Дядо Ставри... Вече на 89 години, а акълът му лапешки. Нямаше ден през последните има-няма четиридесет години, в който той да не ходеше на автогарата, където посрещаше и изпращаше големите автобуси, махаше на пътниците и се опитваше да ги заговаря, да съветва компетентно работещите там и да дава нас ...

***
Полунощ е и небето
взривява ярките звезди.
Потича звездното мастило,
любовни стихове реди... ...

Разбито сърце... Абсолютно клише, ще каже всеки, включително и аз. Напълно разбираемо е за човек, който не е видял как любовта му си отива, да го разбере и да го проумее. Е, аз го разбрах. Едва сега осъзнавам с пълна сила значението на този израз. Там, където доскоро имаше топлина и усещане за сигур ...

Забравил бях, че клоуните плачат,
но глупавият грим дори не трепна...
По него и сълзи не се закачат,
щом тъпата усмивка там му лепнат...
Ехти смехът, ала у мен е пусто ...

Софийска сага 37
Глава тридесет и пета
Предсказанието на баба Ванга се сбъдна. Човекът с белег на челото се появи и светът се променяше. Отсега нататък нищо нямаше да е както преди. Понятията “хубаво” и “лошо” щяха да придобият нов смисъл. А понякога даже щяха да си разменят местата. Враговете щяха ...

Животът ми — картина на Дали —
ентропия от лед и от жарава.
И всяка моя стъпка все кърви,
а белези така и не остават...
Душата ми — разнищено въже — ...

Подзаглавие: Бели Есенни Нощи
("Прозаични" сихове - Ода за Природата)
Бели нощи. А в белите лунни градини.
Приказна песен пеят фонтаните...
Сребърен прах щедро сипят звездите. ...

ЧОВЕЧЕТА
Човечета, малки човечета,
по-малки даже от мравки,
със старите си елечета
нагиздихте нови прищявки. ...

Целунах те за "Край" и си отивам,
изплаквам и последните сълзи,
а после със усмивка ги изтривам,
за тебе вече спира да боли.
Ще помня допирите и усмивките, ...

Ще догоня лятото
Застудя и вятър задуха.
Със вихрушка от мъртви листа
тежки мисли в деня ми нахлуха...
Пак пристигаш при мен, самота!... ...

Есента дойде.
Тази сутрин я усетих.
Вместо лека блуза,
шлифера си взех и навън излезнах.
В парка падаха листата ...

Ако е възможно, някой да поръси Просветното министерство с проСВЕТЕНА вода...
Вместо да разлаем кучетата, не е ли по-добре да ги разкатаем!
Искам някой да ми подари банкова сметка тип PINокио. Колкото повече лъжа за наличните пари в нея, толкова тяхното количество да нараства.
Хубаво е, че има Ден н ...

имаше преди
любов в очите ми,
имаше преди
нещо, което
наподобява искри, ...

Дойде с разцъфването на лалетата.
Със полъха на пролетта роди се.
На всяка стъпка падаше като хлапетата
и твърде бързо умори се.
Крилете ти се счупиха във полет. ...

Не оправдавам твоето очакване
да стъпвам самодивски, по тревите
да разпилявам стихове любовни.
Не са ми с руси кичури косите.
Не пея песни, от които тръпнещ ...

Герой от Балканската война
не стана почетен жител на град в нашата страна.
Освободителят на Кърджали - отхвърлен.
В морето на забравата от ДПС бе захвърлен.
Хора, исторически личности почитайте ...

История имам една,
но как да я разкажа
без слова.
За мъж и жена с
интересна съдба. ...

Магали`
( една моряшка история )
...Тя се казваше Магали` и продаваше любов
в моряшка кръчма на един далечен порт...
...А когато я видях да излиза гола от залезния ...

Златна есен
Слънцето грее вече като есен
жълта, позлатена.
Небето чисто
се смее като песен. ...

Мълчанието понякога изрязва
над веждите тънички бразди,
ръката бавно се отпуска и с това доказва
колко те боли...
Извикаш, някак си хрипливо, ...

След лазурната лудост на лятото
още тлеят в очите стърнища…
Не успях да отлитна със ятото,
тук останах да търся огнище.
А и вятърът дълго ми пееше ...

Разсъмване...
Блясък!
Припламване...
Трясък!
Блещукане... ...

Какво направих, за да го заслужа?
Къде изчезна ти?
Аз плача...
... а ти се смееш.
Обичах те и още те обичам, ...

Не мога да умирам всяка Сутрин!
Наистина, повярвай ми! Не мога!
Крилата ми все никнеха Навътре,
а тръгна си отдавна – Еднорогът!
И аз - се умълчавах... като Вятър, ...

Танцуват листата от вятър подгонени,
ту Менделсон, ту пък прощално танго,
във танца природата тъжно заплаква
и в капки дъждовни излива тъга.
Есенни багри подрежда земята, ...

СКОРОСТТА НА АНГАР
“Поетът е вселенски параход” /В. Станков/.
“Две неща са безкрайни – глупостта и Вселената.
Но за Вселената не съм сигурен.” /Айнщайн/.
Поетът бил “Вселенски параход”?! ...

Есен моя, пъстроока...
О моя пъстроока Есен!..
Ела!.. Добре си ми дошла,
дори с увяхващата прелест
на пожълтелите листа... ...

Siento
Siento debilidad,
siento soledad,
siento tu amor,
tus besos y caricias. ...

ПАРУС
Михаил Лермонтов
ПЛАТНО САМОТНО
Михаил Лермонтов
Белеет парус одинокой ...

Първи сняг
Превод: Мария Шандуркова
Яздя. Тихо. Звън извива
от копита под снега.
По полето врани сиви ...

ЕВРОПЕЙСКИ СЪД
Това селище трудно може да се намери дори на карта с малки мащаби, но то съществува. Сутрин слънцето се събужда, подпира русата си глава на скалата над него и то се появява на света, с всичките си красоти и недостатъци, със самочувствието на истински пълноправен член на Европейския съ ...

Тя беше там във радостта,
там и с мене искрено се смя.
С успеха мой гордееше се тя,
тъй както горда е една сестра.
Беше там, от мен така различна - ...

Земята ми е жълто-кафеникава,
ятата от небето ми отлитат,
вилнеят сухи ветрове и дракони
крилете си разкъсани заплитат.
Изсъхнаха градините с мечтите ми, ...

Белите листове с черни редове...
Почеркът на живота е
моята следа.
Рисувам със
думите ...

Облаците предвещават, ще вали
и нямам нужда от прогноза,
за да видя, че започва да гърми
в душата ми поезия и проза.
Стих в писмо и самота ...