на Христо Смирненски
Ще пробием прозрачната твърда стена
и ще минем свободни оттатък -
там, където разцъфват красиви цветя,
ще живеем с любов, без остатък. ...

Предварително ПП: Не е четиво за всички. Прекалено фантастично и реалистично.
Извинете, значи…
Но Майката природа обича шегите. И това също е вариант на развитие…
Внезапно се плесна над очите и аха-аха да съдере иначе яката кожа около рога. Ама така си е, като се заглежда по изящните опашки на минав ...

Кривиш си душата, “приятелю”.
Объркваш си здравето, с тези лъжи.
Пикаеш, обърнат към вятъра,
а урината съхне… по твойте очи!
И така се вмирисваш, тотално! ...

В света ми вече няма сивота,
вече не ме боли както преди.
Защото най-накрая те открих,
и мъката вече се дели на две.
Днес се вглеждам само в теб, ...

Ето, казвам го. Нека повтаря ги ехото,
прости думи: Обичам, обичам, обичам!
От това (само моето), дето не взеха те,
имам слънце и ноти, и лудо момиче.
Ето има ме, чакам те! Тръгваш ли? Болката ...

Мечтая те и винаги ще те мечтая,
макар да се превърна в сбъднат сън.
Ти ще останеш символа на рая
в живота глух изтрополил навън.
След тебе всичко губи смисъл, ...

Маратонец
Съдията тича деветдесет минути
по футболния терен с футболистите
и деветдесет минути пред феновете
на загубилия отбор!? ...

Обичайното посрещне от гарда под рамката-металодетектор с дежурните си въпроси
Сара каза, че искаме среща с директора по въпрос, който ще обсъди с него. Съобщи по радиостанцията, дойде друг гард и ни поведе към фотьойли да изчакаме. Сара ми се усмихна подкупващо и ми напомни.
- Същите указания важат ...

Да срещнеш себе си на Е.
Да срещнеш себе си,
преди да се родиш,
завързала плацентата за страховете си,
откриваш думите, за да се споделиш... ...

Дълъг е пътят между ума и сърцето,
макар, че делят ги две педи само!
Винаги спорят! Не намират консенсус,
вместо да решават проблемите заедно.
Умът е на години, улегнал, лежерен, ...

Искам бодро на живота да гледам,
при всичките неприятности в него!
Който само се оплаква, е без победа,
животът не трябва да е сал тревога!
Не овчи възторг, безумие е това, ...

Стъпваше леко по пътеката и не усещаше почвата под себе си. Чувство, като това, че пропада в пропаст, но пропастта се оказа над нея - небето. Гледаше ятата от облаци как се разпиляваха в безкрая му и летеше сред тях.
Дали наистина можем да виждаме, чуваме и усещаме всичко това, което ни заобикаля – ...

Миг тринадесети - Целувка
С целувка от любов, примесена с копнеж,
денят ти става смислен и някак си по свеж.
През трудности минаваш по-лесно от преди,
когато вече знаеш, че ТЯ до теб стои. ...

-Дали животът на земята има стойност? -
попита ме с горчилка във гласа.
- Животни има в бъдното безбройни,
но сал човекът търси му цена.
- Дали в живота ще намеря смисъл, ...

Всеки отговор ражда по залез въпроси.
Този свят без любов е на път да се срине.
Тя все още за мене облича и носи
най-красивите рокли в зелено и синьо.
Бели перли изгряват на тънката шия ...

Увеличават трудовия стаж
и пенсията вече е мираж.
Ще трябва висш финансов пилотаж,
за да не "кацнем" в държавния екарисаж.

Аз зная, че планетата Земя
не е най-хубавото място за живот,
човеците битуват ей така,
както битува всеки идиот.
Какъв е смисълът? Един урок, ...

Ще зайде славата на вековете,
в които тука сме живели
и тия висове – от гром обзети,
ще глъхнат – веч осиротели.
Ще слезем в долина с химери, ...

Разговарят две птици с различни окраски,
но естествено без да са сложили маски:
- Защо чернотата по тебе все лепне? -
попита едната и то без да шепне.
- Защото, това е цвета на предците, ...

Чувството за благодарност е онази вътрешна потребност да отвърнем подобаващо на нещо, или някого, в някаква житейска ситуация от която чрез действията, или бездействията си, отсрещната страна ни е доставила някаква емоция, свързана най-често с щастие, задоволство, задоволеност, или нещо си съдържащо ...

Говоря си сама със тишината
и с егото, което негодува...
Ето ме, отново съм жената,
не успяла и грам да се преструва.
Така и не показах любовта си, ...

След няколко сезона в самота
със четри-пет безмозъчни момета,
наложи се да тръгна със една
от многото любовници на кмета.
Не знам защо - тя имаше му зъб. ...

"Несбъднати очаквания"
Композитор и изпълнител : Иван Дракалиев
10/02/2024г.
гр.Москва / РФ

Изпълнява: Мими Иванова
Продуцент: Развигор Попов
Текст: Румяна Захариева
Композитор: Николай Киселов
Аранжимент: Валери Костов ...

Пак ще кажа – не бива да се мисли. Живей си като нашенски Юрая Хийп – винаги с тези, които са на власт. Те, вярно – властват за кратко време. Но – ще ти стигне да ги възхваляваш, далъжеш, да ругаеш противниците им, а сетне да се лепнеш към победителите. Прилепало – рибки, които се захващат за по-гол ...

Ако ме стигнеш – отчети като магия
това, че си обичал укротената.
Ръце ти прегръдки чужди ако крият,
ще ги пречисти огънят във вените.
Ако ме хванеш – отчети като победа, ...

на низостта ѝ
са̀мо хрумва да слухти
и да одумва
....................................................
друга подредба ...

Уличните лампи премигват
ритмично в зимната вечер,
докато пухкав сняг се сипе
из улиците на нашият град.
Навън я няма зелената трева ...

Мълча в разпаднатия свят – една усмихната чертица,
разбрала в счупения град, че няма прелестна кралица,
която в плачещия миг да бъде нежната опора.
Човек е станал най-велик с добро за драгите си хора!
С добро и с много светлина, която мило да раздава ...

Вълча стая
На д-р Стоянова
Душата ме боли –
от раздялата
момиче! ...

Денят е безпощадно ясен.
Нощта будува до ранни зори.
Някакво загатнато щастие
в душите иска да се примири.
И утрото тръгва пак с лъчите ...

Превалят дните. Тихо се оттеглят,
в покоя на логичните си нощи.
Заспивам сън, във който съм наследник,
на щастие несбъднало се още...
Живота ме поглежда изпод вежди. ...

Навярно тази нощ ще е последна
и хищникът у нея закопня
да впие зъби в гърлото… обредно…
в една до кост изгаряща нега.
Как диша югуларната ѝ вена, ...

С рев на следващата година дойде и Даниел, неговото има е вече по-модерно Даниел, като баба си Дани, дошло от Йорданка.
Ако беше само Йордан, еха , като на библейската река, но и Сара се спря на Даниел.
И отново щастливи родители, щастливи баба и дядо. Една зла съседка казала из махалата ''Здрави де ...

Стои безмълвна на ръба на бездната,
готова всеки миг да полети,
чернеят в небесата сенки-демони,
всемирът в нея да се притаи.
Там долу, чак на дъното на пъкъла, ...

ВЪЛЧИЦАТА В МЕН
Магия ли бе, сепнах се сама
във козината на прокуден самец?
Със скок се гмурнах в гъстата тъма.
А как се случи – даже спомен нямам. ...