ЗДРАВЕЙ, ЖИВОТ!
Усмихвам се на всичко аз,
на всеки миг около мен!
Дори когато плача, се усмихвам...
Усмихвам се на утринното слънце, ...

Заслужава си за този миг
да се живее,
когато мислите ти са отправени
единствено към мен.
Когато чувството, че си обичан, ...

ВРЕМЕНА
Това беше сякаш един друг свят. Свят като отминала вълшебна магия. Той се опитваше да надига глава иззад старите дървени огради с потъмнели от времето дъски.
Този свят неистово теглеше душата ми към спомените на моето далечно детство. Онова детство, чисто и изпълнено с мечти, игри и фантазии ...

Авгиеви обори
Навред лъжи, притворство и измама,
и пролет не ще възкреси,
земята ни дълбоко в сън заспала
под смрад от лепкави мъгли. ...

"ИЗГУБЕНА"
Там, където бях, бе жестоко и тъмно.
Там, от където дойдох беше студено и зъзнех.
"Нямах мечти. Не виждах звезди.
Само изображения прелитащи внезапно. ...

Една си майка имам,
живот от нея аз получих,
любов и щастие от нея взимам,
да не се предавам се научих!
Всеки споделен миг с нея е чудесен, ...

Сам останах,
в клопка попаднах.
Моите стратегии
станаха трагедии.
Любов и прогрес ...

Глава 4
Ангели срещу Демони
Битката започна!
В дома на Рай:
- Е... дойдох какво ще правим сега? – Кларк ...

"Престъпно скрих сълзите си и пак съм весел,
обичат ме и хората, а Самотата боса
диктува нотите на лебедовата ми песен
и тихо побелявам... недокоснат...
Ще свия пак цигарата с надеждата за пролет, ...

Забавно е да гледаш как другите се чудят
силата си откъде намираш.
Забавно е да ги гледаш,
макар да знаеш, че и ти за туй на представа нямаш.
Забавно е да си мислиш, ...

На този свят, където Светлината
е прясно изгорена млада „вещица”.
Където Тишината не е свята,
където е студено и горещото!
Където уж гъмжи от мили хора, ...

Не си отивай никога, любов.
Намерих те и здраво те прегърнах.
Дали дочух случайно твоя зов
или нарочно някъде те зърнах?
Не си отивай, ако през деня ...

В пролетната сутрин
ти дойде при мен,
сърцето ми настоява,
да изживеем тоз рефрен.
В любовен танц ...

Ранявах те,на шишове въртях
душата си... тя капна от умора,
желаех да съм истинска... не бях
и тя реши да спре от изнемога.
И думите ми ледени до скреж ...

"Милички поетеси,
вашите мъжемразещи стихотворения...
Светле,.... опровергай ме!"
vale5
Аз те пуснах във своята приказка. ...

Не идвай, Лято! Не пристигай!
Не си ми нужно този път.
С усмивка жарка не намигай,
че още сълзите текат...
Сестра ти, Пролетта, отнесе ...

Когато не седиш на един стол
(или до какво води егоизмът)
В душата му се изливаше нещо черно, гъсто и горчиво. Не, не се изливаше, душата му беше станала вече нещо черно, гъсто и горчиво. Нямаше връщане назад. Беше съсипал всичко и сега трябваше просто да се отдаде на чернилката. А тя го беше обгърн ...

Имам си делници, нямам си празници.
Живея наужким, нямам и спомени.
И любовта ми е само фантазия.
Мога ли? Как? И защо да я помня?
Имам познати, но нямам приятели. ...

Вечерната трева в окото на щуреца
защόри без остатък синьото на здрача.
До точка се стопи на залеза писецът,
драснал две искрици, които да изплаче
самотна и добра нощта като вдовица, ...

ДАЛИ
Дали животът е случайност?
Дали животът е игра?
Дали се случва до безкрайност
или е къс, като искра? ...

Орел, рак и щука,
по "волята народна",
ще търсят пак дослука *
с цел най-"благородна".
Какво ли ни очаква ...

Може би някъде има живот.
В мрака се гонят светулки.
Може би някъде има любов,
и мойте молитви са чути.
Може би мога и аз да летя, ...

Искате ли
да не ви са толкоз тъжни дните,
лягайте
и ставайте с любовта си към жените.
Че жената ...

* * *
Пред избор.
Кафе или
... валидол?!

Стига с този рефрен,
че животът ми зависи от мен!
Бях предадена и омерзена!
За капак, волята ми ще е подменена!
Не искам да изгарям като факла! ...

Остарях безнадеждно, моя синя любов!
Постепенно душата ми стана на камък…
Но - за пред хората, а в същност - варовик, даже бигор
готов да погълне поредната чаша със ядове…
Остарях безнадеждно, моя бяла любов! ...

Неизречени истини,
но как да ги изречеш?
Болят неистово!
Неизречени истини...
дори и неизречени ...

По стъпките му крачи младостта
и със зората лирата запява.
Той знае, че не стават чудеса
за хората, които ги създават.
На скитник орисията приел, ...

Още си в пробен срок,
но да те върне не може
грешното ми сърце;
спуканата му кожа
би се свила без теб, ...

„Защото и небето притъмнява,
когато му потъна във очите –
вместо плесник (простете) – ви прощавам.
Но зная, че не можете да спите.”
Камелия Кондова ...

С малко страх в очите
сънувах сън (то може ли изобщо да се спи
когато запетаите превръщат се в сълзи)
за някакъв забравен свят на многоточия
мастилено проблясващ в храсталака на сюжетите ...

Малкото цъфнало дръвче
( лирична басня )
Внезапен вятър Утрото събуди,
запърха стреснатата Светлина,
надникнало зад облак се учуди ...