ХРАМ ЗА ПОЕТИ
... започнах да живея ден за ден,
без никаква надеждица за утре,
и как да ви изглеждам вдъхновен? –
във windows-а на вашите компютри, ...

Зехтин: Натурален,
оригинален,
пълномаслен;
хем евтин,
хем фин. ...

Събуждал ли си се, когато
навън ухае вечерта
и топлото красиво лято
е дало път на есента?
Докосвал ли си в тишината ...

- Горо ле, Горо зелена,
грешна си Горо към мене!
Обеща да ми го върнеш,
моето лудо любимо,
кога тръгна, Горо, ...

Насищане
Пълнене на празен съд.
Това е на живота принцип.
Като се напълни съда,
Следва друг „концерт“, ...

(album: One More Light 2017)
"Още една светлина"
Трябваше да остана...
Имаше ли знаци, които пренебрегнах?
Мога ли да ти помогна, за да не те боли повече? ...

Принцеса Изолда от Кралство Талмор не беше типичната принцеса. Разбира се, тя имаше дълга разпусната коса, перфектно бродирани рокли и колекция от диадеми, които можеха да заслепят цяла бална зала с блясъка си. Но що се отнасяше до това да бъде дама, Изолда имаше други идеи. Намираше ръкоделието за ...

Студен есенен дъжд,
обилен и тъжен.
Замъглени стъкла,
от които надничат,
плодове зрели, ...

Обикновено наричаме кръг фигурата състояща се от окръжност и вътрешността, която тя загражда. А вписан в кръга многоъгълник наричаме всеки многоъгълник, чийто върхове са от кръга. Възможно ли е кръгът да бъде покрит с краен брой вписани многоъгълници?

Очите ѝ са топли и се смеят,
и влюбен си дори, и да не си.
Ревнуваш скришом и от суховея,
погалил нежно нейните коси.
Тя цялата е песен и закачка, ...

Текст: Дидка Гемиджиева
Изпълнение , музика и китари: Румен Спасов
Китари и аранжимент: Бойко Иванов
Така и не можах да определя какъв стил е. Но първоначалния замисъл беше за бард.

"Войната превръща в диви зверове хората, родени да живеят като братя."
Волтер
Черен огън душите притиска,
ураганно погубва филизи.
Свободата е паднала ниско, ...

"Светец съм, кръста аз обичам,
затуй Кръстник се наричам.
Имам си аз свещената тревога -
знам ли, иде ли присъда строга!"
https://istinata.net/%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B9-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0 ...

Полученото даром, върнах:
любов и песен, и слова...
И в стъпките ми тихо кълнат
заспали есенни листа...
Небето е измамно мое - ...

ПОСЛЕДНИЯТ ЕКСПРЕС НА БДЖ
... аз все така стърча на гара Варна и чакам да пристигне твоят влак,
приличам, ей тъй, както се разкарвам, на влюбен до ушите смотаняк,
с врабчетата по пустите перони делим си кроасан с ванилов крем,
и вече спря ченгето да ме гони! – ожалвах се от него даже в СЕМ, ...

Viktor Petrov, a fifty-two-year-old author, sat at his desk, the worn leather chair groaning under his weight. He was of average height, but years spent writing had ruined his posture, making him appear shorter. Viktor didn’t care how he looked; all that mattered to him was his work. His blond hair ...

Денят разтваря острите си ножици
да си направи есенна украса.
Изрязва първо къдравите облаци
като дантела за салонна маса.
Нагъва в чудно оригами изгрева, ...

Есента излита от залеза в небето
самотна птица сякаш скита, след лятото горещо.
С ветровете маха, от дърветата за сбогом
лисата спомени разнасят, радостни и лоши!
Пориви отекват в тиха, смирена тишина ...

Може би, знаете, че продават
“Животните на село“, детска игра…
Преди - за животните в селата,
не на игра, грижеха се и деца…
Личи си у нас каква промяна – ...

Искам да ме видиш с чорлавата ми коса
Искам да ме видиш с дрехите с петна
Искам да ме видиш с напуканите ми от студ ръце
Искам да ме видиш с поизтритото червило
Искам да ме видиш, когато съм сама ...

Есента е сезон на домашен уют,
аромат на сладкиш със канела.
Но в очите ти пак виждам смут.
Откъде ли тъга се е взела?
Колко песни прочетохме двама? ...

БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ, ЗА ВСИЧКО
... в прекрасните потайности на храма, когато паля късата си свещ,
не вярвам, Господи, че теб те няма, и, че не чуваш моя глас горещ,
при теб, тъй както жадният при ручей, отмивам пепелака си горчив,
ти – светлина да пия! – ме научи, да пиша рими с твоя благ молив, ...

Новите избори идват -
през есента те са сега.
Старите партии си отиват -
ще останат извън брега!
Гласувай, приятелю, смело - ...

Сложих банан
в устата на змията –
да не ме хапе.
Сега тя е търпима –
за мен, не за себе си. ...

учител - сиреч -
свише озарител и
сърцеслужител
.......................................................
друга подредба ...

Как есен сля се любовта
в една възторжена поема
и в слънчев миг към теб летя,
от твойта нежност да си взема,
най-къдрав огън да усетя, ...

В студената нощ аз мисля за теб,
затворник на дългата зима.
Как мразя снега по-твърд и от лед,
фирнован от злите години.
В студената нощ те завивам с мечти - ...

МОЖЕ ЛИ ЕДНА ЦИГАРА?
... мотаех се из дрипавия здрач
и изведнъж – във уличката стара,
ме спря един случаен минувач
и подир миг поиска ми цигара, ...

Венецуела: цела в прицела
на Инфлацията,
фиеста, оглушела
от децибелите на протестите.
Венецуела: прелела отвъд предела ...

Есен е и пак броя листата,
и чадърите, и мацките под тях...
Вече скрили са на топличко бедрата
и изглеждат сякаш не познават грях...
Тъй ли е, не смятам да гадая, ...

да се вярва в Бог
е благодат и свѝше
Любвенеобя̀т

Основна теорема
Когато доброто в затворена социална система клони към нула, настъпва нейният разпад.
Закон за запазване
Злото не се губи, само преминава от една в друга форма.

В целия си яд,
седя заключен,
сред неувяхващ упад.
Шумът не затихва
отвъд моята врата, ...

Обичам теб и есента
Сърцето ми те търси в есента,
летят красивите листа.
Душата ми е с теб и любовта,
докоснала отлитаща мечта. ...

Затворени клепачи зад кичур от кестаняви коси
От просъниците ти клепачи зениците движат, като прозрачни вълни
Как обичам цветът им сега невидим в дълбоките тъмно сини води ти без мен там до дъно удавят ме
Бързо дихание от някой сюжет на бряг самотен в сънят ти
И мъчи ме какъв ли е ...

I try to help you...
I try to love you...
But you just push me aside!
You are always the outsider of the
group, I know how It feels, that's why ...

Спящи очи... светлината забравили...
А свещта вече изгаря, защо се забравяме?
Нима истината отдавна я няма.
Мирис, Барут, леш, аромат на смърт.
Всеки се кръсти и думи мълви... ...

Марина и майка ѝ вървяха по тесните калдъръмени улици към дома им. След тях тихо се промъкваше Янко. Беше завързал коня си до реката и без много да му мисли тръгна след тях. Трябваше да разбере коя е тази мома. Когато те свърнаха към голямата къща на чорбаджи Стою и се вмъкнаха вътре, той разбра, че ...