АУТОПСИЯ НА ЗИМНИТЕ МИРАЖИ
Аз не живея. Чакам. Има разлика.
На айсберга ти вдигнах сух вигвам.
Остана ми трохичка от порязника.
И виното си нощем смуча сам. ...

В този луд карнавал. В тази пуста кория.
Аз отдавна престанах – да ям и да пия.
И сам си говоря… И самичък се смея
затуй че съм жив. И че още живея!
Но ми иде да цвиля. И ми иде да вия, ...

Русия не се харесва на наглосаксите. Като цяло. Съперник за господство, че и често победител. Пет века британците се опитват да я разпарчетосат…
И не успяват…
Сега пробват пак. Като част от агресивните методи е сancel културата. Тоест – отхвърлянето и ликвидацията на всичко руско.
Не съветско, а рус ...

ЧАКАЛНЯ
... кафето все така горчи и всички влакове са кални,
какви излъгани очи по спирки, гари и чакални! –
дъхти на лед, на студ, на мрак, на бавни радиоуредби,
и просякът е еднокрак след отминаващите бедни, ...

В тревата тялото му беше,
опъната – ръката,
пет пръста преброих.
(Сърна, че кучетата яли са,
в началото реших.) ...

Преминала боса през огън и вода,
оцеляла по чудо дори в прегръдките
алчни на смъртта, победила панаира
на светската суета, тя възкръсва гордо
и тържествено като Феникс от пепелта. ...

Днес харесах ябълка една.
Бе узряла, сладка и красива.
Но отблизо беше за беда
ябълката твърде зле червива.
Спомних си, че имам си дърво, ...

Когато целувам те,
се давя в поезия.
И с тебе я чуваме -
симфония неизбежна.
От мойто сърце ...

В аленото утро, когато бавно се завръщам.
Изморена нося себе си в ръце.
И ходя, вперила очите си в безкрая,
Краката ми започват да се влачат -
навик, който имам още от дете. ...

Имах аз съсед един,
казваше се Валентин.
Строен, снажен и напет,
беше истински атлет.
Като тоя господин ...

Не искам да те срещам в друг живот.
Един погребах, стига.
Не разравяй увехтелия му гроб.
Там едни мечти изстиват.
Ти нямаш място вече никъде около мен ...

Не ми бе лесно... със сюрия мацки...
И всичките очакват джентълмен...
А после и, мъррр, порция от ласки,
и всичкото това... от мен...
Не им ли угодя, мър, сто фурии, ...

Последното листенце на цветето радост падна тихо в нощта...
Вятър задуха и го отнесе заедно с любовта...
В нежна прегръдка на тъмнината тихо намирам приятелка стара, добра...
И няма нужда нито да говоря, нито да се смея или да плача...
Тя знае... ...

- Обичаше ли го?
- Дали го обичах !?
Отказах се от всички заради него.
Предадох ги...
приятели, близки... себе си... ...

Не задържам нищо съкровено.
Имам трудности да съм стабилен.
Като пясък стичам се към себе си.
В това да съм препятствие съм силен.
Нямам обяснение защо отхвърлям ...

Ясмин седеше на малка маса в заведението на гарата, което предлагаше храна и топлина на пътниците в студените нощи като тази. От другата страна минаваше междуградския път, осветен от дълга редица улични лампи, но рядко пресичан от някой окъснял и бързащ да се прибере в градчето, намиращо се на по-ма ...

Лятото свърши и дойде есента. Всъщност – не. Никой не започва разкази така, не и с подобно банално изречение. Мога да опитам да започна отново, но дали ще ми стигне времето? А мога и да я карам както аз си знам. Да видим тогава какво ще се получи.
Историята се случи един благодатен четвъртък следобе ...

През иглени уши ще мина, ако трябва.
Ще се свия като снежна топка в шепа
и ще се скрия в клоните на старата череша,
за да мога тайно всеки следващ миг
да се разтапям палаво в очите ти. ...

Ивана Бойчева, Росица Делева и оркестър Топлика - Земен рай
Аранжимент: Сергей Йосифов
Текст и мелодия: Ивана Бойчева
Видео: Беркай Емин
Social media contacts: ...

Не съм роден
за евтината
показуха!
Да парадирам
с мускули, ...

Шапка от Париж
Дядо имаше далечна братовчедка, която идваше всяко лято на гости у нас заради калните бани. Беше претенциозна, сякаш идваше не от малко градче в Северна България, а от центъра на Париж. Баба приемаше с въздишка новината за нейното пристигане, обявявано задължително с телеграма, но зая ...

Време лети, но време и спира
като палач с остра секира.
Време доказва,
че време наказва
като гадина тихо налазва. ...

Там, скрита между етажите,
на страхове помъдрели до колебание,
или в многоточието на важното,
в скоби с навици и желания,
свита нейде в ъгъла на обидата, ...

Всяко едно историческо събитие се предизвиква от личности, чийто живот, творчество, дело, политически и идеологически убеждения са насочени към дефиниране и изграждане идентичността на обществото. Всяка една промяна на политическата обстановка в страна или регион, всяка управленска криза и всяко реш ...

*** Пандора е малка луна от 2154г., където е сниман филма Аватар през 2009 г.
Странно, някои я наричат сега ‘Откровения’ ***
Менюто за днес:
Овертюра за непостоянните читатели (извънсезонна добавка)
Син балон, стартер, предназначен да притъпи вашата реалност, както и да позаглади острите ви ръбчета. ...

Аз съм мъничко слънчево зайче в дланта ти,
златен блясък в стъклата на стария град,
спри се, виж ме! Изпраща ме с вихри крилати
ранна пролет. Звездици в косите гнездят.
Аз съм кълнче, поникнало в шепичка пръст и ...

Днес беше щастлив ден!
Защото вие всички бяхте до мен.
Много много аз се смях!
Щастлива много бях.
Всеки път след такава среща. ...

Дали разсъблечената дезинформация е голата истина!?
Седем пъти мери , един път кради
И мислите се нуждаят от сутеньор когато са порочни.
На босия в познанието мислите му са абсКракни.
Безплатната медицина ни прави безплътни. ...

Най-добрата ми приятелка е моята слънчева приятелка Емилия Петрова. Тя е много добра с мен. Радвам, че я имам като психолог-приятелка. Тя неведнъж ми е помагала в емоцията тъга. Вдъхновява ме да пиша поезия и проза. Какво друго да кажа за нея, тя е всичко от което има нужда един прекалено емоционале ...

南風
髪に触れている.
桜が咲いています.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Южният вятър ...

Изстинало кафе. Димяща утрин.
Пердета с рози в кърваво бордо.
Вратата се отваря. Сган от звуци
се блъсва в изпотеното стъкло.
Обувки тъпчат сенките по пода. ...

Бистра Чолева – Лалева – „Мрежата на Катерина”
„Мрежата на Катерина” е книжно тяло, събрало в себе си кратките разкази на различни жени, което от своя страна силно напомня за т. нар. „женско писане” в българската литература. Отделните глави на книгата са озаглавени с името на всяка една от тези жени ...

Бивш доносник и предател,
крие “братски” новини,
че - на изток от страната,
в магаданските гори
се живее днес “прекрасно” ...

ОБИЧАМ ВИ, ХОРА!
… от мене Господ друго не поиска, освен да бъда праведен човек,
да мина през света със бяла ризка и да споделям своя хлебец мек,
да гушна благо плачещо детенце – и да му купя плодов сладолед,
да си закърпя вехтото сетренце, прославило ме вредом – стар Поет, ...

ПРОЧЕТИ МЕ, ЛЮБОВ
Когато слънцето усмихнато изгрее,
и нов ден в небето сбъднато запее,
с безброй красиви, танцуващи лъчи,
аз сякаш виждам в пролетна картина, ...

Събудих се утре.
Светът беше друг.
Събудих се утре.
Бях тихият звук.
Бях капка роса ...