Малката стрелка на ръчния ми часовник отброяваше бавно оставащите минути до шест и половина. Противно на моето желание, времето се нижеше като народна песен. Започнах да тактувам с крак. Чаках пред дома на Беки – висок блок, изглеждащ по-нов в сравнение с тези около него. 6:24. Шест минути. Нечие ма ...

На детството отрязаните плитки
до портата на спомена мълчат.
Пуст е мегданът. Сенки на въздишки
бродират буренясалия път.
Спукани грънци още сълзи ронят ...

Есенна нощ
Уют, огън, шепот на съчки.
Нежност, красота и грях.
Докосване, копнеж и сълза.
В ноември. ...

Променлива съм като облак -
харесвам ли ти такава?
Ту съм като палав вятър,
ту съм огнена жарава.
Пренаранена до болка съм - ...

Ти
Луна. Небе. Звезди.
Безкрайна земна шир.
А някъде съм аз, и някъде си ти...
Далече някъде един от друг. ...

Есенна еротика
Събличат се дърветата
по музика на вятъра.
Захвърлят шума, листи.
Разбъркват се в душата ми ...

Беше го сънувала, преди да го зърне на живо. Висок, рус с чуплива коса, която покриваше немирни очи. Усмихващи се устни, блуза по тялото, разкриваща добре поддържана фигура. Такива мъже я плашеха, прекалено уверени в сексапила си, а при този преливаше.
Дори името му знаеше, Александър. Как му пасваш ...

Не че нямам какво да ти дам.
Имам всичко. Но нямам в излишък.
Имам нежност и обич, и плам.
И надежда си имам... едничка.
Но ги пазя вече ревниво. ...

Дърветата - горски сирени,
облечени в пъстра палитра,
от топлото слънце огрени,
са моята късна молитва.
С последното циганско лято ...

Ако умра внезапно – недейте да скърбите!
Не ще смирено легна под дървения кръст.
Търсете ме в Небето, на изгрева в лъчите
и в мириса прекрасен на плодородна пръст.
Ще бъда вик на жерав, изгубил свойто ято. ...

-Обичам те! Но това не е достатъчно , за да докосна сърцето ти ..
Нямам материална възможност , да ти предоставям сутрин и вечер изненади , да те нося по елитни заведения и хотели , но пък имам сърце , което може да ти даде това , което онзи с парите няма да може , нима желаеш купена любов?! Купено ...

Един самотен скелет броди в нощта,
той пита защо не може да има душа,
само това ли го прави различен
от живите същества. Някой отговаря:
"така няма да чувства любовта". ...

Учебникът
Аз съм учебникът. По математика. Стоя в горния ляв ъгъл на етажерката ù.
Тя се готви за изпит. Всеки ден, когато си напише домашните, тя посяга към мен. Пръстите ù нежно разгръщат страниците ми. Очите ù се плъзгат по тях. Понякога чувам гласа ù. Обичам я. Дори когато драска по мен. Боли ме ...

Няма ехо без зов.
Няма славей без песен.
Няма грешна любов.
Няма зима без есен.
Няма ято без юг. ...

Самотна вечер
Вярна спътница е самотота.
Не е изменчива надежда,
нито е зов от обич непозната.
Обрича тя, но не подвежда. ...

СВЕТЪТ КАТО ВОЛЯ И ПРЕДСТАВА
През 1818г Артур Шопенхауер – е на тридесет години, тогава той завършва своето съчинение „Светът като воля и представа“. Това произведение му донася известност и признание, а след неговата смърт става едно от най-прочутите философски съчинения, които намират прочит и анг ...

Огледалото беше старинно, с много орнаменти по рамката и прекалено масивно. Най-кичозния предмет, който изобщо съм виждала някога.
Нямах никаква представа защо го купих, още по-малко можех да дам някакво обяснение на мъжа ми, който изглеждаше изумен от избора ми. Проблемът ми е, че съм прекалено мек ...

Когато се обърнеш и погледнеш сянката си,
виждаш ли и мен?
Любовта не си отива тъй за ден,
и не си мисли,
че ме отпъждаш с погледа студен. ...

Зимен ден, съвсем обикновен...
последвал разговор, а после среща.
Зимен ден и толкова студен...
а чувствах се така горещо!
Кафе, а след това разходка в парка ...

***
Колко крехък е този
престой на земята.
Как се вкопчваме в розата
и в имената. ...

Когато
ме прегръщаш с топлите си длани,
а шоколадът от очите ти се разтопи по мен,
когато
сърцето бие с ритъм - сбъднати желания, ...

MERCI, MADAM LA VIE*
Животът през сърцето ми минава,
оставяйки дълбоки коловози;
приятелите тихо оредяват,
по-често срещам скъпи некролози, ...

Желанието е толкова голямо,
че като лава то от мен извира,
и да бъда с теб то ме провокира.
Дъхът ми с твоя да се слее
и в мене всичко пак да подивее. ...

Вятър във косите вее,
носи свеж аромат,
птичка във полето пее,
другите летят, летят.
Пролетта навънка пукна, ...

Привикнах да искам невъзможното. Да чакам безмълвна решения.
Да пия чай с мента, глог или роза. С утайка от мляко. В безцелие.
Сега до теб толкова е хубаво вчерното стихване в делника.
В неделя Луната ще ми се мръщи, но ще вади теб с пръсти - от вените...
Говоря. С възвишена притихналост. Говоря ти ...

В мечтите си не скривай своя страх
и не поглеждай с недоверие
смелостта да се изправиш
пред тях...
напред е смисълът, ...

---
Посрещнаха ме в строй, един до друг
гробове - лабиринтът на небето.
Тук катеричи зъби като струг
нарязват хризантемени букети. ...

Дъжд заваля.
Пробуди зората.
Семето в дълбок сън заспа.
Слънце изгря.
Усмивката му стопли земята. ...

Кълбо от обич
Плета ти обич - дрешчица от спомени
и тихо пеят пръстите ми влюбени.
Глухарчета, от вятъра подгонени,
разпръскват се сред вихри пеперудени... ...

Светлината гасне бавно
и пред мен остава мрака,
намалява непрестанно,
изпарява се, не чака.
Светлината е надежда ...

В момента би трябвало да седя и да превеждам разни прескучни документи на разни забързани хорица, но ти цял ден човъркаш из съзнанието ми и не ме остави на мира, докато не седнах да пиша...
Да, ние с теб сме много интересна двойка, не мислиш ли?
Ти все гледаш да ме притиснеш в някой ъгъл и да ме спо ...

Помниш ли онова място, на което ходехме всеки ден? Да, нашето място. Онази пейка в парка. Вчера реших да се поразходя и случайно се озовах до нея. Хиляди спомени ми налетяха... спомних си за теб, за мен, за нас. Спомних си за всички моменти, прекарани там. Всяка усмивка, всяка целувка и всеки поглед ...

Когато си тръгвах, ти не ме спря, а ми посочи вратата. Когато ти казах, че се отказвам, ти просто ме погледна смирено и отговори "Както искаш". Преди бих чакала смирено на прага, за да ти кажа колко съжалявам, но днес разбрах, че не аз съм грешала. Просто съм била прекалено наивна. Затворих очите си ...

– Разкажи ми за страшната буря, която
с гръм разцепи гръдта на земята над теб,
и за облака, сгърчен подобно на креп,
над безцелния ужас на бягащо ято;
разкажи ми за мрачния месец, когато ...

Нощ край морето...
на Е...
Във тая нощ, като луна студена
огрян от толкоз мъртва светлина
Живота даже ще замръзне в мене ...

На пристана на самотата
стоях с вперен поглед някъде в морето
и питах себе си и него
къде да скрия любовта си?...
Болката гореше в мен, ...

Той седи на баира от доста време, спластената му коса стига почти до раменете. Отправил е поглед пред себе си в далечината и в нищото, където е притихнал градът-мравуняк.
„Казвам се Софроний. Аз бях избран от една чуждоземна цивилизация, пристигнала тайно от Плеядите, да бъда един от малцината даров ...

гротески
Още не беше се открехнал Сезам, те ти довтасаха всички разбойници, начело с министъра на финансите и размахаха боздугани. „Съкровището – казва – принадлежи на нас – тоест – държавата, защото ние сме държавата и се радваме на всенародна любов. За тебе сме предвидили цяла кофа студена вода – ...

По слънцето ти пратих, мила,
и ласки, като топлите лъчи.
Луната пък за теб е свила
косите си. Намига със очи.
И поздрави звездите пращат, ...