Разочарование
Посрещнхме с възторг и адмирация
половин век чаканата Демокрация!
Докато си допивахме възторга,
видяхме Демокрацията мила, ...

По пътя си говорех със орлите,
прелитащи над бухнали гнезда.
Посрещах хоризонта на мечтите,
понесла в сладост-шепи Любовта.
Каква магия, скрита в нежни струни ...

Запазих на върха на кýтрeто си песъчинки три,
от онзи час, преди петлите трети глухо да запеят –
една за спомен, една забрава, а трета да боли –
ни дъжд да я отмие, ни вятърът да я отвее...
Запазих вляво от брега оголен стъпки три – ...

Понякога не се ли чувстваш затворена на хубавия си балкон от недоверие?
С цветя, саксии и дори безоблачност.
Не ти ли се иска понякога да завали?
Сняг... посред лято.
Ей така, за да се тюхкат другите и разпалено да коментират, а ти само... да се усмихваш? ...

Влюбих се в поета, на мига...
Не в мъжа, в думите се влюбих
и поставих ги във твоите уста…
и в очите ти (където се изгубих).
Не в стиха, чувството бе в нас, ...

Отново погледите се пресичат,
в миг искра пред мене проблестя,
дори и 100 човека покрай мен да тичат,
едва ли аз ще продължа.
И мисля аз: дали сега е с друга, ...

„… Ще се измъкна тихичко…” - През прозявката си мисли -„Всички спят още. Само да не се събуди малката, че тя спи най-леко…”
Напипа торбата с такъмите на терасата в тъмното, но не щеш ли, една метална кутийка- тази - за белите червеи, издрънча предателски на мозаечните плочки...
– Мамка му… Отидох!!! ...

Стоя и те гледам...
Не мога!!
И дъх да поема не смея!
Не искам сега да се будиш,
докато по тебе копнея. ...

Жената от отсрещния етаж
отглежда на терасата иглики.
И лягам всяка вечер с "Отче наш",
че утре би могла да ме повика.
Не бих смутил за миг съня ù здрав, ...

Сбогом да кажа – не искам,
душата прощава за всичко.
В прегръдка до болка те стискам,
сърце ми уж люби, а е самичко.
Време - разделно за тебе е вече, ...

Момиче от корица на списание,
отчаяна съпруга, шеф на фирма...
Преминах всичките ти изпитания,
Животе, и отново ще ме има!
Загубих първата си обич на тринадесет, ...

ВСЕКИДНЕВИЕ
Омръзна ми от кръстопътища и прелези
без бариери, правила и светофари.
Много ми станаха вече незаслужените белези
и пещите, в които всекидневно ме изгарят. ...

Молба към слънцето отправих
за тебе да изгрява всеки ден,
със златистите ръце да те погали,
да те целуне вместо мен.
Помолих птиците за теб да пеят ...

Не беше на морето...
Наблизо имаше река.
А двама бяха във полето,
защото край реката имаше тълпа.
Тълпа младежи. Огън и китара... ...

Пада семето
в пръстта.
Време е -
за последната
сълза. ...

Някога в Пасифика
1.Утро:
Все тая безтегловност на Душата,
с която тя над Утрото лети
и се разтваря тук, из необята... ...

Ти идваш по-спокоен от съня.
Така ми е приятно да се случваш,
че често лягам си и през деня
и чакам на любов да ме научиш.
Предричаш ми все хубави неща. ...

След дълъг ден за къси летни нощи
жадува сгорещената земя.
Водите в язовирните ни площи
изпива ненаситната ламя.
Когато там, отсреща, по баира ...

Пет часа е. Рано сутрин.
Тишина.
Бяла стая - полупразна,
с паяжина на отсрещната стена.
През пердето се процежда ...

Стъпки в пясъка ситен нарежда
лятото жарко с дъх на море,
кичури мокри към тебе поднася
бризът с усмивка на малко дете.
Повей отгръща морската пяна ...

Толкова твоя
Всеки път като лист потрепервам
и така - неподправена руменя...
И съм момиче, пак на двадесет ставам,
когато ме гледаш така... ...

Ще те обичам - знам,
дори и да не искам.
Понякога съм смешно-луда
и всеки зов ми е излишен.
Понякога съм светло-чиста, ...

Замълчи, замълчи
Замълчи, замълчи...
Скрий тъгата в липите.
Две безбрежни очи
остави да се скитат... ...

На плажа аз сега
тичам по брега.
Слънцето пече, така ми е добре.
Нося очила и си пия бирата.
С бира и мезе, ...

Слънчев лъч потопи се в очите,
морски бриз се пригали в косите,
изгрява усмивка добра и бяла -
зората лятна в лицето ми е спряла.
Морето гали лунните плажове, ...

НА ПРОЗОРЕЦА
“Далече тътне лиха сприя...”
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Зад стария прозорец вихри вият
и леден дъжд по покривите слиза, ...

Еволюирам до стих, в който ти си
главна мисъл и спомен, и цвят.
Всъщност ти си ми всичко написано,
сякаш взет от сърцето цитат.
Принизявам света, с теб орисан, ...

Фалшивите ти намерения,
звучат като заплаха и условие!
Не ги приех!
Заплаши ме! Постави ми условия!
Страхът от загубата те прободе! ...

* За неизречените истини и скритите помисли... За истината, която никога не е мерило за себе си, защото няма единствена такава. За магията, дремеща скрита у нас и за която доста често не подозираме, че съществува...*
Сребърната планина падна в мъглата
и върхът ù проехтя в пастта на пепелта.
Сребърни ...

Напоследък се замислях за природата.
Обожавам я и ако можех да живея там, в малка сгушена къщурка сред гората,
сигурно щях да съм много по-щастлива. Там сякаш се чува едно туптящо сърце,
сърцето на земята. Най-смислените моменти, като да си сгушен в нечии прегръдки,
отпуснал глава на гърдите, чувайк ...

Бойко си деребейства в нашата страна.
Пет пари не дава за "Малинова долина".
Бодро превръща българите във прасета,
хора, мислете, чуйте алармата на поета!
Див капитализъм тук настана! ...

Нов супермаркет "Любов-емоция"
щанд "с-екс" тълпи чакат промоция.
В нов хиперлинк "Любов.мечта"
менюта дрънкат единствено слова.
Всички са лумнали - търсят любов, ...

Пламъкът в мен ще гори
Кой ще повярва,
че в облака пухкав, голям,
света като пламък ще видя,
отразен в мен като вулкан! ...

Ноктенцата си да режа
домързя ме пак.
И умник съм си понеже,
с маминия лак
бързо, бързо ги лакирах ...

посветено*
Солено
В устни, попили всяко мълчание,
дебнат любови, отдавна събрани.
И от дъха ти отпивам страдание, ...

Като затворник съм, далече от дома си...
Със завист гледам аз далечните гори.
Небето тежките си облаци навъси
и затъмнява също, като призори.
Душата ми от самота остана празна. ...