Отвори очи и се усмихна. Само мисълта за Алекс и сърчицето ú препускаше. Знаеше, че не бива да се увлича, но какво толкова. Силвана ú беше споменала, че е 38 годишен и че в момента няма сериозна връзка.
Стресна я телефонът. Алекс и сестра му вече я чакаха пред блока. Не беше от суетните жени. Дънки, ...

Сипвам уиски в кристална чаша
и замезвам с бадеми печени
и ще пия за страната наша
и да пукнат враговете ни.
ЗА БЪЛГАРИЯ ще викна, ...

От любовта несподелена
най-много боли.
И дори да не ми вярваш ти,
не допускай тази моя грешка,
преди това си помисли. ...

Плени те светлината ù – искрящо-бяла,
невидима за всички тях около теб.
Откриваше божествената цялост,
загледан в нейното лице.
Даряваше те само със усмивки, ...

Уж си тръгна, а си още тук…
Сама ли си? Кого залъгваш?
Ще те прегърна, ей така, напук…
Ще останеш ли, или отново тръгваш?
Сливаме се телом, духом… ...

Когато си тръгна, ме болеше.
Не чуваше, когато сърцето ми се молеше.
Днес обаче казвам: "край, до тука беше ти".
Вече няма начин да си в моите мечти.
Помислих, че когато тръгнеш, аз от болка ще умра, ...

Ходя и гледам намръщени хора по улици, свели глави като просяци.
Злосторници, затворници на своите собствени делници.
Омислени, а може би просто замечтани безделници.
А други са паднали, чакащи помощ, милостиня или просто опора.
Но няма надежда, както в кутията на „Пандора”. ...

Съмнявах се и в Злото, и в Доброто -
на таз многострадалница Земя.
Съмнявах се и в Кръста на Голгота,
и в Ябълката, и в оназ Змия...
Съмнявах се. Не вярвах. И отричах. ...

Не погубих в себе си детето,
не прогоних веселия смях,
не посегнах на мечтите свои,
не приех да нося чужди грях!
Не приемах да не ме обичат, ...

Животът ти е лесен,
като мелодична песен.
Ала няма ли предизвикателство,
той не бива интересен.
Тръпка няма, липсва ти живец. ...

Искам Теб
Да продължа или да се откажа, това е моята задача,
да присвия очи и да замълча, и обърнат назад да крача,
може би е трудно да се реша, а дори и малко да поплача,
може би исках ти любовта, а сега ти си с брадвата палача, ...

Поисках да си тръгна, но се спънах -
не се оставя лесно любовта!
И правих опит, много пъти тръгвах,
а все при теб се будех сутринта.
Не те разпитвах, всичко си личеше. ...

Денят ми
днеска слънце подарява.
Поглъщам
го с душа и със очи.
И таз любов ...

Бил ли е Максим праведен,
не зная.
Ще разбера,
когато ида в рая.

Затваряш си очите,
за да си отворят сърцата.
Отваряш си сърцето,
а те си затварят очите.
Отваряш си краката, ...

Есенни вишни
... сън са били белоцветните вишни
Димчо Дебелянов
Във талвега на някогашни чувства
пропуснахме на вишните цъфтежа, ...

Беазпаметно дълго мълчах
и чаках да чуеш зова ми.
За малко да върнеш назад
онези, финалните думи.
Часовника спрял съживи, ...

Старите ни вещи непотребни,
захвърлени на прашния таван,
заедно със спомените бледни…
знаят те какво е да си сам.
Изгубените копчета в прахта, ...

Земята е обща, но не е наша.
Блажени сме само, но докато спим
в заблудата, че сме на същата спирка,
където ще дочакаме Бог.

Симулация
„Кой си ти на моя път застанал...” Ел. Багряна
Твоят дух не обича стени и загубил е ключа.
Идеш по коприва и тръне, в доба несносна,
онемял е черният бъз, а сова настойчиво хлопа – ...

Ставам сутрин, задължително рано
и чертая карета
на едноцветната си пижама.
Правя кафе и излизам да пуша
и със всяка цигара ...

Остаряваш, Земя, остаряваш.
Цяла в каверни разширени
и покрита с дълбоки рани.
Твоето сферично тяло
все по-трудно се върти от товар излишен, ...

Върви. От утре си жена.
Светът не ще узнае за една
моминска приказна душа.
Единствен аз ще зная,
че за последно ти си моя, ...

Спокойно, със теб съм, държа ти ръката.
Такова е времето, нямаш вина...
Мълчиш, но аз съм безумно ината,
не бих те оставила сам във това...
Изобщо не бих позволила да страдаш, ...

Последен ден, безсънна нощ,
стоиш до мен, недей да бъдеш лош.
Замълчи за миг, забрави думата сбогом.
Не ме лъжи, за мене вече ти си спомен.
Недей плачи, сълзите ти няма да ме трогнат. ...

Една пиеса с роли,
пълна с различни, абсурдни герои.
Едни засенчват други и фалшиво се раздават
в костюми пъстри, себе си продават.
Сива дреха и образ без значение, ...

Няколко бележки за учения и изобретателя Александър Попов
Долният текст е адаптирана извадка от труд, посветен на създаването на безжичните комуникации. Бележките са предназначени за по-широка аудитория от любознателни хора и по тази причина са адаптирани, за да се изчистят техническите подробности, ...

„Болницата: преди и сега“
Стени, варосани в бяло,
в остър синхрон със звездите
и стая, обкичена вяло
със лека ръжда по стените. ...

Аз тръгвам... Време е да си отида.
Причини - много, не една.
Но няма да стая във себе си обида,
че тя изгризва човешката душа.
Отивам си, защото те обичам, ...