото отзвучало,
тъгува то за хубавия май.
И с моите страхливи крачки вече ...

На мен не ми е трудно
със шантавия вятър да лудувам
и даже никак не е чудно
как мечтите си в небето рисувам.
Постилам си килим сияния, ...

за да те има в моя свят,
за да си и цвят и музика,
за да ми напомня всеки миг,
че в света има една страна,
в която чудесата са сега, ...

Разбитите сърца не плачат.
Превръщат се в палеща сълза.
Те изцяло се поглъщат в мрака
на пепеливата тягостна мъгла.
Огънят им някак в мъката угасва. ...

-----
Безуспешно опитвах да скрия
всеки спомен от прежни любови.
Падах в дупки и хващах корията,
и прегръщах вековните борове. ...

Надявах се на чудо,
при мен да го върне.
Обичах го лудо,
чаках го да ме прегърне.
Чудо не стана, ...

Този живот вече съм го живяла -
помня му кривите ъгли,
срещи нарочни, случайни раздели -
щрихи, надраскани с въглени.
Бяло платно, изморени бои - ...

Като Марс и Венера
на Михаела
(защото днес става на 25 и аз все още съм нейния Марс)
Като дни минават годините с теб,
сякаш животът събрал ни е вчера, ...

☯
Всички ние говорим на различни езици,
но малцина говорят на най-правилния - гласа на Сърцето...
Всички ние търсим ли, търсим...
Непрестанно... ...

Копнеж
Копнея да помълча с някого -
онова споделено мълчание
с усещане за топлина -
топлината, от която светиш. ...

Проблемите ми са големи...
В мен остарява радостта!
Животът ми преплита схеми
и праща ме на край света!
Тътрузейки се с двата крака, ...

ФЕНЕРЪТ
Пред своя дом съм сложил стар фенер
– подарък на приятел от далече –
самотен малък фар сред мрака чер
пред топъл пристан в ледената вечер. ...

Имам лудост за пет-шест живота
и чудесно се справям със риска.
Ще нагазиш, внимавай, в дълбокото,
после няма не мога, не искам...
Днес съм кротка, усмихвам се - ето! ...

Любов ли е?! – значи е над всичко!
(разказ от две части)
Част втора
Посвещавам този разказ на най-добрата си
приятелка Юлия (Джули), чието име носи героинята ...

Не ме измъчвай с твоята поезия...
Велик поет! - На своето падение!
Не ме изпитвай с дръзкия си поглед!
Защото вече знам как гаснеш след зенита...
Тъй жалко, как преди го вярвах...! ...

Пристяга, сякаш, гърлото ми нещо
и все по-трудно става ми да дишам,
и вярата в туй, що наричаме 'Човешко',
започва да наподобява киша.
Потъваме в море от глупост, ...

С празен поглед, като в абстиненция, гледаш ме
изплашена.
Като твой дилър
с моя поглед пробождам те,
сякаш търсещ здрава част от вена - ...

нали не очакваш
дълго да обгрижвам
овдовелите ти мечти
и да позволявам
да се сгушваш ...

... или кой каквото търси...
в крайна сметка си го получава
Търкулнала се житената питка на вълка в устата
самичка. Ала изглежда той наскоро с крехко бил преял,
дори не се опитал да я схруска. Цяла във тревата ...