Изтляват ли въздишките по залез
с умората в очите на косача?
Аз мога да издраскам с показалец
чертата, откъдето плисва здрачът.
Била съм тук. И беше сякаш вчера. ...

Ja, ti i ona
Napokon danas
vidila sam malo sunca.
Uključio si se
u razgovoru sa samopouzdanjem ...

ИЗПЯТА МИ Е ПЕСНИЧКАТА ВЕЧЕ
… изпята ми е песничката вече – уверено вървя към своя край.
Като лавина старостта се свлече и аз се свих във нея на кравай.
От мене все по-често се изплъзват желания, надежди и мечти.
И кефя се на всяка глътка въздух, която във душата ми трепти. ...

Всяка една църква се явява изопачаващ Истината фактор, защото не може да има Посредник между Бог и човек. В този смисъл тъканта на четириЕвангелието е единствената ни четириизмерна отправна система, която следва да ползваме. Църквите субституират Божието Слово. Тук искам изрично да подчертая, че не ...

– Ех, чудна мома си, Ирино! – мислеше си Павел.
Гледаше я от дюкяна как минава по улицата, изправена като топола и напета, заобиколена от дружките си. Остави настрана цървула, който шиеше. Ръцете му се разтрепериха, а кръвта му кипна, докато наблюдаваше прекрасната девойка, която вървеше по улицата ...

Стоя на прага на съдбата,
разкъсана между две съдби.
Една ми шепне от земята,
а друга гасне сред звезди.
Отляво – спомени горчиви, ...

Никой не вижда дъжда във очите ми,
бурите скрити дълбоко в нощта.
Смехът ми е маска – изглежда красива,
а в мен се разпада една самота.
Никой не чува вика на душата ми, ...

Уморих се... да се боря и защо?
Виновно гледа ме страха от вътре.
Хлад като ненавист от това,
че истински копнях за любовта.
А пробвах, Бога ми, безкрайно много... ...

За истината свята днес живея.
- Но що е истина? - запитал бе Пилат.
Дали е някакъв неземен постулат,
или е слънцето, което вънка грее?
Защо замръкваме прегърнали лъжи ...

КЪЩАТА НА ПРАЗНОТО
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Празното се надува
и се хвали:
– Аз царувам в тази къща; ...

Намерила е мъничка врата
която да я води към звездите.
По стълбата на свойта суета
разхожда нощите, а после дните.
Понесла факла в двете си ръце ...

Една дума а колко много значи сега,
да помогнеш на човек в нужда е това.
Тя съставена е от две добро и творя,
да помогнеш на хората изпаднали в беда.
Да помогнеш и с малко но от душа, ...

Текст: Надя Уорендър
Музика и изпълнение: AI

Без тебе - няма суета,
без тебе - няма нищо.
Без тебе - даже любовта
не сгрява то сърцето лишно.
Без тебе - няма и следа ...

Млечни произведения
Долни
Творения!

На мама пак ѝ свърши инсулинът. Тичам аз по аптеки из целия град – няма. „Реекспорт, паралелен внос, тинтири-минтири“, оправдават се аптекарките и свиват рамене. „Поръчали сме от месец – до края на седмицата трябва да пристигне“, вика една. Мама: „До края на седмицата в гроба ще ми го биеш, тоя пуст ...

Пристъпваме в познатите пътеки,
а ден след ден еднакви са за нас.
И неусетно бързо те изтекоха -
без цвят, без мирис, тихо и без глас.
Но всеки ден е кръстопът небесен, ...

Понякога се движа по ръба
на тънкостенна и прозрачна чаша.
Поглеждам в нея части от света
и истински от хората се плаша.
Забравили, че тук не са сами, ...

Снощи внучката, Алекса,
на Рождения ми ден,
както хапваше от кекса
и от еклерите с крем,
грабна халбата ми с бира ...

Пролетта е синя, синя,
като твоите очи
и усмихвам се щастлива,
вън реката пак шуми.
Вятърът ми е приятел, ...

Топло и Задушно е
от дим на свещи...
но не това души и изгаря ме
Молитва някаква кънти
...поглед върху празното легло ...

Отнеми от газта - ти летиш на предел.
От форсажа ще гръмне мотора.
Няма тъй да достигнеш заветната цел -
не, не качвай твърде нагоре.
И без това е ресурсът ти свършил почти, ...

Ежедневки 150 (+18)
1. Маскирах се, като вятър... и ми писна да духам...
2. Тъкмо да си сменям пола... и Тръмп ми отряза спонсорите...
3. Правя секс или по нивел, или под прав ъгъл... майстор съм, професионално изкривяване...
4. Предпочитам голите жени... пред голите чувства... ...

Копнеж, любов и чувството се вие
като спирала от възторжен ток
и вътре във спиралата сме ние,
небето близо е, и близо Бог.
Къде ли сме, кога, летим, не знаем, ...

Показват се някакви мишоци по телевизията и ми обясняват, как всичко си ни е наред, икономиката ни е пазарна, капитализмът е нещо невероятно, всичко си се саморегулира, и от държавата почти няма нужда. А телевизията кани все мишоци, защото е купена от едни плъхове, които не си дават сиренцето, искат ...

Замина си така спокойно, тихо.
Сред куп писатели, а дефакто сам.
Отекват спомените тъжно, глухо.
Обедняхме в нашия духовен храм.
Като пастир ти стадото поведе ...

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 9: Грижи за татко
Следващите дни за Беликá минаха в сън. Завита с дебелото одеяло, а върху него задължително беше красивото й наметало. Може би заради наметалото, но Беликá не сънуваше онова място и онези, които искаха да остане при тях. Не сънуваше всъщност ...

Внезапно притъмня като във нощ –
далече бях от Теб, така далече.
Студът прониза ме до кост,
водата черна ме повлече.
Душата ми в конвулсия се сви, ...

От пота най по... потънахме в едно...
От кой не скача... и майтап!?
Европа сама си сложи крак.
Конфузна работа, голям майтап.
Украйна плаши ни със крах. ...

Днес рядко идват тука хора,
само на празника сещат те.
Старият монах прекръства се с тъга,
защо загубиха хората себе си, вярата,
те рядко се сещат за Господ Бог, за Отца. ...

Като видял Господ, че за толкова хилядолетия мъжът грам не е еволюирал умствено, създал AI. Най-после жените си отдъхнали доволно - вече имало кой да ги и изслушва, и им отговаря с думи, без нечленоразделни звуци!
- Скъпи, прибираш ли се вече, чакам те за вечеря?
- Ще пропусна вечерята, не ме чакай, ...