Сърцето ми е остров СВЕТЛИНА
и в него няма свилени завеси,
не са килими китните поля,
не са мечтите огнени пиеси.
Градините ми с нежните цветя ...

Валяло е проливно,
когато съм се раждала,
за да се вкореня порядъчно
в света на мразените символи,
във свят на повечето и достатъчното. ...

Абсурдно някак си звучи ми вече,
че и мен ще ме обичат някога и някак,
че ще стана на човек от мъничко човече
и ще осъмна без дълбоки рани...
Някак странно ми се струва да прегръщам, ...

Ето я, пред нея аз седя
и очичките ú светят с радостна вълнá;
когато я погледна, усмихва ми се тя,
говори ми, но сякаш не я чувам така.
Взряла съм се в нейната красота ...

Имало някога едно семе. То било посадено в един ветровит ден от топлите ръце на малко, но сериозно момче. Семето не се е почувствало самотно в лепкавата студена тъмнина. Живеело с надеждата, че някога ще покълне и отново ще види светлината. Времето минавало и най-накрая се почувствало достатъчно сил ...

Сърцето ми ще спира,
но аз ще продължа напред,
силна ще съм и уверена,
когато видя слънце -
ще се усмихвам, ...

Небето е с копринено лице...
ухаят облаците на бадеми,
дъждовни капки с мънички ръце
гальовно се отъркват в мене.
Във всяка капка – шушчица тъга, ...

В едно еднообразно ежедневие.
Живях смирено тихо.
С едни и същи цветове
посрещах всички гости.
С едно и също отношение ...

Кажи ми как любовта си да опиша -
с песен или стихоплет.
Или пък книга романтична
да напиша аз за теб
и с думи подходящи да разкажа ...

Косите си искам в тръни да превърна,
бодлите им да ми вземат очите,
да ослепея с твоето лице в ума си.
Кожата ми да пробият и топлата
кръв да утоли жаждата на тялото ми. ...

На стария таван,
дълбоко потънал в прах,
стои сандъкът забравен,
чакащ в сумрак.
Събрани в него живеят ...

– О, имало е рай, но той е свършил,
когато Бог човека сътворил... –
свещеникът замлъкна недовършил
и сложи златния си патрихил.
Една сълза връз бузата блестеше – ...

МОЙ СКИТНИКО
Дай ми четка, бои и платна,
две думи в сърцето: "Обичам те!"
и ще скътам за тебе света -
знам, че мога, когато поискам. ...

Огледай се, величие, във срокове и време,
недей лежа на лаври от мъртвите души,
че теб те има само, додето злото дреме,
и, щом си сътворено, за спомен също си.
Предложи на поета по шепа звезден прах, ...

Добър вечер, вълнение мое,
и не гледай навън, че вали.
Ще измие сълзите пороят,
ще се смеем отново, нали?
Прегърни ме, спасение мое, ...

Липсваш ми!
Смисъл на живота ми!
Напиши писмо, тъй дълго чакано от мен!
Кажи че си добре, където и да си!!
Пиши, че ме обичаш, изречи думи неизречени, ...

Не искай да обичам диво...
Не искай сърцето ми свито да скърби...
АЗ не искам през сълзи да кълна се мълчаливо,
че винаги за мен любим ще си.
Не се подмамвай от усмивката в моите очи, ...

Свирач на раковина. Такъв беше. И е. Каза, че е лесно, че ще ме научи и мен. Ако искам. "Не е за всеки. Но за теб може." В какъв смисъл? "В смисъл, че носиш. На носене." - Ухили ми се малко нагло. Не ме познава. Просто му разказах, че съм си купила колие с раковина. Хареса ми. Нещо в нея ме привлече ...

Кризата
Ще свърши ли, се питам аз,
житейската ми криза?..
Ще имам ли да ям хляб,
да нося чиста риза? ...

Да си излишен е най–гадното усещане. То не е просто нежелание да бъдеш някога някъде с някого, а и твоето присъствие там да бъде от съжаление, въпреки че никой не се интересува. Защо хората правят такива неща въпреки себе си? Толкова ли е трудно да бъдеш честен и искрен с някого, а не да се опитваш ...

Професора е 11-годишно момче, което, благодарение на уникалната си дарба да научава лесно всякакви езици, дори и езика на животните, става сътрудник на Специалния отдел за предотвратяване и преодоляване на кризи. „Голямото БУМ!” е разказ за едно от приключенията му, в което Професора спасява света. ...

ПОТОМЪК НА КОМИТИ
Поредна бутилка фалшив алкохол,
готов съм, към Мéлмак политам.
С ракия лекувах един зъбобол,
а вече и седнал залитам. ...

Здравей,
Аз отново искам да говоря. Знам, че ти казах, знам, че предупредих. Защо пак плачеш с притихнал хълцукащ стих? Отново ли зима захвана или огън колената ожули? Отново ли есен в очите липата попари? Златна си, не плачи, златна си...
Попитай всеки пътник, всяка Луна, всеки мъдрец, всеки благ м ...

Във черно и бяло си.
С обувчици готини.
Прическа и мъничко грим.
Усмихваш се хубавко.
Говориш уверено. ...

Будя се отново,
часът е пет,
сън ли си? - те питам.
А ти ми отговаряш - лед!
Естествено, сънувам, ...

На С. Василев
Топлата негова ръка
протяга се към моята.
Ах, аз вече не съм сама...
и моята ръка е в твоята. ...

Ако можех да върна часовника,
щях да бъда до болка различна…
Всички тъжни, безумни тревоги,
със които светът се облича,
мога днес да оставя във ъгъла… ...

Цървули няма, гайда иска
(на моите приятели с любов)
Цървули си нямам. Така и не сложих-
не исках да свличам от никого кожи
и цял живот шляпам така. ...

Роден край
В часа на нощната мъгла
и на безумните копнежи
една звезда не би могла
днес моят път да отбележи, ...

Днес сънувах, че се любим
и един до друг треперим,
като нощни пеперуди
под мъждукащи фенери.
Две въздишки, в мрака слети, ...

Полетях...
защото повярвах,
че отново имам криле...
И няма да спра -
водят ме посоките, ...

МЕКСИКО
В ПОЛИЦЕЙСКИЯ УЧАСТЪК
Мексико - голям просветен и културен град!
Обширният площад "Сокало" днес наричан и "Пласа де ла конститусион" (площад на конституцията) привлича туристите с красотата си. Особено силно привлича вниманието им Паласио насионал - огромен дворец на източната страна на площ ...

Вървиш самотно в своя път,
унило се източват дните,
край теб самотници вървят
и към унило бъдеще вървите...
Високо гарвани лениво грачат ...

Забравих си усмивката дежурна
на рафта с неотложните задачи.
Мая Попова
Големите момичета не плачат,
изгубиха сълзите си в нощта, ...