Самотната пейка
Подухваше лек ветрец. Голите клони на дърветата мързеливо се полюшваха. Студът полепваше по кожата ми и я караше да настръхне. Навън бе пусто. По алеята вървяхме само аз и разпилените ми мисли. В ума ми бяха толкова неща. Едни- глупави и детски, други-сериозни, неизбежни. Мислех си з ...

Мълчиш сега, устни присвил
като малко, сърдито дете,
образа ми мислиш, че си скрил
на дъното на синьото море.
Но аз те гледам с очите на небето, ...

ИЗКУШЕНИЯ
Изповед на един съвременен светец
Почти по Смирненски
Не отидох на гости на стария дявол.
Не опитах абсента му. С поглед зелен ...

Изгубих се от погледа ти,
изгубих се в мрака, изгубих се.
Тръгнах на някъде, но не знам
къде да отида. Изгубена в мрака
съм аз сега. ...

Тъй дълго обич търсих по земята
и нищо - само болка там съзрях.
Ранена днес е може би душата ми.
да я спася от любовта така и не успях!
Обичах силно, но останах неразбрана, ...

По пътя на разбитите мечти
единствено със самотата си говоря,
вървя, а сякаш в нищото отивам
и пак не знам какво да сторя.
Сълзите си изплаках ги отдавна, ...

За мен няма утеха,
няма опора,
вървя по грешна пътека,
чувствам умора.
За мен е само ...

Покълва чувство
объркано; непонятно
и ново е... и старо.
Но не като преди.
Познато и далечно, ...

Превръщам се във звука на китара,
щом някой някъде в нощта засвири.
И нося се сама- песен неразбрана
сред вашите души сънливи.
Превръщам се в докосване на цвете, ...

Две дечица засмени,
едно до друго залепени.
На първи март ги носят всички,
викали им Мартенички.
Пижо и Пенда ги наричат ...

Дайте ми доза силно изчервяване,
налята във чаша пълно безсрамие.
Дайте ми похот без капчица свян,
разгулни дела, изпепеляващ блян.
Дайте въздух да дишам със съсък, ...

От днес съм малка черна точка,
която няма да си има име.
Свършвам се, преди да се започна.
Стапям се по теб и няма да ме има.
От днес съм някой без лице - ...

Мечтаех за любов като в книгите,
на фон от нещастни лица.
Дрънчаха край мене веригите
на пленени - разбити сърца.
Казват, че любовта е като цвете, ...

Мила моя Тройко,
мое знаме бойко,
ти си ми най-мила,
ти ми даваш сила!...
Ти щастлив ме правиш; ...

Нека вземем за пример едно дърво - то консумира вода и минерали от почвата също и слънчева светлина и произвежда кислород. Сега да си представим, че хората сме дървета, които живеят в пъти по-малко от истинското дърво. Консумираме храна и вода и се нуждаем от светлина. Да се запитаме какво произвежд ...

Ненужно е
Не ми ги разправяй топлите думи,
че в гърдите ми пламък не палят.
Там клони се люшкат и вълчи вой
се долавя. ...

Никога преди не съм обичал така.
А съм имал точно толкова връзки, че да не бъда наричан лекомислен, а просто мъж с опит. Последната дори беше доста сериозна, продължи почти половин година, но тогава се появи тя и разтърси из основи безметежното ми съществуване. Мислех, че съм щастлив и влюбен с жена ...

Това - премълчаното,
това - премисленото,
пак витаеше в пространството,
пак ни призоваваше,
пак се молеше ...

Разговори съкровени
тръгват от сърцето,
изливат се в
душата -
извор благодатен ...

на Д.М.
Не съм ти първата любов
и пръстен с мен не си менил.
Без Менделсон, без благослов
щастлив със друга, знам, си бил. ...

Дали да те събудя... не, не искам
в мига, във който търсиш ме в небето
и в синьото на прилива разплискан,
и в тайния копнеж на ветровете.
Да ме сънуваш искам, моя ласка, ...

- Дядо, Байрямът почна ли?- попита Ясемин развълнувано.
Синята басмена рокличка бе прилежно изгладена, всяка къдричка седеше като колосана на мястото си.
Двете тюлени кoрдели на главата ù изглеждаха като цъфнали божури.
Юзеир бъркаше с ръце триците за кокошките в дълбокия алуминиев съд, който някога ...

...И още плава дървеният кораб в синьото,
и още скърцат тежките весла край мене,
но в борда плискат не вълни – плющят годините,
а гребените им горчат.
И са солени! ...

Времето неумолимо дреме пред вратата ми...
И то е тъй абстрактно както любовта.
Робуваме му кротко, непохватно..
Илюзия била целта.
Когато доверим му се и литнем, ...

Мога да обичам все така
Всичките дни са мои
празници в живота.
Къде по-лоши и хубави -
всички са златни като росата, ...

„Amor fati”, увиснах тялом на Живота.
Сега ръцете му държат ли моя дух?
Тежат тъги, но аз ги хвърлям като котва
в морето черно от катран и сива слуз.
Не ми е тихо (сякаш че денят е свършил). ...

АКО ИМА УТРЕ
Ако знаеш, че утре няма да можеш да ходиш,
новите обувки би ли дал на някой?
Ако знаеш, че утре няма да можеш да виждаш,
марковите очила би ли дал на някой? ...

Ръцете на Хирурга...
В памет на доц.д-р Стойчо Тенев
Стаил внезапната тревога,
от нея не обезверен,
един Човек общува с Бога ...

Любов ли бе да го опиша, или наказание от съдбата?
Това е една приказка с нека го кажа с по-мили думи - с неразбираем край!
Един слънчев ден момиче с душа чиста и сърце голямо се влюби в едно необикновенно голямо момче. Тя бе крехка и мила, а той беше голям и искрен.
Запознаха се по необичаен начин. ...

Късче спомен.
Жива картина.
Зимата става лято -
Лятото става зима...
Тъжна усмивка. ...

Навън всичко беше смълчано. Чуваха се отминаващите звуци на далечни автомобили по булеварда. По него нямаше кестени. Като цяло в неговата София липсваха дървета, дори в парка. Беше сякаш преди столетия, когато отиваше да играе с баща си в близкото училище или да играе с децата на другите двойки на п ...

През полукръг от сини ленти
аз търся своя път,
защото благодарна съм за всички разядени сметки,
подписани с мойта кръв.
Всеки мой ден е вятърна мелница, ...

Боли да те няма.
Нощта припада в ръцете ми.
Кукумявка се смее нахално...
Изгоряла звезда се препъва в нозете ми.
Боли да те няма. ...

За тебе, брат, живота си давам,
нали сме една кръв?
За тебе, брат, на никой не прощавам
и удар нанасям му пръв.
За тебе, брат, и в огъня ще вляза, ...

Ще дойде, без да съм го чакал,
денят добър на старостта!
Живея и не се оплаквам,
а сещам радост в любовта!
До мен е моето момиче ...

НОСТАЛГИЧНО
Няма раждане без семе,
няма топлина без огън.
Българи, заспало племе,
събудете се, за бога! ...

Животът е опияняващ
за тези, които го пият,
на другите не прощава -
самите те се крият.
Както цъфналото цвете ...

Различна ли?!...Добре, така да бъде.
Решил си да ми слагаш етикети…
А аз си сплетох мислите на върви,
мегдан премерих с мъдрите поети…
И не, че го умея, но когато ...