Катерачът
Усещането да катериш
Пътя към своето Аз
е като усещане
за есен в октомври - ...

Събуждам се. Поглеждам календара на стената - 21.12.2012 г – ужас! Утро е, а вън е мрачно като предсказанията за този ден. Наистина ли днес ще настъпи краят на света и това ще е последният ден от живота ми? Дали колите ще продължат да се движат, а светофарите – да менят цветовете си след днешния ден ...

Късна нощ – една целувка!
Дива и страстна – от никого неочаквана!
Една жена, една усмивка – толкова много в моите очи!
Погълнати от себе си – игнорирали другите!
Изцапани с думи – коварни и подли! ...

АХ, ТАЗИ ЛЮБОВ
Не позволявай на сърцето да обича,
не му позволявай да се привързва към някого с любов.
Ах, от тази любов как боли,
но не пак обичаме, нали. ...

Стига вече! Спри се!
Душата ми изпепели!
Не ти ли стига вече,
вземай, вземай всичко и си върви!
И болката пронизваща в мене, ...

Защо не искат да си идат
онези пеперуди, които пърхат в мен,
изгубих цялата си гордост за едно "здравей",
а дори не получих отговор...
Силна съм, защото зная слабостите си, ...

С безстрашния герой Левски се гаврят роми.
Явно забравиха те за катунишките погроми.
Нямаме нищо против етническата толерантност,
но отстояваме твърдо нашата националност.
Обичаме правдата, светлината, човещината, ...

Linkin Park - In The End
(It starts with one)
One thing I don't know why
It doesn’t even matter how hard you try
Keep that in mind, I designed this rhyme ...

[Eminem]
Ha ha, yeah, come on!
G-G-G-G-G-Unit
Hailie
[Halie] What?? ...

Чуй какво ще ти река -
ама тихо, никой да не чуе!
Канена съм на забава,
в махалата горна.
Пепо ще ма води. ...

"Shake Up Christmas"
Ho, ho, ho...
Shake up the happiness
Wake up the happiness
Shake up the happiness ...

Вълшебството на един Залез...
От късния залез запалени
се гонят искрящи вълни,
оплитат се блясъци алени
със синьо-зелени води... ...

Кой казва
Кой казва, че парещият огън на сърцето
не е по-силен от слънцето горещо?
Кой казва, че очите сини на небето
не са искрени като него? ...

Съвършената любов, преодолява всичко,
преминава през високи върхове,
пропада в най-ниските дълбини, пак изправя се, минала през всичко.
Любовта ни силна преодолява и смъртта, разбива с глава стени,
тя няма никога да умре, щом сърцата ни държи в своите ръце.

И в мига, в който чуеш Китара
сред шума на безбрежно море,
ще си спомниш стотиците гари,
през които - си минал... Момче,
а смехът ще те кани - на гости, ...

Хората имат самолети, яхти, вили,
а ние живеем в тези сивите „могили”.
Бащите на някои вече са инженери,
а моят само знае да ми се звери.
Не искаме от вас нищо да научим, ...

Ако съм малка част от нечии надежди,
ако съм слънце в нечий мрачен ден,
ако присъствам тайно в нечии копнежи,
ако в момента някой мисли си за мен,
ако била съм хубав край на нечий разказ, ...

Небе
Спи градът,
и хората,
и птиците в листата.
Придремва тихичко ...

Господи! Как за миг се търкулна животът –
сочна ябълка, изтървана от тичащ хлапак.
И преглъщам тъга, и броя невървени посоки,
и протягам ръце да го вкуся отново. Но как?
До върха как се връща отвързана бяла лавина, ...

Защо
ме вдигна
толкова
високо?
И пусна ме, ...

Нарамил кръста си на рамо,
при теб ще дойда утре, мамо!
Ще дойда утре в твойта къща,
където си една и съща.
Че тука вече сме различни ...

Жената е хубава сутрин,
без грим,
завита под тънко одеяло,
пробуждаща се и протягаща своето тяло.
Жената е хубава сутрин, ...

Сбор се свиква пак сега,
ще ходим ние отново на война,
без страх и колебание в нашите сърца
ще водим люта битка със врага.
И тръгваме на път за таз война ...

Ще ми покажеш ли света,
но само този, който е различен,
защото сивото не е цвета,
правещ нашия живот отличен.
Оценката се пише на финала, ...

В очите на чайките се белее тъга
като спомен за отминало лято.
Прегракнали до безумие, те обикалят сега
и изпращат последното щърково ято.
Техен остава безлюдният бряг, ...

Королева – Сергей Есенин
Превод: Мария Шандуркова
Кралица
Дивна вечер. Заник слънце.
По треви пълзи мъгла. ...

Без вина виновен бродя по земята,
скитам се бездомен вътре в тъмнината.
Без душа останах, без сърце и тяло,
мъката оставих, не би ме заболяло.
В безтегловност нося се, летя в небето - ...

„И ето ме сега. Преследвам една есен из цяла Европа.”
Георги Господинов ”Физика на тъгата”
Дали навсякъде една и съща есента
запалва своите добри пожари?
Танцуват ли все същите листа ...

Аз спомням си, когато бях дете,
задавах си един въпрос без спир -
"Аз съществувам ли въобще
във този свят на необятна шир?"
Баща ми смееше се много ...

Посърналият парк пò иначе шуми.
Липата среща с мир поредната си есен.
Макар оставил я без цвят и миризми,
към други дворове и може би земи
плода ѝ вятърът понесе. ...

Дъждовна вечер и едно очакване...
Отнесено загледана в пейзажа,
пътувам аз - една самотница...
Разкъсвана от хаоса и страха.
Дъждовна вечер, тръпнеща в очакване... ...

Тази сутрин Невена стана още по тъмно. Друг път щеше да се сприпне и да направи закуска за децата си, рано-рано да ошета и с усмивка да дочака събуждането им, а сега къщата беше празна, пуста, страшна… Тя неспокойно обиколи стаите, погали покривките на леглата, прегърна възглавниците, седна на стола ...

Имах някога прекрасен бистър ум и богата библиотека в главата с много томове по лавиците на стената. Но случи се нещо направо ужасно! Изчезна, изтри се в ден един моето единствено ценно богатство. Превърнах се в крава №1001.
Разсърди се моята машина:
-Закъде ли съм без ум?
И каза Той:
-Стига с този ...