Другаде
валяха дъждове.
Другаде Дъгата е изгряла.
В моето обрулено небе
малко облаче над мен е спряло. ...

Моето съзнание и подсъзнание някак си автоматично изтъкват на преден план твоя образ, когато се говори за любов в нейната свръх висша форма. Дори често да са били в нестихващо противоречие, разумът и сърцето ми така пленително се обединяват, когато се целунат нашите погледи. Само ти притежаваш умени ...

Януари - надежда, закътана в жито,
февруари го смила на бяло брашно.
От него сръчно март замесва пита,
април следи растящото тесто.
Изпича май на слънцето погача, ...

Писна ми да губя.
Писна ми да страдам.
Писна ми да нямам дори шанс.
Искам да избягам,
на кораб, без посока ...

Оглеждай се в очите ми,
дири спасение,
оглеждай се с любов,
търси разбиране,
а истината проста - ...

От деня в който те видях,
изгарях да говоря с теб,
изгарях да споделям с теб!
Ти изглеждаше толкова самотен...
Бъди с мен, не искам никой друг. ...

Когато те срещнах,
преди да те разпозная,
потънах в бездънното…
Нямаше вчера.
За утре не исках да зная. ...

Неоновите лампи примигаха за миг и осветиха помещението. Джон Хайд хлопна вратата на лабораторията и огледа начумерено всевъзможните хладилници, фризери, аналитични везни, центрофуги, ламинарния бокс, спектрофотометри, термоциклери, хибридизатори... Остави чашата с кафе на плота, тръшна се на един о ...

Приведен, изтормозен и разбит,
пресичаше града със крачки бавни,
кашонът му и клечката кибрит
на дом и на огнище бяха равни.
Той друго нямаше на този свят - ...

Невъзможно бе да спре да бие сърцето за теб,
защото това значи да спре да бие изобщо!
Смешно е!!!
Изгубих любовта ти, а те обичам повече
и от преди. ...

Ти си бялото пухче в косите ми -
цял ден вятърът с тебе ме кичи.
И са бели със тебе тъгите ми.
Пък и аз съм по-бял от кокиче.
Ти мъхът си по мен, от тополите, ...

Сърцето ми препуска лудо.
Препъва се, забързва, спира…
Сънувам ли или съм будна?
Живея ли или умирам?!...
А може би съм просто влюбена ...

Обичана
Не знам да чета по звездите,
но знам, че ме гледат отгоре
на мъртвите мои роднини очите.
Не знам как се влиза в душите, ...

Навън сега горещо лято
изпепелява хиляди сърца,
ала от друг сезон завято,
страда - страда моето сърце.
То сега е замразено ...

ЕДНА ПРОЛЕТ КРАЙ ЯНТРА
Да ходиш до Египет и да не видиш пирамидите, звучи като: да ходиш до Рим и да не видиш папата, а у нас пък: да ходиш до Търново и да не видиш Царевец и най после: да ходиш до Царевец и да не видиш Балдуиновата кула, а всичкото това означава: е, ами защо си ходил тогава? Минахм ...

-Така е, Мария. Вие живеете в лоното на кратера, където бълва лава от отровни газове. Вашата природа е натровена от нечистата ви мисъл и деяния.
"Колко е прав Абраам Хатми! Замърсихме нашата майка Земя и я натровихме. Всичко бълва на тиня и отровни изпарения. А не се замисляме: Защо е така? Пожари, ...

Това е откъс от новата книга, която подготвям, с работно заглавие „Смолница – между два рода”
Аз съм пра-пра-внучка на опълченеца Зиновий (Желю) Дерменджиев, който е дядо на майката на баща ми, а Гечо Дерменджията е негов баща. Родом е от с. Бургуджии (дн. с. Горно Александрово), Сливенско. През 183 ...

ТУВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО
Казаха днес пу новинити:
аку дипресия ва фани,
вупще да ни са притиснити -
за миг ша бъдити прибрани. ...

Ще ме стоплиш ли навън, когато е студено?
Ще рисуваш ли за мен, звезди във тъмнината?
Приютил сърцето наранено,
ще изтриеш ли завинаги от него самотата?
Ще тръгнеш ли с мен по непознати пътища? ...

Киро Линкълна, Панкратий Подпалвача, Коце Иманяра и т.н. Това не са мутренски прякори от времето на прехода, а на хора, които са се клели във вярност към Господ. Някои са на ръководни постове в българската православна църква, а други доста по-надолу в йерархията, но на никой от тях не му пречи да си ...

Освобождение ми дай,
опрощение на тежестта.
Само в теб виждам рай,
прямо расте младостта
Преди да се събудя, ...

За пръв път започна да ми струва, че от тази наша история няма да изскочи заек и може би за това вина носех аз. Прекомерната любов не е лъжица за всяка уста, задължава и подтиска, кара те да вършиш глупости, за които преди време не си и помислял. Като това проследяване.
Ако целта ми бе да не ме забе ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Влиза Джо във бара и поръчва
водка с кòла. Барманът му дава
сочен плод със формата на бъчва.
“Що е пък това!?” се възмущава ...

Тъга
Сълзи безброй, сърце едно,
все някога оставам сам,
облян от спомените сто,
от мъка, съжаление, от срам. ...

Картината ми е вълнуваща,
картината ми те зове!
Насън любов бълнуваща,
жена създава светове!
Картината ми е нахлуваща, ...

Вдигни очи! И виж къде са птиците,
Ще стане седем. Тръгва след нощта
и мракът, който впрочем не обичат
и онзи страх. Звездите... В хладина,
тъй зла обаче сляп денят ще мине, ...

Neverland
When the darkness takes me over
Face down, emptier than zero
Invisible you come to me..quietly
Stay beside me ...

Изгубени дихания се раждат,
виновни и презрително страхливи,
във нощните ù длани - като кражба -
потайни и до болка мълчаливи.
Безлюдни и безкръвни, оглушели, ...

Скитам се чужда - така безразлична,
повдига ми се от ласкателни, мъжки слова.
Неразбрана от този свят, ще си отида себична,
научавайки се любовта си докрай да ценя,
че тя в природата си е божествено чиста, ...

(На племенницата ми Катя)
Вуйчо ми беше такава скица, че откъдето и да го погледнеш, все нещо ще те изненада. Името му беше Страшимир. Обаче кой ли го викаше с това име. Като се почне от Страшко, Мирко, Мире, та се стигне до Златан. Къде Страшимир, къде Златан! Макар че просъществува едва едно лято, ...

Ти си моето желание.
Ти си вечното признание.
Ти си ручеят планински.
Ти си вълните пенливи.
Ти си синьото небе. ...

За теб копнея,
за гласа ти, за твойто бяло тяло.
Далеч съм днес, но ще се завърна,
за да те погаля, целуна и прегърна.
За теб се моля ...

Облекли белите кожуси,
пътуват облаци нататък.
С невидими за нас ботуши
ги рита вятър с порив кратък.
И ту оттам, и ту оттатък ...

Разпадам се със всеки странен звук.
На залези и изгреви потребни,
а уча се да те обичам наизуст.
И любовта погубва своето вълшебство.
Опитвам небетата да подредя. ...

Ти си сблъсъкът
на ветровете,
ти си примката
на бесовете.
Ти си оман бял ...

Приказка Осма
Една от най-трудните работи в Политическата гора била да си заместник, особено ако си Заместник с главна буква. Но още по-трудно било в ранния следобед някой Заместник – без да иска – да заспи върху бюрото си. Канцеларските бюра в Политическата гора били все твърди и неудобни, с остри, ...