В душата си отварям аз вратата
и давам на сърцето ти подслон.
За тебе свалям ниско небесата
и пообъркан правя ти поклон.
И красотата ти огрява, мила, ...

2
Всъщност, едва ли би го срещнала, но Съдбата е една невероятна „интригантка”, която си умира от удоволствие да се забавлява с хората. Лаптопът ù бе заразен с някакви вируси и не работеше. Занесе го на сервиз, но имаха мого работа и ù казаха, че ще бъде готов едва след два дена. Затова реши да отид ...

Вися от земята надолу с главата.
Под мене, далече, се вижда луната.
Дали ще успея да падна на нея?
Едва ли.
Здраво лепнат краката ...

Ела, любов! Ела да ме спасиш!
От страст изгарям, угаси ме!
Във пепел се превъщам, виж!
Побързай, обич моя, помогни ми!
Обърках пътищата! Вече няма път! ...

В едно далечно царство, в едно далечно господарство и в едно отдавна отминало време се появил пеещ камък. Парче гранит с овална форма, високо няколко човешки боя. Никой така и не разбрал появил ли се въпросният камък, или отдавна вече бил край пътя. Просто един слънчев ден десетгодишно момиченце спр ...

Щом в очи те погледна с "Обичам те!",
не ми казвай "Не трябва!", за Бога!
Мога да контролирам ума си,
сърцето - все още не мога!
Не ми слагай рамки - аз огън съм - ...

Есенна прелюдия
С красивите нюанси есента
днес докрай ме изкуши
да се слея с нея ей така -
в красива рокля с цвете в коси. ...

Малък, светъл ангел,
паднал си от небето ти.
С протягащи ръчички прегръщаш моето сърце.
Щом те зърна грейва моето лице!
Малък, светъл ангел, ...

Копнеж по нещо невидяно,
желание за нещо неживяно.
Смесица от странност и съдба,
а срещата ни
последвана беше от искра. ...

хвърлих сърцето си на кучетата
бяха бездомни и страхливи
нахраних ги с кураж
с истината за мен
с достойнството си ...

И този ден попада в плен на здрача,
разпада се на късчета мъгла.
Дървото под прозореца ми плаче
със сълзи от умиращи листа.
И този ден потъва в хоризонта - ...

"Нищо лично!" -
колко си прав!
Само думи.
Леко флиртуване.
Без тревоги. ...

Тънкоснага, пъстроока,
тънковежда, устносочна!
Мама шета, тате хока,
аз – мерак отвънка точа.
Да целуна бяло чело ...

Светът изглежда преразпределен
и завистливо моят дял - неравен:
жена ми спи, по-кротко от козле,
изгубено из сънните дъбрави.
Пониква топлият й дъх едва ...

Лес в ожидании весны
Ольга Борисова
Гората чака пролетта
Перевод: Красимир Тенев
Лес в ожидании весны ...

Imany - You Will Never Know
It breaks my heart 'cos I know
You're the one for me
Don't you feel sad
There never was a story, obviously. ...

Той живееше сам, недалече от хората,
чуваше весел смях през нощта.
Той не чувстваше на града умората,
не разбираше цветовете на есента.
Той не можеше усмивки да подарява, ...

На тебе,
моя любов
Моя любов,
моя любов закъсняла,
нежна и пролетна, ...

Можем ли да устoим на пламъците в очите ни? Когато те ни изгарят, влудяват, карат ни да не можем да мислим за друго. Колкото и неправилно и неподходящо да ни изглежда, струва ли си риска да пропуснем този момент? Сигурно ще има и други подобни, но точно като този – никога. Тръгваме си и отново се вр ...

Разбира се, че съм Снежанка! Вижте,
кожата ми бяла е като снега!
А устните ми - с цвят на вишна.
И тази абаносова коса..
Къде са милите джуджета? ...

Красива, грациозна и свенлива,
тя бе това, което искаха мъжете.
Но не бе щастлива.
Преследваха я като дивеч. Спрете! -
крещеше в нея вътрешно сърцето. ...

Всяка извървяна крачка,
протегната към необятна цел.
Всяка трудна пречка,
всеки опит в нас се вплел...
А ние маршируваме в колона ...

Лидерът Бойко пак с гаф се прояви,
100 години ни управляват комунисти!
Ела, генерале, от тях България оправи!
Фердинанд и Борис Трети - социалисти!
Какво прозрение на банкянския Херодот! ...

В живота ми е нужно
да усещам вятъра
от дъхa ти по кoжата си
и
прегръдка продължителна ...

На Д.
Защо се разминаваме така
във мисли, думи, намерения, постъпки?
Понякога в житейската река
брегът е срутен. И със предпазливи стъпки ...

Една подир друга пропадат гредите
и вече домът не е дом.
Една подир друга нахлуват осите
и вече са цял ешелон.
Подслон си намира студеният вятър. ...

Силуетът, залепнал за светлите очертания на зеещата врата, бе склонил глава над рамо. Ако можеше да се надзърне отвъд играта на светлината, щеше да се види как по искрящочистотo лице се носят вълни на кротко блажение. Но Наместникът не можеше. Застанал гърбом към нечакания гост, той бе потънал в сер ...

(на един до болка познат)
Ти пак ли с мене ще спориш...
Готов си да се инатиш!?
Но имаш ли какво да кажеш,
щом с аргументите не важиш. ...

Парите
Парите ни променят. Всеки метае да има повече,
да ги печели по по-лесен начин.
Всеки се стреми към тях и в този ритъм забравя за
любовта, приятелите, семейството и най-важното - за своя Бог. ...