За работата
Стремя се, следвам, боря се и искам,
да бъда вечно първа, най-добра – изисквам!
Работя много, рано, късно, през нощта,
впечатление огромно да направя ща! ...

АКСИОМАТИЧНО
Гордо вирнала главата,
самоизмъчва се душа.
Обич дай ù - не помага:
няма лек за гордостта. ...

На този ден, преди години
със рев дойдох на този свят.
О, колко много време мина,
не помня аз кога бях млад!
Минаха много юбилеи, ...

ДЕФИЦИТЪТ
Едно време хубави неща трудно се намираха в търговската мрежа. На пръсти се брояха обектите, където, я с късмет, я по другия начин, простосмъртният можеше да сбъдне някоя своя дребна човешка мечта.
Такъв един беше „София”. Разположен в центъра на столицата, в близост до емблематичните „Цен ...

Не съм за този свят родена, Господи.
Насън живея - в мои светове.
Преплувам океани, търся острови,
където няма лоши ветрове;
където всички хора се обичат ...

Вече на устните
едва задържат се думите -
сякаш са лодка отвързана.
Нека ги пуснеме!
Да разбинтоваме мумиите ...

Онемяла сълза
Притихва тишината
наедряла от обичане,
настръхнала от нежността
на онова опарващо докосване. ...

Умът е най-лошото наказание за страдащата душа. Той е този, който те връща непрестанно към спомените, към болката, която и без това е нетърпима и изгаряща. Опитваш се да забравиш и сякаш колкото повече усилия полагаш, толкова по-усърдно умът ти се старае да ти напомня за всяка минута изживяно щастие ...

Светъл лъч в душата ми.
Тон, пронизал сетивата ми.
Музика – в сърцето ми гори!
Приех страха и влязох смело в мрака,
а ето – светлина била си ти! ...

Бях в големия град
с гардероб от "Версаче".
В мезонет аз живях
с пет тераси и много удачи.
Умножено по две ...

Da Capo al Fine*
живее ми се въпреки гнева
(все нещо грешно ще повторя)
с великата вселенска синева
(обичам я; не искам да умра; ...

Дали съм аз, дали си ти,
дали са тези в НЛО-то,
земята бавно се върти
и всичко е игра на тото.
Луна над нас все тъй кръжи ...

Паяжина лунна светлина
от чиято мрежа ослепявам.
И ръка въздушна на жена,
с пръсти, изваяни от вятъра.
Къде съм бродил в тази тъмнина? ...

Добър вечер, Нежност!...
Обичам мелодията на заспиващата
природа:
във оня бавно сгъстяващ се от мрака
миг на Вечността, ...

Запретнах ръкави по първи петли,
меся хляб в тази утрин прозрачна...
Любовта ми се стича по пръстите...
И тестото пораства – добро и голямо...
То е меко и топло – ...

Късчета душа раздадена.
Подарък безценен за първия,втория,следващия...
Сърце под наем давано
за онези временна размяна предлагащите.
Сладки аромати и електрическо докосване ...

- Дядо, разкажи ми приказка преди да заспя.
- Не си ли вече голям за приказки, Мика, не ти ли омръзнаха?
- Голям съм, дядо, затова ми разкажи нещо за пораснали.
- Да видим, нещо за пораснали...
Случи се преди петдесет години, тогава бях на дванадесет. Ваканцията бе започнала и аз имах три месеца, ко ...

Тя седеше отново там на масичката,
присвила краката си вън на терасата
под звездното небе!
Отново плачеше и говореше с Луната,
говореха си тихичко, за да не ги чуе никой! ...

Да, думите са някак бедни.
Но пак ще ги сглобя.
Аз пиша - като за последно.
Не мога да се спра.
И стиховете ми са силни - ...

Душата моя,
тъй противоречива е.
Обичам те и
ненавиждам те.
Дали виновната съм аз ...

С тънка свещ във ръцете ми - вярата,
аз ще тръгна навред по света.
Всяко зло като лист ще изгаря,
от лъжи ще горчи съвестта.
Светъл лъч в тъмнината на нощите ...

“Белият таван отразяваше светлината от луминисцентните лампи. Отдъхнах си. Онова бе само кошмар, просто бях сънувала. И все пак нещо не беше на ред. Това не беше моята стая, а и болката в ръката ми напомни за себе си.
- Най-после се събуди!- обади се приятелски глас.
- Къде съм?- промърморих.
- В бо ...

Лято - сезон за живеене,
с трепет те чакам, здравей,
лято, ти пак си край мене,
вино уханно налей.
Лято - театър на сенките, ...

Летящо щастие
Не виждаш ли, че времето лети
и че светъл лъч от щастие душата ти огрява.
Не виждаш ли сред теб животът как блести
и как прелестите свои в теб отвътре отразява. ...

Прибирам се с последния тролей.
Ужасно дълго във дъжда го чаках.
А ватманът за нещо си бесней
и с нервни фарове разсича мрака.
Седалките са изтощени. Може би ...

КАТО В СЪН
Той е синьо небе. Тя тревица е.
Помежду им оброк. Но от светлите.
И е въздух. От този, на птиците.
И е лудост, родена в поетите. ...

Някога, преди години, след първата среща,
там някъде, на старото място до фонтана,
в късната вечер под светлина трепереща –
там безусловно беше целувка обещана.
Години, хвърлени в миналото далечно, ...

Не исках да се буди днес денят. Така хубаво се беше сгушил в прегръдките на последната лятна нощ, прохладна, но все още топла, напомняща, че скоро си отива. А аз не исках да заспивам. Приятно ми беше да гледам как лятото спи. Все още свежо, истинско, изпълнено с живот. Дишам с пълни дробове. Да поем ...

Не ме храни с думи, с обещания не ме храни,
по-добре си замълчи, върви,
не чуваш ли, върви по твоите си пътища -
толкова тесни, че двама са много,
толкова прави, ...

ПОКАНА ВЪВ ФОРМА НА МАЛКА БАЛАДА
на Франсоа Вийон
Колко мислих за теб, щом събуждах се сутрин
и главата ми шибаше досадният сив махмурлук...
Бях жаден за подвизи - с наивна студентска мутра ...

За миг...
Ти, със нея
на кея!
Под краката - земя.
До хоризонта - вода. ...

ЗАЩО
Много гълъби изпратих за теб.
Да донесат най-щастливата вест,
че направил съм своя жребий -
вече не се лутам в любовния лес. ...

Почакайте, хора!...
Всекидневно се борим...
Над закони потим се...
Магистрали строим...
Повярвайте, имаме ...

Най-добър приятел го наричам
и винаги ще го обичам.
Мога да му се доверя
и всичко да си споделя.
Никога няма да ме предаде ...

Напомняй ми, че жив съм още
с очите си – две грейнали слънца.
Дари ми изгреви след нежни нощи
и залези, узрели в любовта.
Напомняй ми, че жив съм още ...

ТУЙ НИЩО НЕЙ
Не съм аз нито претенциозен, нито префърцунен, нито пък се правя на такъв, но чуя ли някой на масата да рече „туй нищо ней”, грабвам си шапката и се изнасям, дорде не е станало късно. Вий ако искате си стойте, стойте си и си ги мерете, а аз не че нямам какво да извадя, ама нейсе, нали и ...

Броди призрак в нощта непрогледна
с пламък плачещ на ранена душа,
търсещ в мрака светлина и утеха
за свойта ранима, поетична душа.
Протяга ръцете си и моли за прошка. ...

Прости ми, не успях да те опазя
от всичките среднощни страхове,
от болката, сълзите, самотата,
от неговите думи, бесове...
Прости ми, не успях аз да ти кажа, ...