Липсваш ни,
когато заспиваме
и когато се събуждаме...
Липсваш ни,
когато се смеем ...

Тя е! С графското име!
Смях ни праща. Живот.
В миг смразените рими
лудват с птичи минор!
А градът, уж настинал, ...

На ръба на чашата ми за кафе
е кацнала муха.
Чертае нещо.
После ме поглежда
и отлита ...

Казваш ми, не мога да обичам,
бурен облак бил съм във деня,
във нощите - притихнала съм птица,
не тебе съм прегръщал, а съня.
Сещаш се, че с време остарял съм, ...

Палава и игрива.
Сладка самодива.
Секси талантлива.
В приказките много
си ме бива. ...

Че не спах със теб "кучка"ме нарече,
лека жена била съм в твоите очи,
но не ми пука вече
какво казваш за мене ти.
Ти не струваш нищо! ...

Виж ме пак! По малко ме променяш.
Докосваш нежни струни в моята душа.
Парченца от сърцето ми отнемаш
и криеш ги във топлата си длан.
Виж ме пак... Аз пея и танцувам. ...

Те не казват нищо, те не могат да говорят,
те са само две очи, които гледат и мълчат.
Единствено по пътя да те водят могат
и понякога да плачат, да се смеят, да блестят.
Те не казват нищо, защото виждат, ...

Откъснат лист през есента...
И нито капка състрадание
към таз повяхнала гора.
А мимолетното желание
със своя вечен листопад ...

Тя, изглежда, отново възкръсва…
След поредната своя агония.
След безумния полет нагоре
през мъглата на твоята сдържаност...
След внезапния сблъсък с гнева ти ...

В средата на нощта е тихо
и тишината ражда само спомени,
а звуците са тъжно ехо
от някакви врати затворени...
И мислите увисват на прозореца ...

Лятото беше в разгара си. Нощите станаха хладни. Чувстваше се, как като тънко стъкло, ще се пропука и ще нахлуе есента. Все още имаше топли дни, но в квартирата на Лазура не влизаше слънце, не виждаше нито изгревите, нито залезите. През дневната виждаше парче небе, но блока отсреща скриваше залезите ...

И любовта
в душата да престане,
сърцето
да се сгърчи от слана,
във мене ...

Бурята от мислите ти ще премахна,
ще спра дъжда, валящ от твоите очи.
От самотата ще те откъсна и
щастие в очите ти ще заблести.
Слънце в сърцето ти ще сложа, ...

И после отварям очи…
заблестява нощта озарена.
Пожелах си безумни мечти,
от надежда и сън окрилена.
Пожелах си безумни мечти ...

Липсваш ми, липсва ми опората,
която изпитвах, когато беше до мен.
Сигурността, която ми даваше тя.
Липсва ми усмивката на безмерно щастие,
което предизвикваше ти в мен. ...

Здравей, съседе – казал собственикът на едно капанче на морето. Чух, че имаш нова инвестиция по "евро-парите".
– Да-а-а, спечелих проект и внедрих химическа тоалетна в заведението си.
– Вярно, бе! Защо да не взема и аз да го направя! Сигурно печелиш повече, от кое?
– Да, почнах да правя и кебапчета ...

Знам, болката съвсем ще изтънее.
Ще се притули, в дните ще се губи.
Засипвана от сняг, ще побелее
и ще замръзне в нечии длани груби.
Но ще е в нас. Във нощите ни тихо ...

От извора на моя светъл ден рожден,
когато с първи удари забило е сърцето -
с усмивка съм дарена, още грее в мен.
Най-истинската е от майка към детето.
От две ръце докосната вървя до днес - ...

Притихнала съм на онази пейка,
под погледа на хиляди съчувстващи звезди
и тихата въздишка на цветята -
цветя, покрити със сълзи.
Нощната роса ги е разплакала ...

Хей, здравей!
Извини ме, че така се обръщам към теб, но всъщност това няма значение! Може да си всеки - Петър, Мария, Ваня или Стоян... който и да е. Така или иначе си човек, а това е най-важното!
Искам да кажа нещо, споделя за две, три... пет минутки.
Хей, всичко това го правя безпричинно - не иска ...

Раждам се... Един ден осъзнавам къде съм. Това е моето семейство. Искам или не, просто не мога да избера друго. Някои хора са оставени на съдбата и попадат в не така добри условия като мен. Семейство е това, което ни заобикаля, което, ако загубим, търсим наново. Не го възприемам винаги буквално: май ...

Когато си отиваш, стъпвай бързо!
Познавам се и знам, че ще те спра.
Ще се опитам със любов да вържа
студената ти, каменна душа.
Когато си отиваш, не поглеждай ...

Покушението над Доган е един мит.
А Октай без нужда бе пребит.
Това не ви ли прилича на зверило?
Вярното куче Танер едва не го убило.
Какво е това отношение в 21 век? ...

Очите ти горяха, когато гледах в тях.
И Душата ти блестеше без помисли за грях.
Твърдеше го прекрасно, да.
Ето, пуснах те сега.
Не се сърди, нямаш право на това. ...

Да се чувстваш нужен!
Да поглеждат идеш ли?
Да те чакат на прага.
Да ти отворят врата.
Да те намокрят сълзи. ...

Във есента остават
само голи клони.
В ярмомелката се смилат
злаци и листа.
И бурята с камшици ...

ИВАН ГЛУПАКА И КЪСМЕТЪТ
(Съвременна приказка)
“В далечно царство някога отдавна
живеел мъдър цар със двама сина...”
Това е стара приказка забавна, ...

Бойко Б.
Доста вече годин как той се подвизава,
на сцената политическа дирейки пари и слава,
започна кат охранител на две славни величия,
за благодарност – постове, звания, отличия ...

Събуждам се бавно.
До мене поглеждам.
Приближавам се плавно
и се сгушвам с надежда
да бъде ясно днес небето, ...

Аз съм смях и сълза. Неранима, но слаба,
аз дъга съм и дъжд във небето.
Аз съм слънце и сняг. И във мен се стопява
всеки лед, вътре тук, във сърцето!
Аз съм цвят или мъх. Разярена до радост, ...

Часовник тиктака с остарели стрелки,
времето измерва на посивелите ми коси.
Часовете минават безспирно, неспирно.
Питат време остана ли, има ли дни?
Поглеждам назад и виждам сълзи, ...

очите ми те галят с надеждата за нещо повече,
думите ми пак достигат някъде, където
се страхуваш да се впуснеш...
аз отивам твърде далече,
ти се стремиш винаги надалече, ...