ПАРК
За тебе, парк обични мой, красив,
аз време винаги отделям.
Със теб зелен, спокоен, мълчалив,
обичам мисли да споделям. ...

Дали те има, или аз си те измислих,
oстанала самичка във дъжда.
Във спомените те прелистих,
но не открих те в жълтите листа!
Дали си бурята, която ...

Капка по капка времето изтича, материята се движи и променя, променят се животът и светът... изворите бликат, пълнят се и преливат, а човекът търси онази живителна влага, която ще утоли жаждата му, ще го пречисти и ще му даде нови сили, за да продължи своя път – напред и нагоре!
И така е било винаги ...

Прегръщал ли си някога врабче,
сред хиляди светкавици в небето,
с туптящото му, мъничко сърце
в тик-так със времето, назаем взето.
Прегръщал ли си някога врабче, ...

Тайно послание
Очи от лед и огън,
борещи се с кървави сълзи.
Очи от шепот, вопъл...
Търсещи от вечер до зори. ...

Ти - цвят на орхидея,
радваш в мъка моите очи.
В сиянието лунно на нея
трептят в нощта хиляди мечти.
А после слънце ще изгрее. ...

"Каква жена, каква камбанария,
застанала пред моя млад олтар,
защо ли да се правя на светия
като аз съм раждан за звънар?"
Евтим Евтимов ...

Частичка от моето сърце
Викаш ли ме, обич моя?
Чувам шепот някъде от юг.
Прошепни ме още малко.
Милвай името ми, аз ще бъда тук. ...

Не съм феникс, а само прашинка
от пепелта, която вятърът носи.
Искам да бъдем заедно дружини,
добре горяхме, елате ми на гости.
Тъгувах ли, всеки бъдещ ме гонеше ...

„… на без петнайсет от тъгата…”
... И не, че часовникът в мен е издъхнал,
но спрялото време наужким тиктака.
И не, че гласът е от жажда пресъхнал,
но ядно наум те проклинам във мрака. ...

Без теб съм - дърво без корен,
повалено от вихрушка зла,
години през живота бродим,
побутвани от любовта.
Сърцата ни нежно облива ...

1. Тишината край мен цари,
а на небосвода звездите греят.
Сам, осветен от лунните лъчи,
чакам буйни реки в мен да
се влеят. ...

“Цветът на крилете на пеперудите се дължи на миниатюрни, припокриващи се една друга люспици, които отразяват слънчевата светлина.”
някъде в “Internet”
Ако някога в ден или нощ
сте сами, а усетите допир, в почуда
не повдигайте вежди с въпрос - ...

ИСКАМ
Искам за малко през твойте очи
сам да погледам земята –
утро как пее, как залез мълчи,
колко блести красотата. ...

Дори и с душа, от мрака пленена,
прелитай в сън, изваян от мечти,
дори нощта да е от студ ранена,
не оставяй звездата да се вледени.
И ако пак те приспива тъгата, ...

Поглеждам към синьото небе
и виждам - там блести сърце.
Червено със сребърен отблясък,
а около него ситен, ситен пясък.
В пустинята е то, ...

На изгрева помахах със ръка,
а той ме близна с лъч и се усмихна.
Изсвири сойка, гълъб там запя,
изгониха неканените мисли.
Гореща длан на рамото ми спря ...

Талант
- Дядо, според теб аз талантлива ли съм?
Ясемин с четка в ръка боядисваше дървена кутия за инструменти. Работилницата на дядо Юзеир както винаги бе изпълнена с миризмата на метли, омайващa детето. Песента, която идваше от стария Веф, караше човек да потъне и в без това малкото ниско подземно ...

Благодарност
Мила мамо, благодаря ти
за миналите спомени добри,
уют ми Ти създаде,
като Човек ме изгради и ...

Смахнати сънища
Сънувах със главата си пияна,
чи съм исфърлен на самотен остров.
На майната си, там сред океана,
сидя си тъй и са углеждам просто. ...

Приятели
Поканих приятели. Сложих богата трапеза за тях. Те дойдоха. Ядохме, пихме, веселихме се. На трапезата не остана нищо и приятелите си тръгнаха.
Нямах какво да сложа на трапезата си и останах сама. От тишината изникна въпросът: Защо ги нарекох приятели?
Отидох да работя - мъчих се, преуморява ...

МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
Понякога имам чувството, че съм сгрешила века, планетата, мястото, където живея и не знам какво още... Дотолкова ми е писнало, че тетрадката ми по английски се е превърнала в изповедалня на чувствата ми. Пълен ужас!
Но по-добре да пиша, отколкото да се правя, ч ...

Ще търсиш ли да срещнеш моето лице,
когато срещу теб стоя,
но за мен те няма?
Ще водиш ли борба за моето сърце?
Отключи то за теб врата, ...

Тъмният вятър
Хвърчаха тополите. Беше пролет тогава.
Тръгнахме бавно.
Аз до теб, ти до мене.
И вдигна се вятърът, ...

... никой не знае
какво ще излезе от това,
ни най-малко аз,
никой не знае
какво ще се случи, ...

Бях като разцъфнала майска роза. Съживена от приятен летен дъжд и разхубавена от нежните лъчи на едно слънце. Обръщах се към неговите лъчи, нужни ми бяха, даваха сили за живот, даваха надежда и любов. Слънцето ме караше да съм щастлива и щом то залязваше в пейзаж красив, аз оставах със надеждата за ...

Когато
тревата бе мократа стъпка на Бог,
чух -
по къща на паяк слиза луда роса...
Тогава - ...

Ето, Юли се задава,
метнал слънцето на гръб.
Спира в близката дъбрава –
точи своя остър сърп.
Чакат го навред житата, ...

Не мечтая да бъда обичана
Не мечтая да бъда обичана –
любовта е редица от белези.
В лекомислено, скучно заричане
неусетно изгубил си себе си. ...

За да светя
Как лудо се върти светът,
а аз като прашинка малка
се въртя в този космичен свят
на лудостта, за да светя. ...

... преди да оглушея...
На Любовта във индианските поля
по стъпките ми ти разчитай…
Дали си ми тотем…? Вината
дали разюздана е хищница? И скита ли? ...

ТОВА, КОЕТО...
“Художникът рисува не това,
което вижда, а това, което чувства”
Пабло ПИКАСО
Не е стихът ми плоско огледало, ...