Черно-бяло е моето минало...
Черно-бяло и слънчево.
Като фотоалбум - стар,
но ти не проклинай
жените във него!... ...

Как мутрите забогатяха? -
Много просто...
Проституционно...
Със дела
пиратски. ...

Колко пъти посягах към телефона,
колко пъти сърцето те пожела,
по неписани, тайни, човешки закони,
упорито и дълго мълча.
Исках ти да поискаш гласа ми отсреща, ...

Сила и мощ
Бурята вилнее, опиянява.
Две извечни стихии -
див огън и бясна вода.
Светкавица и дъжд. ...

Завърти барабана и стига,
стига с тази любов.
Бавен блус е сърцето ти, малката.
Бавен блус, с дрезгав глас. Полутон.
Завърти барабана. Усещаш ли ...

Аз, честно да ви кажа, не от вчера
се рея във НЕтрезво размишляване.
Видях се в чудо докато намеря
лекарство някакво. За отрезвяване.
А отрезнях ли, вие преценете. ...

Глава 2
Ангели срещу Демони
Бурята приближава..
На сутринта 08:30:
- Добро Утро – отваряйки вратата, се провика майка ми. ...

Мамо, иска гуш!
Болницата се намираше в покрайнините на града, затова паркирането не бе затруднено през сутрешните часове.
Госпожа Ванина Белини паркира автомобила си, слезе от него, отвори задната врата и протегна ръце към седящия на задната седалка в детско столче Мони.
– Мама, ще те откопчае... и ...

ДИЛЕМА
Ние нямаме два пътя,
а общият е невъзможен.
Не можем да имаме и две смърти.
Иде ми да се отровя! ...

"Обичай се , Мила! Себе си обичай!”
из романа на Ваня Щерева
„Мила, Мерилин”
Себе си да обичаме!
Кротко да си прощаваме. ...

На вересия
Да те намразя ще ми стигне ли бутилка?
Или със същия кураж ще ти отвърна?
Обичам те и аз!... От виното - горчилка,
напиваш ме бавно и няма да тръгна... ...

Все я чакаш с надежда пред прага
на душата си – в нощ или ден...
тя е гола, нахална и млада,
и пияна от чувствен нетлен -
ще ти смигне така дяволито, ...

По пътищата на живота
вървя със погледа напред.
Изкачвам своята Голгота
и нося кръста си отпред.
Във дните радостни и тъжни ...

Ще мога ли да приспя снеговете,
затрупали пътя в годините
и да върна назад ветровете,
обрулили хълма с градините?
Да излекувам тези болни пространства, ...

Жена съм. Неуверена, наивна...
Харесвам да ме глезят, да ме милват.
На глътки да ме пият, като вино.
Като роса в душата да попивам.
Понякога съм пареща и боцкам. ...

Бъди различен, няма да те питам
защо под мостовете не шумят реки,
ще те приема и ще се опитам
да подредя във огъня трески...
Бъди различен, няма да те питам ...

Гостуваме
за малко време
на Земята.
Не са безбройни
дните ...

Залез край морето
На хоризонта слънцето залязва.
Сякаш огън го гори!
Бавно жълти облаци прорязва
и от погледа се скри. ...

Вчера ми се случи нещо интересно.
Бях на плажа, погледнах телефона,
видях че една жена писмо е пратила до мен.
Отвърнах ù.
Как да откажа на хубава жена. ...

Разбира се, имаше и вино.
Наполовина празни бутилки, оставени отворени и от известно време изветрели. Недояден чипс, разсипан из пода, като детайл за този тип стая, който майките гледат с известен страх и немалка доза презрение. Заспали хора по пода, по диваните - уморени глави в скутове и странно п ...

И сякаш бързайки към теб забравих,
че аз вече не мога да обичам,
че някъде далеч оставих
това, което любов наричам!
И гледам очите ти зелени, ...

„Историята на моя живот...”
Моят живот...
Роден съм август 1991-ва година. Да, аз съм от децата на 90-те, едни нереално красиви и забавни години. Имах весело детство, изпълнено с много игри и веселие. Не знам дали това се дължи на факта, че съм живял на село или просто времената са били такива, но б ...

"Моменти"
[Лиам]
Затвори вратата,
угаси светлините,
искам да бъда с теб, ...

В живота съм разбрал един урок –
че всяко нещо има своя срок!
От всички кратки срокове в света,
най-кратък срокът е на любовта.
Защо напролет кукувици кукат? ...

на К.
Знаеш ли, че си била русалка,
а косите ти - червен воал,
мислите ти - бели вишни,
а опашката зелен кристал... ...

ПЛАЧЪТ НА СЛЪНЦЕТО
Изгряло е слънчице омайно,
известява ни, че е вече ден.
Надзърта под завивката ми тайно,
а аз похърквам несмутен. ...

В туй забравено планинско село,
необходено почти от век,
непознало скоро песен
и не срещнало през път човек.
В туй село, обрасло от трънаци, ...

Припадна ден в прегръдката на нощ.
Просветнаха звездите млечносини.
Разсипа звезден прах небе от своя кош
и засияха ми косите, раменете...
Прокраднаха се във очите ми искри. ...

Късно ли те срещнах, обич моя,
в най-неподходящия момент,
цял живот безгрижен и спокоен
изведнъж попадна в моя плен.
Цял живот ме галеха мъжете ...

Монолог
Ти помниш ли нашата, първата среща?!
В полунощ под звездите, под открито небе.
Там, навън, под дивите кестени
и шума на върбите, ...