Очите му със цвят на черен мрак,
случайно, плахо се кръстосаха
със нейните, и по случайност пак
усмивките им се докоснаха.
Съдбата им намигна дяволито, ...

Две звезди ще се родят
Понякога искам да съм ловец,
в сърцето да уцеля тишината,
прегорялото й тяло на венец
да увия с пламъците на душата. ...

И Бойко бил живеел бедно.
Добре, генерале, ама дали е редно
сега, когато веч си милионер,
да си груб като милиционер
към жената с пръстена златен. ...

Усмихни се, когато си тъжен,
виж, в небето изгряват звезди,
разбери, на живота си нужен,
с лице от усмивка в бразди!
Пътя търсиш, но той буреняса, ...

Живот ти дадох с болка нечовешка,
обичам те, мъничък мой!
Ти не си поредната ми грешка.
Ти си слънцето след зъл порой.
Създадох те с обърканите чувства ...

Ще ме поиска ли безплътната ти същност?
Във твоя свят смълчана ще стоя,
а ти за мен ще бъдеш като пристан -
обятия, даряващи крила.
Във бурна нощ на страст и на стихия, ...

Слънцето се гушва в планината.
Ляга на гърдите ù да спи.
Дълго, дълго си играе със косата ù
от зелени девствени ели.
А снегът белее се наивно - ...

Познавам тишината ти.
И теб познавам.
Само с поглед виждам,
когато ти тежи.
В такива мигове и аз ...

Ах, как искам да се върна
назад в годините добри!
Към детството да се обърна
преди косата да сребри.
Звъни отминала камбана ...

още изкачва камъка.
Нагоре.
От векове.
Наказан от Гръмовержеца
за забравени грехове. ...

В далечната степ на далечна земя,
докъдето погледа ти се рее в небето,
утрото тръпне с бледа луна,
стене с шума на морето.
Прелива се мисълта с далечна вълна, ...

все пак във нещо има ред...
За Истините все се страда...
А истините са... безчет!
Макар че зли очи те гледат...
И много искат да те спрат! ...

ЛИТУРГИЯ
Броди светла мъгла под високия свод
с изрисувани древни светии,
в тишината на храма две шепи народ
мълком слуша света литургия. ...

-----

Зимна вечер
О, зима е, но толкова приятно
със топла ласка вечерта обгръща-
глобалното затопляне навярно
божествено сезоните обръща!.. ...

*
Бесен съм!...
От елементарни подлеци
и политици,
от псевдожурналисти ...

Изгорих мечтите си.
Твърде са големи.
Пречат ми да бъда всекидневна.
Пречат ми
да влагам смисъл в малките неща. ...

Сънувах често чуден сън -
издигам се, летя във небесата
и истински са на раменете ми крилата.
И приказно е, като малка птица съм
и дишам леко, с пълна гръд, ...

Звездичка от небето падна,
жълта мъничка звезда
и аз си пожелах една мечта,
красива моя мъничка мечта.
Мина ден, след него два ...

Този дъх, сякаш ме стопля,
дори някак изгаря.
Изпепелява моите мисли
и всички страсти утихват.
Не е трудно, ...

Храм да беше, в глуха тишина
щях да те открия по звездите…
Път да гонех, стихне ли светът,
скитниците щях за теб да питам.
Нощ да беше, ей това небе ...

Има нещо в този залез -
докрай не е открит.
Вярвам, малки тайни пази
в кутийки от кибрит.
Оранжево-розови ...

Трудно ни е да проумеем любовта,
над която нямаме власт, но
няма по-лесно от това
да я заклеймим на не любов,
трудно ни е да повярваме във нея ...

Кога изминаха толкова месеци?
Седиш срещу мен.
Заваля…
Не... ти плачеш…
Нали можеше да научиш сърцето си да обича!? ...

Вървиш прегърбен бавно, духа вятър в твоите коси,
вървиш в мъгла потайна, а около тебе каменни очи.
Вървиш сред огнена жарава, от черни овъглени образи,
вървиш едва-едва, с надежда светлината да те съхрани...
Промяната те следва тихо, стъпките след тебе заличава, ...

Срещнахме се...
Влюбихме се...
Смхяме се...
Плакахме...
Обичахме... ...

„Живеем ний сред мрачен лес
с надежда една
да видим светлина.”
Свежият утрешен въздух пълнеше дробовете на горските обитатели. Земята беше
прошарена със светли петна от лъчите, пробили си път през едрите листа на дърветата. ...

мислех си
че съм го завързала здраво
след последната буря
говоря за сала ми
онзи с който през чувствата си ...

Всичко е така безмълвно, празно и пусто.
Тишината раздира душата ми, а болката е безкрайна!
Боли ме да си тук! Боли ме, когато те няма!
С теб и без теб... Болката винаги я има!
Тишината раздира сърцето и душата ми! ...

Тече си реката,
реката на име живот.
Отмива прашинките,
прашинките наша любов.
Ти вземаш нещата си ...

В твоите очи дълбоки губя се аз всеки път,
мислейки за мен и тебе, всичко почна на шега.
Бяхме тъй несигурни, а всъщност толкоз смели,
вярвайки, че ще се измъкнем един от друг без следа.
Сърцата ни разбиха се и всичко бе в една тъга. ...

- Не мислиш за себе си, живееш за тях,
искаш да изкупиш нечий грях,
раздаваш им цялото си ценно време,
да сваляш от чужди плещи тежко бреме.
- Искам да влея във всеки частица от мен, ...

Гадно е да не мислиш като всички,
души бледи, нарисувани с боички
от дете невръстно, без представа
красивото
що представлява. ...

Лежи самотна лодка на брега –
забравена, скрибуцаща коруба!
До нея друга в пясъка – една
пресъхнала душа с обшивка груба!
С разбито, кухо, дъсчено сърце, ...

Живея под каменния венец на чудати и страховити скали. Когато се случи да мина покрай големия сив камък на Стратеш, той не пропуска да ме заговори с мълчанието си. „Камъкът на блудните“ го нарекли някога. Прокълнат бил той за красивата девойка Мануша и Ружди - сина на каймаканина. И жертвен станал.. ...

Дъждът сълзите тежки спира
Той плаче вместо мен
И сили пак едва събирам
В този мрачен ден
Дъждът сега отми следите ...

Беше един от най-невзрачните мъже, които съм виждала.
Когато татко беше още жив, често идваше вкъщи с него – винаги небрежен, разсеян, някак извън времето, говореше малко, но очите му казваха много. По-късно, когато чувах да говорят за „изразителни” очи, представях си неговите – загадъчни, с неопред ...

Не може лесно да забравиш
онази късната, последната Любов,
безкрайно трудно е да се откажеш
от този последен звезден благослов.
И сняг посипва ти Душата, ...