Ще стана вятър невидим,
за да докосвам страните ти нежно
или бриз лек шумолящ в утринта ти
галещ косите небрежно.
Ще бъда звездите в небето, ...

В леден плен е цялото ми същество
от светлина едва ли ще трепне то
Слънцето отдавна е в покой
а душата ми в замръзнал застой
И как да излезе думичка красива от мен ...

Ако някога светът се срути..
Ако някога цивилизацията се върне в пещерите.
Ако..
Толкова много ,, ако ,, висят над главите ни като дамоклев меч.
И , някой ден, може да няма нищо от това, което виждаме днес. ...

колкото по̀ си
задаваш въпроси - се
питаш - защо си

Танго на нерівній поверхні
Ми танцювали танго на нерівній поверхні
і обличчям моєї п’яти топтали
хатину ображеним мурахам.
Час робив срібні кола ...

ПРОДАЖБА
... ужасно е – да имаш покрив,
пък да си нямаш роден дом,
дъждът бездомен да те мокри –
псе пред квартален гастроном, ...

Дали и Бог понякога е тъжен,
а ангелите уморяват ли се от идеалното?
Мечтае ли си бобът да е пържен,
завижда ли на изворчето калното?...
За слънцето дали не страда прилепът, ...

З А С Л У Ж Е Н П О Д А Р Ъ К
Времето назад не можем да върнем,
но на процесите да въздействаме можем
и в огледалото отново да зърнем
Младост наивна и палава с душа разтревожена. ...

За какво да ги пиша, кажи ми
тези стихове дето болят?
Сгушен в шепа премръзнали рими,
моят мъничък, мъничък свят,
за кръщения купел не беше ...

Обичам те, нима е нужно
и как, защо да обяснявам,
стихът се лее теменужно
и плувам в чистата му лава,
щастлива в твоите зеници, ...

Чаша вино... самота,
тъжно е когато си предаден, тишина!
Нещо стяга ти душата, Защо?
Къде остана вярата за любовта!?
Звезди, небе, а самотата те притиска... ...

Сърфираше той сам по Telegram,
а тя бе знойна самка-инстаграмка.
По Facebook щом си чатиха със плам,
изгуби той душевен мир и дрямка.
Омаян от красиво й лице, ...

Този диджей е толкова див,
как ритми страстни не пусна -
ритми на балканска самодива,
та тоз тенисист да се отпусне!
Камелия си е идол и героиня, ...

ВЛАКЪТ НА РАЗДЯЛАТА
Есен. Варненската гара.
Влак на седми коловоз.
Предпоследната цигара.
И в очите – ням въпрос. ...

1.
След много игри
в креватчето спи
мило телце,
дивно дете. ...

За какво ми е луна ли ?
Да мечтая! За онази влюбена жена!
В пазвата и аз да дишам,
а с душата и да полетя!
Влюбените ,казват, че живеят, ...

Като коте се гали днес утрото в мен,
мърка тихо, преде светлината.
И се влачи денят като рис по корем,
тихо дебне да сграбчи Земята.
А светът, все така от съня гурелив, ...

Едно момиче тича
сред хиляди листа.
И сякаш се съблича
пред него есента.
И сякаш край Марица ...

Ела ми гола
и ме съблечи.
В гореща поза
се разположи
и, обещавам, ...

Всяка сутрин - на балкона
пия с котката кафе.
Гол - по къси панталони,
все едно съм на море.
С две фрапета - за закуска ...

"Вода гази, жаден ходи..."
Парадокс от народна пословица,
според който продължаваме безславно да бродим
около най-богатото енергийно съкровище.
Някой от днешните съвременни люде ...

Лятото на 2011. Ягодина – Сърбия. Ядосал ме е бившият ми мъж, място не мога да си намеря. Къщата и дворът светнаха. "Скачам на метлата" и към аквапарка, а той – на майната си Райна (с извинение) Сядам там в някакво капанче, веся нос над кафето си. По едно време някой се тръшва на стола до мен. Вдига ...

Тя потръпна. Усети ръката, която се докосна до сакралното й място. Кой е този, който дръзва да посегне на девствеността й? Мисълта за това я накара да отвори очи, за да накаже нахалника. Беше й предсказано, че ще срещне своя Ромео и ще се омъжи за него, но после ще остане вдовица. Ала това щеше да с ...

Прости ми, че със теб за кратко бях!
Прости, не стигна времето! Аз зная!
Да те обичам вечно не успях!
А исках да сме заедно до края!
Прости ми, че обичах те със страст! ...

Най-шумни са неказаните думи.
Крещят във мислите на кръст разпънати…
Преглъщани,
изтръпнали,
обрулени, ...

Из дебютната ми стихосбирка „Оставайки с духовното богат“ (изд. Библиотека България“) с редактор Камелия Кондова и отзив от нея (в профила ми) – Бел. авт.
КНЯЖЕВСКО ПРИБЕЖИЩЕ*
(Сонетен венец)
1.
Ти още заслужаваш, драг квартал! ...

Отново изгревът разлива боите си в морето
и цялата му прелест се изгубва за минути.
Смалява се до личицето на цветчето,
разкрива неусетно тайните, дълбоко скрити.

Един ден в твоята стая ще влезе едно момиче.
Ти няма да го чуеш и то тихо ще пристъпи зад гърба ти.
С малките си нежни длани ще затвори очите ти. Ти ще вдигнеш нагоре ръце и ще докоснеш лицето му. Не, това няма да бъде докосване! Това ще бъде вик – дълго сдържан и носен в сърцето, вик към огряните о ...

Il pleure dans mon coeur
comme il pleut sur la ville.
Плаче мойто сърце
както дъжд над градче.

Прикраси із зірок
Коли музика стане нудною,
коли я не матиму сил висловлюватися чарівно,
небо розірветься,
місяць залишиться без дому, ...

Писмо от всеки фронт
Повярвай ми, скъпа, ще има мир.
Всички реки ще са пълноводни.
Къщите ще са пълни с деца
и няма да има гладни. ...

ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАК НА БЪЛГАРИЯ
Роден съм сякаш че на ЖП-гара –
на пътищата ро̀ден брат близнак.
И през воня на дзифт, мъгла и сяра
клатушкам се в последния си влак. ...

„Недей завижда!“ -
чу се свише - „Че се тъй
и Бог обижда...“