Понякога забравям да летя
и като охлюв нося кръгла къща.
Поема ли на някъде, трептя
в съзвучие със струна въздесъща.
Довчера се опирах на калта, ...

Денят е слънчев като твоя глас,
гласът ти нежен като този ден,
мигът пораства тихо вътре в нас,
мигът е искрен, влюбен и смирен.
Прилича на спирала любовта ...

Не ѝ подарявайте живи цветя!
Не ѝ е в стила да се грижи...
Жълтеят и вехнат, където е тя,
изсъхват, когато се движи.
От вятър на дъжд ги полива с лъжи. ...

Има ме...Дишам и усещам допира на времето по лицето си. Дъждовните капки замръзват в небето и се превръщат в малки парченца истини. Истините барабанят по стъклото ми, търкалят се, като малки перлички и целуват земята. Толкова много хора с толкова много истини...Всеки носи и вярва в своята истина..., ...

Тя е като роза, крехка и ранима, същестевременно остра и бодлива.
Тя е като огън, може да те стопли,
ако я разгневиш ще те запали.
Душа на Ангел, тяло на богиня,
коса като коприна с поглед на студена зима. ...

Днес никой никого не пита
дали в миналото някога е крал,
защо е има голямата свита,
какъв живот преди е живял!
И аз при дявола душа ще заложа, ...

Взрив пред погледа ти ярък
светят хиляди звезди
в скута ми лежи подарък-
седем алени мечти.
В рокля кървавочервена ...

Кой може да я спре?
…
Дали пустинения образ безразличен,
изправен да внушава тъмен студ.
Разгънал хитро планът си отличен, ...

По венеца от тръни нехайно разпръсна,
този дъжд диамантите с цвят на дъга.
Сякаш сложи корона на някой възкръснал,
някой там... Не на мен. От преди и сега,
варакосвам грижливо пироните криви ...

Отдавна примирих се, че те няма.
Стрелките на часовника мълчат.
А спомените дразнещо безсрамни,
по тъмна доба в мислите гълчат.
Но думите изтрити от ума ми ...

Все по-трудно вървя напоследък
и ме дърпат назад страховете.
Нямам сили и виждам ръба,
а след него нищо не свети...
Но си спомних, живял в тъмнините ...

- Гол си съм? – сега се пита
новоизлюпеният крал.
Дреме неговата свита:
„Как в заблуда е живял?“
- Кралството си ще заложа. ...

"ХОРА МНОГО, ЧОВЕЦИ МАЛКО"
Гневът отвътре разяжда сетивата,
във вените реки от лава се разтича,
нали сме всичките сестри и братя,
а ъгловият камък явява се комата? ...

“Храбростта ми въздиша. Не слага доспехите.
Взема обич, докосване, милост, очакване.
Тръгва гола. Защото посрещат по дрехите.
И изпращат по всичко, за което си плакал...“
Елена Денева ...

Лятото на прага чука,
ваканцията е тука!
Сбогом дроби, уравнения
и задачи с две решения.
Сбогом чинове, писалки ...

Беше един от онези дни, в които , ако се вярва на метеоролозите,имаше магнитни бури.
Или слънчеви изригвания..или не знам още какви природни катаклизми.
С две думи-беше отвратителен ден. Седях на металната пейка в чакалнята на автогарата в Ч.
и убивах времето до тръгване на автобуса ми със зяпане по ...

И за нищо не бих те сменил -
Безценно, мое цвете!
Светлина, Безсмъртие, Живот...
Въплъщение на всичко твое.
В градината на Бога. ...

На мен пък ми се пише всеки ден,
не пиша ли – експлозия грози ме.
Стихът ми, от емоции роден,
не винаги с лице е или име.
Но крие лава, свила и тротил, ...

От фурната реших да гепна пита,
но досега аз нищо не съм крал.
Па и съм си душица свита,
по други правила до днес живял.
На риска трябва да заложа- ...

В една слънчева сутрин, в малък апартамент с дървени панели и уютна обстановка, младо момиче реши да направи селфи, което улови същността на нейното щастие и жизненост. Снимката излъчва топлина и радост, а изражението на лицето ѝ приковава вниманието.
Момичето на снимката носи светлорозова блуза, ко ...

Видяхте ли тази сутрин
как Липата се напарфюмира
И замириса –
на пролет Небето

Не мога да намеря подходящите думи да го опиша.
Припознавам го в много неща.
В него има по нещо от всеки сезон, в него са сякаш най-чистите природни стихии, най-истинските.
Не мога да го опиша с една единствена дума.
Той е противоречив, той е двата полюса. ...

След малко Михаил паркира колата и излезе сам, съкрушен като военопленик.
- Какво стана, Мишка - запита Роза
- Снощи се съгласи, но майка й взе да разпитва с кого, къде ще ходите, кои са другите... Какво да крия, казах им. А леля Ленче ''Аха, параван да сте с Насето на майка си и новият й любовник, ...

Ако думите на историка от ХІХ век Филип Шаф „Никое дело не може да устои, ако не израсне от реалните нужди на епохата и не пусне здрави корени в почвата на историята“ са верни, то следва да сме наясно, че е нужно да отговорим на два изключително важни въпроса: 1. доколко разбираме нуждите на епохата ...

Козметичен съвет за жените – искате ли блестяща кожа и лъскава коса, не работете…
хххх
- Ти си пълен льохман и неудачник! Що години не работиш, аз те храня, обличам давам ти пари за кафе…
- И защо ме наричаш неудачник?
хххх ...

СПОМЕН ЗА ДРУГИЯ ЖИВОТ
... как искам кротко вечер да си пуша тютюнeца край пътните врата,
да седна сам под кривата си круша, преминал всички пътища в света,
наясно с всички бури – и с покоя, в които тъй красиво преживях –
и този свят за малко беше моят, след който аз ще бъда шепа прах, ...

За нашия свещен език ... …
Проумяват се сякаш, все накриво,
промените демократични у нас…
Забравят се Вазовите стихове,
за езика ни – свещен, красив, богат… ...

Офейка с някой Пепеляшка значи.
От две недели принцът е пиян.
До шута седнал тъжно му се плаче,
било е всичко само пъстър блян.
В шампанското, в бездънен океан, ...

С плам в сърцето се решил да пита
достоен рицар своя крал.
Застанал смело пред свирепа свита.
Принцесата поискал, за това живял.
— За любовта аз всичко ще заложа. ...

Празна стая
Стоя в ъгъла на празна стая
взирайки се някъде в безкрая.
Потъвам бавно в черните си мисли
и сламка нямам, за да се хвана. ...

НАЙ-СВЕТЛИЯТ МИГ
Запомних първата любов с вкуса на здрача в майска заран,
с бледнеещия благослов по илитона пред олтара,
и с тайнство, невъзпято в химн, с криле – напиращи да литнат,
с мига, когато става зрим страхът в импулса първобитен, ...

Очи - два въглена в нощта
се впиват в мен като рапира.
Сега съм жертва на страстта -
в мен бавно съвестта умира.
Под душ от лунна светлина ...

Значи ли, че забравих несподеленото?Не, но футболен отбор, който жънеше победа след победа грабна вниманието ми!Но болката по първата любов-несподелената,още пази място в мислите ми...
Вече гимназист,все повече усещах присъствието на Ценителя на красотата в живота.Той работеше със знанието на открив ...