Две устни, дивни, плахи, нежни.
Две очи, големи и красиви.
Румени, страните белоснежни.
Галещи ръцете закачливи.
Зове те моят взор, ела! ...

Недей.
Не казвай нито дума.
///
Замълчи. Думите често са отрова
и рядко нещо повече от кал. ...

Вселената е нещо толкова огромно, че капацитетът на човешкият мозък е прекалено малък, за да я обхване цялата. В нашата галактика има около милиард слънца, около които навярно обикалят планети. А само в обсега на земните телескопи има към шест милиарда галактики. И може би като недостижимо бреме леж ...

Отминала любов
Всичко свърши между нас,
така е трябвало да стане,
болка вече не усещам и
щастлива съм без теб. ...

на Мария Вергова
Все някога ще стигна до Бургас, макар че в мислите съм акостирал
на онзи бряг, когато в кръгъл час вълните се припенват като бира. ...
В града, към който води всеки път, побрал се във черупката на мида,
с отворени очи жените спят, защото все очакват да ме видят. ...

Всеки миг обичам те
Всеки миг обичам те,
с всяка частичка от мен,
с всяка глътка въздух,
обичам, когато сутрин мисля за теб, ...

Тук и сега твоя образ видях,
ала така и не посмях да реша,
твой съм сега и не мога да знам
искаш ли ме, дяволът ме обзе.
Няма не искам, ти си една, ...

Не искам да съм аз в такива нощи.
Душата ми прелива на талази.
Натъпквам същността си в малка стая.
Стените ù са бели.
Всичко неизказано ...

ЧАКАРЛАКА!
Внимание! Внимание..Мили гости!
Може би сте алкохолизирани от снощи?
Станете! Елате да поиграем „Чакарлака",
че и без това животът е мамата си трака! ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Когато бебето се смее,
пристига Дяволът и вика:
„Хей, бебе, майка ти къде е,
за да я взема! С този кикот ...

Темата за биологичния тероризъм става все по-актуална сред световната общественост след направените напоследък потресаващи разкрития от разсекретени държавни документи в САЩ, Англия и други страни. От тези официални архивни документи става ясно как десетилетия наред нищо неподозиращи граждани в реди ...

Капят тъжно навсякъде листата,
рисуват някакъв килим от самота.
Есента води след себе си тъгата,
която ражда се във страдаща душа.
Една тъжна есенна постеля, ...

Душата до среднощ танцува
със ритъма на ветровете.
На уморена се преструва
и ляга в чашката на цвете.
Душата сънища сънува - ...

Не вярваш ли, че свърши се студът,
из който толкова самотно крачихме?
Сега по хлъзгавия леден път
да стигнем онзи връх ни е задачата.
Сега светът е бяла тишина. ...

Аз и Лари
Днес с любимото ми куче
падна щура веселба.
Знаете ли к‘во се случи?
Пак направихме беля. ...

Пише ти Грозното пате със сивото перо
Пише ти Грозното пате.
Дето не стана Лебед.
Но пък сърцето му – кратер.
Все мисли… Мисли за Тебе. ...

Помниш ли времето, когато
бяхме щастливи?
Помниш ли времето, когато
се чувствахме живи?
Помниш ли думите, ...

Ти си!
Ти си! Няма друга.
Моята плячка и трофей,
сричката, с която си римувам,
когато либидото злобее. ...

И дворът с тишина се облече
Тъгувах много, щом баща ми
реши и стария орех отсече,
угасна внезапно зеленият пламък
и дворът с тишина се облече. ...

Научи ме как да си тръгна,
без да се обръщам назад,
за да търся очите красиви,
дарили ме с миг досега непознат!
Научи ме как друг да обичам, ...

Не мога "малко" да те обичам!
Не мога "малко" да горя! -
Ти знаеш - искам всичко или нищо -
аз нямам половин душа!
Не са ми нужни обяснения... ...

Вярваш или не, денят ти е подарък,
животът, мой приятелю, е дар незаменим -
искра в нощта, превърнала се в пламък,
падаща звезда, потънала в река,
самодива, танцуваща по лунната пътека, ...

Когато си отивам, ще съм тиха,
ще стъпвам аз на пръсти в полумрака,
в креватчетата малки ще надникна,
ще видя спят ли още там децата...
Когато си отивам, ще съм тиха, ...

Пометнах,
спъната в сянката на възмрачна немилост.
Абортира спонтанно душата ми.
Не можа да износи плода
на свойте големи, невъзможни любови! ...

Красотата е твоето призвание.
Рисуваш умело картини.
Аурата ти е изпълнена със знание.
Сънувани копнежи и красиви витрини
избликват в съзнанието на околните, ...

Вървиш и търсиш човека,
а срещаш само предмети.
Търсиш и пламъка там,
той се е скрил в твоя блян.
Оглеждаш се в колата... ...

Исках светлината да е моя майка,
слънцето да бъде мой баща.
Но мой баща ще си остане мрака,
а моя майка е нощта.
Опитах се деня да заобичам, ...

Ти си продължение на дясната ми ръка! Тази, която слагам на сърцето си, когато то говори! Тази, с която рисувам и пиша.
Ти си моята страст и посока, може би книга с истории през пролетта.
Ти си това-онова, което ме кара да искам, да уча, да прегръщам съдбата.
Ти си детето в жената.
Ти си моята сродн ...

По древноиндийска поговорка
Нали слънцето
ни храни със лъчите,
а на сърцето
любовта му е лицето. ...

КОГАТО СЕ РОДИХ
С дълбока въздишка света приех,
с протегнати ръце живота взех,
с отворени очи реалността видях,
да живея не се боях. ...

Беше поет...
В тъмнината на нощта се приютих.
Зачетох се в редовете му забравени.
На грешницата муза пак се възхитих
и заживях с любовта им изоставена. ...

Не ми разказвай за морето,
за рибите и за вълните,
за фара, който нощем свети
и пенестия мрак разплита.
Не знаеш как да нарисуваш ...

Проблемите житейски ме отрупват,
разпъват ме на сто страни...
Тревогите по рамо ме потупват,
а нуждите в ушите ми звънят!
Понякога и нощем не заспивам ...

Със тебе съм толкова бяла и чиста,
денят се засрамва засенчен, смутен,
в ръцете ти капка разкош съм-единствена,
разлистена пролет, очакван нов ден.
Със него съм дяволски лоша и тъмна. ...