Ако някой път помислиш за мен,
но болката спомена пропъди,
забрави ме пак както онзи ден –
на самота без вина ти ме осъди.
Ако ли поискаш да ми пишеш, ...

ЗАБРАВИ
Чух, с любов гореща
ти ме призова.
Смееш се отсреща,
кимаш ми с глава. ...

Съзнание и Светлина. Мисъл и Облекчение.
Дишам дълбоко, на пресекулки, с непостоянен хъркащ звук. Лошо ми е... Дължа го на болката в гърдите. В устата ми е гадно. Повръщам...
Олеква. Започвам да се радвам. Дробовете отново се изпълват с кислород. Отново и... отново. От мен се стича вода, а след мен ...

Угасват старите звезди
и нови пак се появяват.
Така над старите бразди
все нови пак се наслояват.
А този свят - и стар, и нов - ...

На босо ме стягат терлиците
и чакам да цъфнат налъмите.
Омешах брашното със триците,
броя си напролет маймуните.
Подковавам си сръчно жабите... ...

заплаквам всеки път
когато
вълни погалят моите коси
една скала
в безкрая ми нашепва ...

Моят син мери времето с тънки крачета
по пътечка, наречена ден.
Бяга утрото, моето пладне е вече,
става сянката равна с мен.
Натежават лозниците вече ...

Къде отиваш, моля те, поспри се
и само миг ми подари едничък.
Жена без име, среща нетипична,
и чувството, че мога да обичам!
Да те докосна само с поглед искам, ...

Не унивай, когато пред тебе чернее земята,
ветрове изсушават последната капчица влага
и превръщат в дрипава циганка цъфтящото лято,
а дъждът все не идва, посърнал го чакаш на прага.
Не унивай, когато те смазва забързан животът, ...

Взирам се в твоята снимка,
чакащ и вярващ, тя да оживее.
Умът ми казва, че е тясна примка,
но сърцето да се откаже не смее.
Кога за нас ще бъде късно, ...

В етични времена живеем,
но етикета не владеем:
с произход ли си благороден,
щом нямаш герб – си старомоден!
Сервилните ни политици ...

Терзания.
Молитва.
Кажи ми, мили Боже,
от Лошотията си
как да се опазя? ...

ОТНОВО
оня
дълъг път
към теб
отново ...

Сухите пръсти погалиха тънката ленена материя. Имаше нещо тъжно в това докосване, което го караше да диша учестено: спомените.
Разстлано върху леглото, грубото одеяло скриваше изхабените чаршафи. Затвори очи и опипа крачолите на панталона, чакащ да бъде изгладен. От допира панталонът се изкриви и па ...

Пак трия сълзи,
напират в очите ми.
Все гледам назад.
Вървя напред с обърнати
към теб очи… със сълзи. ...

Да, прави сте -
животът учи,
предаде му урок,
след тежките години,
които преживя на улицата, ...

ПРИКАЗКА ЗА БЕЛОКОСИ
В нощ лунна сънувах сън. В море от светлина
летях, бях птица бяла, чудна,
но мина някаква си черна сянка една,
всичко трая миг, и аз - будна ...

Дни и нощи има, във които
усещането ти е… че не си сам.
Чувстваш се във Щастието инкогнито,
двамата сме във един - и ти си там.
През времето това минаваш – като на парад. ...

Млади влюбени за любов жадни
Там, където вълните с плясък
полягат на златния пясък,
между храсти и треви,
алея крайбрежна върви. ...

Галеща тишина, упойващ аромат на билки, на смола и на първа любов, вълшебен, покоряващ трепет от съприкосновение с научни открития - какво повече би могъл да желае Тертер, за да се почувства щастлив?! Всичко това сега го имаше на Боровец, но сякаш нещо не му достигаше. Така копнееше за чудото – за в ...

“Ето ме тук накрая и все още”.
Росарио КАСТЕЯНОС, “Парабола на изменчивата”
На дните ми по незатворената крива
и моят хвърлен камък стръмно слиза
натам, където времето се срива – ...

„Ах, этот сумасшедший дождь....”
Дъждът съвсем се е побъркал.
Захвърлил всякакво приличие,
в очите с водни пръсти бърка,
измива гняв и безразличие. ...

Стоя с ръце, напъхани във джоба...
Опитвам се и аз да съм добър,
но вътре в мен напира страшна злоба -
акъл ми дава някакъв "катър"!
Говори ми на "ти", вместо на "Вие"... ...

Звездно небе
Звездите, като огън нажежени,
сипят своята красота.
По една безкрайна усмихната пътека,
по която все вървя. ...

Великден бе един от най-големите и почитани християнски празници в Папаз дере. Особено тук, високо в планината, където цивилизацията и нейните високи технологии, нямаха особено думата, празниците бяха истинско щастие, а всеки намираше място за своята радост. Почитането на Възкресението Христово от х ...

Тази история е по истински случай и предварително се извинявам на Вас, читателите, за нецензурните изрази в статията!!!
Голяма част от Вас са запознати с някаква част от моя житейски път. За тези, които все пак нямат идея за какво точно пиша... скоро ще разберете. В много редки случаи мога да опиша ...

Лека нощ
Безлунна нощ ме утешава
с приспивна песен на щурци,
но да заспя не се решавам,
че няма кой в нощта да бди. ...

Любовта е празна дума,
пълна с много смисли,
когато се изчерпа,
започва отначало,
когато си отиде, ...

Още влизам в съня ти, нали? Още в спомените ти върлувам
и по устните още боли оня огън, със който целувам.
Още носиш онези следи от внезапните мои усмивки.
Като млади, нахални лози в твойте мисли са мойте извивки.
Забрави ме! Та аз съм Лилит и под черна луна съм родена. ...

Ангел бях, а може би и дявол, не знам аз сега, но със сигурност видях как едно подобие на мен с ангелска душа, в летния зной на деня, приседна на камък под дебелата сянка на вековното дърво с името Любов. В ръката си държеше роза и галеше я нежно с поглед, а тя разцъфна до няма и къде. В миг реши, щ ...

Едно бозуки пее във нощта
и от гласа му вечността замира…
А вятърът с очите на жена
най-южната посока пак намира.
И се стаява плахо на брега ...

Селена и Ендимион
Звездна нощ на желания,
в която думите излишни са.
Единствен и шумът от вятъра -
шумът, с който шепне града. ...

Преображение
(9 август...)
Преметна шарени поли и свърна лятото
след ромския катун и хребета на юг.
Земята затъгува – лехуса морна, ...

Не е депресия. Безсилие е. Умора е. Тотална, безгранична, всеобхватна. Вече и тъгата отшумя, и болката залезе. Дори омразата се умири. Ден след ден всеки се изправя, надянал невидима броня и тръгва към поредната битка – със съдбата, със себе си, с всички останали. А войната измаря, изцежда силите ти ...