Всеки път се връщам,
защото не мога да не те прегръщам.
Само ти погледна отвъд красотата,
само ти ми вадиш с памук душата.
Казваш ми, че е по-добре да те забравя, ...

Късно е вече за нас.
Няма връщане назад.
Снегът отдавна е затрупал
пътеките към нашите сърца.
Самотни са душите, ...

***
Искам все повече да те открия,
да уловя всяка мисъл, всяко твое желание.
Иска ми се в съзнанието ти да вникна,
всяко кътче наново от теб да преоткрия. ...

---
Изгори ме таз обич — последната —
ще роди, и със смърт ще накаже!
Оцелявах в уюта на ледници
и измръзвах по летните плажове. ...

Чрез сълзите ли изплащат ни се греховете?...
В безсънни нощи търсим светлина.
Не предадохме ли себе си на ветровете,
същите, които ни отнеха любовта?
Не изгубихме ли вярата си ...

Сърцето ми, на две разрязан нар,
самотно е. Кърви до изнемога.
На мислите безумният товар
пробожда го с въпроси еднороги.
То тупка бавно, страда и мълчи, ...

След края на света
Хората се хванали за гуши.
В пламъци гори Земята.
Прибрал техните души,
доволен отстрани се смее Сатаната. ...

A Place Where You Belong
You're dead! [x2]
Your body's cold
Hope is lost I can't let go
Can I die with you so we can never grow old? ...

Annabel Lee
by Edgar Allan Poe
It was many and many a year ago,
In a kingdom by the sea,
That a maiden there lived whom you may know ...

Не, няма, няма, няма да се дам
пред теб живот - да бъда на колене...
Ти даде и отне ми много, знам...
И с друг не мога и не ще те сменям!...
Защото ти, живот, си само мой! ...

Опиянена от аромат и бяла нежност,
Душата ми се завъртя във огнен танц,
затанцува в небесната синя безбрежност,
разлисти се и с пролетта - разцъфтя.
Небесния изгрев посреща събудена, ...

''Старата любов ръжда не хваща.''
Народна мъдрост
Ръждива е. Огледах я добре.
Наистина - почти не си личеше.
Не би могъл човек да разбере ...

Уморих се малко...
сякаш за утре сили нямам.
Употребих се малко...
сякаш чест за утре нямам.
И сега живота ми се преобръща, ...

На стачкуващите работници
от ВМЗ – Сопот
В една демократична ода
възпях ЗАВОДА НА НАРОДА! –
(макар човешката природа ...

Докоснах те с една изпята песен
и с много непотърсени мечти,
останали от бързащата есен…
Такива, за напред и отпреди.
Те в залези родиха се самички ...

Приемам идеи как да го подобря и какво може да добавя. :)

летя над лотос
усещам аромат
но до вълшебния нектар
не стигам
копнея мъничко да вкуся ...

Аз не мога да бягам от римите.
Те са див, жизнерадостен ген.
Те, покрити с обвивка от думите
се зараждат дълбоко във мен.
И подобно на кръв в мойте вени ...

една любов,
пазеше я за спасение,
имаше я за утешение,
сега от нея ти остана
навика да търсиш ...

Не искам много от живота,
аз имам мъничка мечта:
във Белгия да ида да живея.
Там ще отида да работя,
далеч от родната страна, ...

Скъпи, само по парфюм те искам, само по "Шанел".
Нежно с целувки да те събличам и да мажа тялото ти с карамел.
Гърдите ти космати нежно да целувам,
с пръсти тялото ти да обгръщам аз.
И нежно косата ти ще галя, ще те докосвам на всичките места. ...

Докрай неизживяно
Защо сега, когато безутешната,
спасих се с мъдростта на самотата си
и вместо с обич, стоплих се с надеждата
на минали и бъдни свои радости, ...

Денят вървеше към своя край. Слънцето бавно се скриваше зад сградите, а уличните лампи светваха една след друга, сякаш нямаха търпение да приветстват вечерта. По тротоарите сновяха хора, проблясваха фарове, чуваха се клаксони -всички бързаха да се приберат след натоварения ден. В контраст със заобик ...

Оставих я на пътя. Нека страда!
Това ми стига, за да се усмихна!
Да гледам любовта ми как пропада,
понесена до болка в някой вихър.
Мечтаех да я срещна, да е моя, ...

Защо си толкова далече и близо във един и същ момент...
Защо си ти Човекът, стигнал толкова навътре в мен?
Защо запали в мене онзи огън,
който палят само влюбени мъже?
Защо сред толкова окови ...

С колене раздрани
на люлката пред блока,
потен, смях се и целувах.

Смирена, простих отдавна,
като наивно дете си останах.
В любовта задъхана,
от градски нощи посипана
в пепел останах. ...

Един стих ме накара да заплача,
а сълзите обливат моето лице
и пулсът ми започна да прескача,
вълнува се моето сърце.
Един стих ме разтрепери ...

И в най-надеждната килия
не можеш мисълта да спреш!
Тя сто тавани ще пробие…
Не можеш да я оковеш!…
Напразно се стараеш, тъмничарю… ...

Дали?
Бързо прелитат житейски моменти,
тъмни и светли, тежки и леки.
Дълбаем по лица – пергаменти,
свойте съдбовни пътеки. ...

Отидох на чуден пазар. Отдавна не бях ходил и списъкът с покупките ми беше доста дълъг. Всичко си беше както го помнех – прашните улици, забързаните хора, навалицата пред магазина за месо. Изведнъж погледът ми се спря на една малка сергия, едва намерила си място в цялата тази какафония. На нея пишеш ...

Минаваха дни, а не бяха споделяли повече от целувка. Започна да се трупа напрежение между тях. Ками усещаше, че най-после трябва да се престраши. Страхуваше се от сравнение с Пламен, така се казваше мъжът, оставил кървави следи в сърцето ú. Беше изключителен любовник. Притежаваше радар за всичките ú ...

Каква е тази празнина, която чувствам ?
Всичко се обърка.
Вчера бях добре.
А днес живота сякаш рухна.
Любовта помагаше ми да се чувствам цял. ...

За Живота, Любовта, Поезията, Поетите,
Героите и Райският живот...
О, Музо възпей оня гибелен гняв на Ахила...
Омир
Животът станал е скандално скучен ...