Някъде из България...
След изморителния и дълъг ден Ралица взе топъл душ, след това намаза тялото си с благоуханни кремове, облече ефирната си нощница и се сгуши в леглото си. Обеща си да не заспива, а да изчака любимия си, който за поредна вечер закъсняваше. Разбира се, Павлин отново имаше заседани ...

Щом Слънцето залезе,
усмивката ми скри.
Тъга при мене влезе
и мъка ме покри.
Пак празно е сърцето – ...

Народ с история вековна,
с търпение, с устойчив ген,
безропотен и интелигентен,
ти винаги си бил разединен.
Ти винаги си вярвал на лъжците, ...

На времето във мъничка пролука
усмихна се отново Любовта.
Внезапно долетя и кацна тука.
По-радостен и цветен е света.
Едно сме - най-голямата награда ...

Нужна си ми повече отвсякога
в прегръдките ми, сгушена и нежна.
Понякога да чуя само гласа ти...
Нужно ми е да си ми така потребна.
Навярно си ми повече от въздуха, ...

Животът ни разпръсна сред безброя...
Животът без пощада раздели ни.
Къде сте днес, другари? Обич моя?
Къде сте, ученически години?
Къде изубихме смеха безгрижен ...

Гатанка
На моя приятел от "Откровения" hcs
Змиичка малка в своята зора,
кралска кобра е той сега.
Съска, хапе и нарича, ...

За да съм тук, на този стол,
все някога си ме повикал...
С неизразимото незримо,
повика ме и аз дойдох!
Сега съм тук и не признавам ...

Всеки ден във залез се стопява.
Всяка нощ със слънцето си ляга.
Звезден хор отгоре ги възпява.
Месеца за кръщене се стяга.
Сутрин тихо в розови дантели ...

Равновесия
днес си подхвърлям минутите
от дясната тишина в лявата
и се радвам на светлия миг
чийто дъх след тях ми остава ...

The time has come again
Throw a kiss and lose a friend
Some things are just better left in the past
Tomorrow never knows
Passes by, it comes and goes ...

П о е т и т ъ л п а
Поет на лира вдъхновена
разсеяно разнася звън.
Той пей – а хладно и надменно
народ край него непрогледнал, ...

Моята специалност е да бягам
от тестостеронни вероятности.
Фантазирам си с кого си лягам,
безконтрацептивно - безопасно е.
Моята специалност е да крия ...

Предсказанието на маите не ни настигна
и ето - дядо Коледа пристигна,
подаръци раздаде ни добрият старец,
на някои тефтерче, а на друг - баварец.
Не беше лесна таз година ...

Пиша живот, дълго го пиша.
Във неведоми дири се взирам
и навързвам нишка след нишка.
А той извисява скеле на вишка
надолу към дълбините, ...

До теб притихнал в тъмното, не спя!
Прегръщам те в най-чувствена омая!
Какво ли друго мога да желая
от устните на влюбена жена!
През звездното поле върви нощта... ...

За теб е първото кокиче
... нищо, че харесваш друг.
Пожелавам ви да сте щастливи
на сърцето си напук.
Аз за нашата любов ...

Аз имам много имена.
За колкото се сетиш.
И ни заслуга, ни вина,
но – толкова късмети.
Аз имам много имена. ...

За кой ли вече път се преродих –
уроците така и не научих,
греховна е човешката ми плът
и страстите безжалостно ме смучат.
Живях един живот във пещера – ...

Разминахме се някъде по пистите
на търсения, делници, мечтания.
Пресеклите се в точка две измислици
сега са две далечни разстояния.
Два пламъка, от вятъра угаснали, ...

. Забежка
Беше августовска жега и по изгорялата трева стърчаха само голи стръкчета на горски цветя. По това време на годината дворът на ранчото ми обикновено прелива от жълти, зелени, червени цветни лехи и кипариси, хвърлящи вълшебната си сянка на двора.
Но в оня момент тревата беше изгоряла от слън ...

Сън пореден, а край сакрален е,
на колене пред старица, с молби.
Във вакуум крещи своите мечти,
само старите буки чуват, дали?
На техния език тихо мълви ...

Боботи огънят бъбриво,
кади коминът като старец.
Прикашля дрезгаво, хрипливо.
И книжица – с артритен палец
разлиства зимната фъртуна, ...

Звездите ме успокояват.
Разказват ми красиви тайни.
Като сестри ме утешават.
Нашепват ми, че са нетрайни
и страховете ни човешки, ...

С тъжен поглед се вглеждам в небето,
със звезди обляно.
С мъчителна болка се сещам за сърцето,
на хиляди парченца разпиляно.
И тази нощ е пълна с тъга, ...

Три сапунени балончета в очите със цветя
политнаха света да видят.
Едното се наду от от завист и така
пукна се над моята градина.
Другото погледна към небето. ...

Осъдена душа
О, осъдена душа,
Ти, чийто викове отекват в мрака...
О, ти си ми като сестра,
и двете с тебе търсим любовта... ...

НЕ Е ВИЦ
Неотдавна, по време на царския режим, с приятел се отбихме в кафенето на министър Лучано, намиращо се в центъра на София, на улица Раковски. Известно е, че любимецът на Симеон беше построил редица заведения, едно от които бе това.
Влязохме двамата, с намерение да изпием по кафе и да си попр ...

ЕЗИКЪТ НА ОМРАЗАТА
В българското общество, трябва да признаем, все още има силни антитурски настроения. Нещо повече - в живота на нашето уж демократично общество все още се възприема като силно патриотично онова възпитание, което ни внушава неприязън, да не кажа омраза и ненавист към всичко, което н ...

Капчук
Дойдох за малко. Мислех да остана
като изящен, непомътен звук,
вграден в широкополата камбана
на църква, в иглолистния капчук. ...

---
Открих те на прелома в младостта си,
в средата между "искам" и "ще мога".
Изпитани, рецептите за щастие
не ме дариха с чакания огън. ...

Много дни за нас са черни,
в миналото и сега...
Ний търсим пътищата верни,
за да вървим напред така.
Минали са дните черни! ...

За майка ми...
Която обикнах и никога не разбрах.
За жената, танцуваща фламенко,
изпъстрена в лилаво и цветя.
Прегръщам те ...

По ненаписаните мисли на един мой приятел.
Голите клони на премръзналите дървета трептяха в мъждивия ореол на самотната улична лампа, втрисани от ледения вятър, който насипваше със съсък ситния сняг връз преспите по побелялата улица. Млада жена стоеше до прозореца и разтриваше премръзналите си ръце, ...

Живея до жаркото слънце,
разпръсвам с него лъчи
и всеки ден зръце по зрънце
изпращам любов да цъфти.
Аз птица съм, смело политам ...

ПЕПЕЛ
Жарта догаря в старото огнище...
Довчера жилест дъб с кораво тяло,
дървото днес е пепел.
Сиреч – нищо. ...