Уханието на черници събуди сетивата ми.
Окапали и стъпкани се сливат със душата ми.
Белеят и чернеят, стоящи разделени,
и сливащи се в миг, са пак изпепелени...
Че крайностите били неприятни, ...

Мислех, че мога да те погреба, любов,
че вятърът на времето ще те отвее,
че като сълза от очите ми ще изтечеш,
като усмивка от устните ми ще изчезнеш,
като крадец от мислите ми ще избягаш. ...

По лицето ми полазват тръпки,
а езикът ми отново - сух.
И едва пристъпям с плахи стъпки.
Нещо, май, ми каза, но не чух!
Смутен, на една страна залитам. ...

Искам да се будя
завита с дъха ти
като малко чудо
в миг невероятен.
Нека да горя ...

Такава я виждам — все съща.
Спохожда ме нощем, в съня ми,
и щомто разрови жарта (ми),
полита над тихите къщи.
Държи ме със страшна прокоба — ...

Спомних си за Любовта и Доброто. Тя, Любовта, тръгнала по земята, за да попита хората що е Добро? Вървяла, вървяла и стигнала до един дом, като палат. Вън, на двора, в красивия небесно-син басейн, зърнала атлетическото тяло на красив младеж. Извикала го през вратата и го помолила да ù отговори. Момъ ...

Старият мъж се наведе до пружиненото легло и внимателно извади дървения куфар от там. Ясемин развълнувана чакаше до него. Бялата ù ленена рокличка стигаше до коленете, а френската дантела нежно бе плисирана по краищата ù. Същата дантела събираше немирните детски къдрици на опашка. Очите ù като палав ...

***
кoнче без крак
в галоп с другите
въртележка
*** ...

на Катерина
Вълнуваща, дълбока, всеобхватна,
по-чиста и от утирнна река
любов струи в зениците ти - златни
светулки, озаряващи нощта. ...

Останах сам, Боже, съвсем сам,
оставиха ме даже думите,
безцелно се лутам насам-натам,
ала болката си не мога да опиша!
Вечер излизам сам по улиците ...

Живели някога в мизерия
и трици яли, сън не спели
за бъдните си поколения...
А днеска пак с царевичак
изхранват дух, че и материя ...

Довечера ще дойда с мрака. Дали ще ми отвориш?
Отдавна времето изтри последните ми стъпки
от прага ти, за тях единствен споменът говори...
Ще дойда... Но не ми отваряй! За покрито с кръпки
безвремие не хвърляй сили... Просто помълчи ...

Градът през юни
на mira-radi (Христина Радомирова)
Обичам те в ранната утрин, мой град,
заспал в тишина под невидим воал,
липов безброй, в най-жълтия цвят, ...

Поглед назад
Погледнеш ли отвъд простора
и хвърлиш ли поглед назад,
ти виждаш познатите хора
на някакъв маски-парад... ...

Бяла е стаята, мила,
в която за сетно ще легнем.
Да изпеем последната
песен в живота
и допием чашата с вино. ...

Прекрасна, да ти метна ли кесийка
с банкноти и жълтици,
за да хапна твоята кайсийка
и да мачкам тия цици.
Трябва ли да те наемам ...

Как попаднах тук не питам,
нито как да продължа.
Без дори да се замисля,
по пътека аз вървя.
Краят някъде се губи, ...

Днес вятърът пое отново грешен курс –
навътре в мен, до мислите ми скрити,
обърка графиката на послушния ми пулс
и думата „обичам” ме загриза упорито.
Обичам сутрин да те имам – невъзможен! – ...

Дойдох в това малко курортно градче с единствената цел да си почина след изпитите.
Бях вложил много труд в подготовката за изпитната сесия и наистина успях да се справя чудесно, но се чувствах абсолютно изцеден. Ето защо приех подхвърлената от близките ми идея на драго сърце, и ето, едва втори ден с ...